Големи надежди от ниско ниво

Отпадането на всички български отбори преди груповите фази на Лига Европа и Шампионската лига се прие като трагедия у нас.

Погледнато реално обаче, какво по-нормално от това с оглед на класата на „евробойците" ни? Литекс и ЦСКА преклониха глави пред Динамо (Киев) и Стяуа - два от трите най-титулувани отбора в Източна Европа (заедно с Цървена звезда), единият двукратен носител на КНК, а другият шампион и финалист в КЕШ. Дори като се вземе предвид фактът, че тези успехи на украинския и румънския гранд са преди повече от две десетилетия, това не променя нищо, защото и двата клуба са редовни участници в груповите фази на двата сегашни европейски турнира и от тях се страхуват дори тимове от водещите първенства на континента.

Какво да кажем за отпадналите след дузпи от Спартак (Търнава) и Шльонск Левски и Локомотив (София)? Едва ли някой си прави илюзии, че те щяха да елиминират съответно Локомотив (Москва) и Рапид (Букурещ) и да се включат в същинската част на Лига Европа. Просто феновете на двата отбора щяха да имат повод за екскурзия до столицата на Русия, която определено си заслужава да се види и е на денонощие и нещо път с влак, и до тази на Румъния, която е на седем-осем часа.

От гледна точка на статистиката, само в три от осемте сезона, в които се провежда групова фаза в Лига Европа (бившата Купа на УЕФА) - от сезон 2004/05 насам, сме имали участник, „познал точните килограми": Левски, ЦСКА и Литекс през 2005/06 и Левски и ЦСКА през 2009/10 и 2010/11.

За Шампионската лига по-добре да не бяхме споменавали - от сезон 1991/92, или 20 години, откакто бившата Купа на европейските шампиони мина във формат с групи, имаме само един участник - Левски през сезон 2006/07, който бе бит като „маче у дирек" от Барселона, Челси и Вердер.

Така че да не увесваме нос, ами да се простираме според чергата си. Реалностите в българския футбол са такива, че липсата ни в групите е всичко друго, но не и нелогична.

Какво да кажат шотланците, чийто грандове Рейнджърс и Селтик сензационно „гризнаха дървото" от словенския Марибор и швейцарския Сион, а Хартс резонно и категорично отпаднаха от Тотнъм?

Какво да кажат сърбите, чийто грандове Партизан и Цървена звезда (европейският шампион от 1991, за който вече стана дума в този текст) отпаднаха съответно от ирландското джудже Шамрок Роувърс и от френския Рен, който в никакъв случай не е отбор с традиции в Европа, а още в предния кръг Войводина стана вторият отбор в историята след латвийския Университате, отстраняван от най-силния (ха-ха) клуб в Лихтенщайн Вадуц?

И в двете държави, разполагащи с по-силни клубове от България, също ще гледат евротурнирите по телевизията.

Ние сме царе на трагедиите и посипването на косите с пепел, но истината е, че силното представяне на Левски в три от последните осем сезона в евротурнирите вдигна много летвата на очакванията и в комбинация със спомените за някогашните подвизи на ЦСКА започнахме да се смятаме едва ли не за абонирани за групите на Лига Европа.

А действителността не би могла да бъде по-далеч от това. Едва ли горните съждения могат да се отъждествят с израза „нотка на оптимизъм". Напротив - трябва да си оправим собствената къщичка и след това да се чудим (или дори надсмиваме) на отпаданията от отбори като Спартак (Търнава) и Шльонск. А за Динамо (Киев) и Стяуа подобно отношение е просто дебилно!

Така че заглавия като „Стигнахме дъното" са нищо повече от силни и крайно необмислени думи, а футболът е велика игра, защото всеки може да победи всеки. Днес се радват Шамрок Роувърс, догодина, дай, Боже, да сме ние.

Но със състоянието и управлението на футбола ни това би било просто приятна изненада, а не нещо, което ни се полага по право.

Новините

Най-четените