Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вратарят, който не спираше да мечтае

Гордън Бенкс - от мините на Шефилд до световната купа
Снимка със съотборниците от славния тим на Англия от 1966 (в кадър са още Мартин Питърс и Норбърт Стайлс) Снимка: Getty Images
Снимка със съотборниците от славния тим на Англия от 1966 (в кадър са още Мартин Питърс и Норбърт Стайлс)
С "Краля" Пеле също ги свързва дългогодишно приятелство Снимка: Getty Images
С "Краля" Пеле също ги свързва дългогодишно приятелство

Едно бедно момче работеше в мините на Шефилд, а след работа попиваше всяко движение от вратарите на стадиона.На връщане към дома малкият Гордън Бенкс гледаше към звездите и мечтаеше - искаше да застане един ден между гредите на голям отбор и защо не - да облече и фланелката с трите лъва...

Сякаш някаква невидима сила помагаше странно на детските мечти. Лестър Сити не бе от великите клубове на Англия,но там Гордън Бенкс се докосна за пръв път до славата и бе забелязан.

* * *

- Можете да ме мразите или да ме обичате, аз обаче ще ви направя световни шампиони!

Гласът на Алф Ърнест Рамзи, мениджърът на Англия, шокираше за кой ли път със своята категоричност. Но онези, които откриваха главно самонадеяни нюанси в него, трябваше да погледнат историята на Ипсуич Таун - клубът който под предводителството на този ексцентричен мъж бе магически преобразен, за да може да се издигне от Трета дивизия и да стане шампион на Англия.

Как го отпразнува Рамзи? Легна си по-рано ,за да се наспи... Вече като мениджър на националния отбор чародеят от „Портмън Роуд" се зае да го промени според своите идеи и да наложи сурова дисциплина.

На вратата Бенкс замени Спрингет, в отбраната заиграха рамо до рамо безкомпромисните Джеки Чарлтън и Боби Мур, в средата- вездесъщите Боби Чарлтън и Роджър Хънт, както и "английският булдог" Ноби Стайлс, който "захапваше" най-добрия играч на противника, а отпред Джеф Хърст и Мартин Питърс поразяваха с неумолима точност мрежите... Походът на английските "аргонавти" към "Златната богиня" започваше!

Бенкс запази мрежата си "суха" до полуфинала. Чак тогава той бе пронизан тогава от перлата на Португалия Еузебио, и то от дузпа, но Англия победи в един знаменит мач, който (така казваха коментаторите!) можеше да се играе и без съдии - толкова джентълменска беше играта.

И ето го финалът, където ги чакаше опасен и прецизен противник - западногерманският отбор.

"Аз вече тържествувам", заяви Алф Рамзи, но най-трудното предстоеше. Когато насреща си имаш немци и особено когато сред тях са Бекенбауер, Зелер, Мюлер и Оверат, задачата е дяволски трудна.

И въпреки че Англия държеше контрола на мача, необходими бяха продължения, за да бъдат сломени тевтонските рицари.

* * *

Понякога мечтите се сбъдват като в приказките - някогашното бедно момче от мините на Шефилд получи медала си от кралицата на Англия насред храма на футбола, а "Уембли" пееше неговото име...

В последвалите години Гордън замени Лестър със Стоук Сити, за да стане идол и на „Виктория граунд".

Но екотът на нови международни битки приближаваше - погледите вече бяха отправени към тайствената страна на маите и ацтеките, домакин на следващото Световно първенство.

Съдбата срещна големите фаворити Бразилия и Англия още в предварителната група. Под палещото слънце на Гуадалахара играта бе открита и двуостра, а Бенкс направи "спасяването на века", както го нарекоха някои. Той беше до близката греда, когато чернокожото крило Жаирзиньо центрира остро към далечната и топката попадна не у кого да е, а у Пеле. Великият майстор я удари мощно с глава, но за да придаде по-странна траектория, я заби първо в земята пред голлинията. Сякаш хвърляйки се от горяща сграда, Бенкс „прелетя" от едната греда до другата, избивайки кълбото с една ръка, а очите на бразилския футболен бог горяха с удивление и възхищение - малко преди това той бе извикал: "Гол!".

Много от коментаторите са единодушни,че ако Бенкс не бе пропуснал четвъртфинала срещу стария враг ФРГ поради нелепо стомашно разстройство, родината на футбола нямаше да отпадне по такъв странен и безславен начин...

* * *

Спирачките рязко изсвистяха, но въпреки това ударът не можеше да бъде избегнат и колата се преобърна в канавката до пътя.

- Ще мога ли отново да играя футбол, докторе?

- Боя се,че дясното око няма вече да ти служи по същия начин. Съжалявам, Гордън...

Но Бенкс не се предаде.Въпреки че трябваше да се откаже от професионалната си кариера в Англия, той продължи да тренира, като помагаше и на младия Питър Шилтън, който го беше наследил в Стоук Сити.

Няколко години по-късно прекоси океана,за да играе отново срещу Пеле и Бекенбауер в американската Сокър лига. Направи го по стария изпитан и безупречен начин и беше избран за най-добър вратар на лигата.

И до днес се носят легенди от Америка за един страховит едноок вратар, който смразяваше нападателите с присъствието си между гредите...

Най-четените