„Господа, тази вечер можем да изпием по чаша вино, ние спечелихме Купата на шампионите," обръща се със сериозна физионимия към запъхтяната съблекалня капитанът. Хавиер Санети не произнася дълга реч, след като Интер е победил Байерн на финала в Мадрид през 2010 г. Не че иска да скрие, че това е най-щастливият момент във футболния му живот. Просто той празнува по свой си начин.
Санети е уникат, изключение от правилата и моделите на поведение в съвременния футбол и шоубизнес (а двете са свързани здраво). Аржентинецът е пример, а не звезда. Идол от плът и кръв, обикновен и истински. И абсолютно несравним в играта, отношението и поведението си. Вестта, че Интер ще му предложи нов договор до лятото на 2014 г. е радостна новина за футбола. Така той ще играе и на 40, а защо не и повече? През август аржентинският вечен двигател навършва точно 40.
Не можете да го сравните с Райън Гигс, защото Санети никога не се е забърквал в скандал, а личният му живот е безукорен като прическата, която така и не се развали за 18 години в Интер. Капитанът не влиза зверски в коленете на съперниците, което се е случвало да прави неведнъж Пол Скоулс, не бие диджеи като Стивън Джерард... Поведението му, лидерството и осанката, са по-близки до това на Паоло Малдини, на Икер Касияс... Първият вече не играе, а вратарят на Испания и Реал е още далеч от постиженията на Санети като брой мачове... Все пак Икер се появи във футбола едва около 2000-ата година.
През лятото на 1995-а сресан като колежанче младеж си проправя път между феновете на Интер, събрани да видят новите попълнения преди сезона. В ръката си носи пликче с футболни обувки, здравната си карта и документи. След 5 минути е на балконо да другите нови, вече и с фланелката в синьо и черно. Санети идва като човек от народа, пеша. Така и продължава вече 18 години в града на модата и звездите. Същият си е - като изваден от онази 1995-а. Когато счупи рекорда на Джузепе Бергоми - Чичото за най-много мачове в Интер, от трибуните увисна плакат: „Пупи, ти счупи рекорда на Чичо, но все още изглеждаш като негов племенник!". Така си е, това юношеско лице не се променя.
В първата му седмица като нов играч клубът му предлага да си избере кола. „Хареса ми едно BMW, но не знаех как ще го възприемат съотборниците ми - спомня си Санети. - Обадих се на Бергоми да го питам, а той ми каза, че не е проблем. Като паркирах до тренировъчната база видях, че моята кола е най-грозна и невзрачна. И се успокоих..."
Такъв е той. Наричат го Трактора, Пупи, Центуриона, Таткото... Уважават го всички. Интеристите - защото е техен, вечно верен и надежден. Миланистите и всички останали - защото е честен, отнася се с уважение към всеки и никога не се е забърквал в скандали. Верността му към Интер е пословична. Никога не е бил най-скъпоплатеният играч на клуба, а в най-силните му сезони заплатата не е надхвърляла 3,5 милиона евро на година. Последният договор подписа, казвайки: „Да ми дадат лист хартия и президентът Морати да напише заплатата, аз ще сложа подпис." Босът реши - 2,7 млн. годишно.
Първите му месеци в Милано минават на тренировки и в една телефонна кабина. Близо до дома му е, купува ваучери и говори непрестанно с приятелката си Паула. „Изкарвах часове в тази кабина, защото нямах телефон у дома. Хората ругаеха отвън, а аз си седях и говорех", спомня си Хавиер. После си купил факс машина с възможност за избиране на телефони в чужбина.
Сега Паула му е съпруга, имат три деца. Живее извън града, недалеч от езерото Комо, но изкарва доста от свободното си време в аржентинския ресторант в Милано, на който е собственик. Не пие, не пуши, не води нощен живот. „Аз съм маниакално привъзран към режима на футболист - признава си. - Тренировките за мен са всичко, тялото ми се чувства добре и ще продължа още поне една година. Длъжен съм да съм готов за всеки мач, за да дам на отбора необходимото."
Това е Санети - жертвоготовност, която вече е като четирилистна детелина във футбола. След над 1000 мача, 929 от които с Интер, легендарният номер 4 спокойно може да се отдаде на почивка, нали? Още повече, че от година вече е и със статут на спортен директор - длъжност, която ще започне да изпълнява в костюм веднага, щом реши да спре да играе. Не му се иска. На нас също... Представете си само да пуснете телевизора за мач на Интер и да го няма сресаният младеж с флагчето на клуба в ръка. Свеж и ведър като 18-годишен ентусиаст, стъпващ за първи път на терена.
Няма да е същото.
