Дългият път от Кабул до София е само началото за Стурай Набизада. Пет години по-късно тя владее отлично български език, мечтае да учи и да се занимава с кинорежисура. 20-годишното момиче от Афганистан говори срамежливо и с оптимизъм, докато доброволецът Иван от "Каритас София" ни разказва какво се случва, когато някой бежанец попадне на българска земя.
Много често търсещите спасение у нас са възприемани като суха статистика или любопитна екзотика. Зад цифрите, умуването за стратегии и административните процедури стоят нелеки човешки съдби, драматични истории и разделени семейства.
"В повечето случаи се явяваме транзитна територия между Изтока и Запада", казва Иван Черешаров, координатор на проекти в неправителствената организация "Каритас София", която помага на хора в нужда.
Повечето от бежанците искат да се върнат в родината си, когато стане безопасно, или да потърсят нов живот в Западна Европа.
Стурай Набизада е сред малкото, които избират България за нова родина. Получила хуманитарен статут*, момичето живее в София с родителите си, а брат й, 30-годишен, е самостоятелен и работи като касиер от шест месеца.
"Чух прекрасни неща от брат ми, който беше идвал в България преди", казва Стурай. Неговите разкази са единственото, което тя знае, поемайки към България.
Пътят на семейството приключва в регистрационно-приемателния център в жк "Овча купел", поддържан от Държавната агенция за бежанците. В това общежитие Стурай и хора като нея, които търсят закрила, стоят до уреждане на статута им в България. Там им се оказва медицинска и психологична помощ, допълва Иван, когото улавяме между две ходения до ДАБ.
"Имаше хора от цял свят, за които дори не си бях представяла преди - Малайзия, Иран, Ирак, Пакистан, от моята страна, от Африка - Сомалия, Судан. Съжителствахме много добре", спомня си афганистанката с усмивка. На всяко семейство се пада по една стая.
Три години от живота на Стурай минават в общежитието, предимно в учене на български език и в дълго чакане - за статут на пребиване.
"Дадоха ни три пъти отказ. Искаха да се върнем пак в Афганистан - аз и майка ми, а баща ми да остане тук, защото той имаше проблеми в Афганистан. На четвъртия път ни дадоха статут да живеем в България", спомня си Стурай.
За разлика от нея, някои бежанци живеят пет, шест и повече години без да получат нужните документи. Без тях интеграцията е мисия невъзможна, а намирането на работа - истински късмет. Чужденците могат да започнат работа едва 12 месеца, след като подадат молби за статут за пребиваване.
Тригодишно неуспешно търсене на работа
Това е и най-големият й проблем. "Докато не си намеря работа, аз не мога да уча. Това е мечтата ми - НАТФИЗ, няма как. Може да се наложи да сменя професията. Търся работа от три години, ужас", казва открито Стурай.
Запалила се по киното изведнъж. И новите, и старите български филми са хубави, оценява тя. Отвъд мечтите, остава готовността за каквато и да е работа.
Със стаж от година като продавачка и завършен курс по козметика, Стурай продължава да търси. Опитва всякак - чрез Бюрото по труда, обяви, интернет, познати. Резултат няма.
Като нея, отчаяно безработни, са и други бежанци, с които Стурай се е запознала в общежитието в "Овча купел".
Само забрадката е проблем
Момичето от Афганистан харесва България и най-вече красивата природа. Любима й е баницата. Обяснението е простичко - хем лесно, хем бързо, хем вкусно. В българите не одобрява възмущението от нейната култура.
"Не могат да понасят, че съм със забрадка. Само този проблем имам, но по принцип хората са много добри с мен и моето семейство".
Днес тя научава какво се случва в родината й само от новините. Има две сестри там, които много й липсват.
Мечтае един ден, когато Афганистан стане безопасен, да се завърне. И със сигурност ще кандидатства за българско гражданство, след като натрупа легален престой от пет години. Преди това ще стане доброволец в "Каритас София", за да помага на такива като нея.
С Иван се запознават миналата седмица в социален център "Рождество Христово", който майката на Стурай посещава. От 2 години той активно се занимава с помощ на хора, търсещи закрила и бежанци.
С тях го среща съдбата или случайността, както се изразява самият той. За работата си говори разпалено: "Има реална възможност да помагаш на хората. Работата тук е много, но го има чувството че правиш нещо за някого, а не, за да направиш някого богат. Чувствам се удовлетворен и спокоен, това не са празни приказки".
Доброволец - трудна мисия
Доброволци, работещи с бежанци и търсещи закрила, са предимно студенти, част от тях от Центъра по източни езици и култури към Софийския университет. В "Каритас София" са около 40 души. Идването е трудно, признава Иван, но тези, които го направят, намират нещо повече от работа - удовлетворение и добри приятели.
Освен останалите си дейности, организацията работи по три проекта по Европейския бежански фонд, който се управлява от Държавната агенция за бежанците. Първият е за предоставяне на медицинска, стоматологична и психологична помощ на хора, търсещи закрила, признати бежанци и чужденци с хуманитарна закрила, които не са здравноосигурени.
Вторият проект е за гъвкави курсове по български език за търсещи закрила, а третият е за образователна и социална интеграция на малолетни и непълнолетни деца - бежанци чрез извънкласни дейности и занимания, организирани от доброволци... На пръв поглед малки камъчета в големия зид на човешкия живот.
* - хуманитарен статут - виж вдясно
Това ми звучи като платена реклама на католическата църква...
Християнките влизат в църква прилично облечени, т.е. с кърпа, забрадка, шамия на главата. Това че жената си уважава вярванията не я прави нито по-малко жена , нито пък нещо по-малко цивилизована. Но това няма нищо общо със статията, нали?
Колко лоша е демокрацията, па всички насам драпат. Няма ли го Пузев или Бобчо да и обяснят на тая колко лошо нещо са ойро-атлантическите ценности, та да си се върне тая в пещерите, кво прави тука при лицемерните европейци, м?
И съветските и ойро-атлантическите ценности, предлагани с бомби в Афганистан, допринесоха до толкова, че и България да им се вижда рай на афганистанците.
Тоест искаш да кажеш, че нарочно ги бомбардираме за да ги накараме да се преселят при нас? Я обясни малко теорията...
"Само забрадката е проблем" Ако тука е проблема, маха забрадката и готово.. веднага си намира работа, за разлика от многото българки без забрадка, които не успяват... Всъщност, май госпожицата не визира точно" забрадка", ами нещо като бурка, фередже или .. абе, с доста повече плат от " забрадка" Тоест , старият проблем- европейските ценности са идеални, ама само при условие, че са удобни и пречупени през нашите си разбирания; ние не се съобразяваме с околните, околните са ДЛЪЖНИ да се съобразяват с нас ..даа, стар проблем...
....че нарочно ги бомбардираме(ние?) Какво има да ти обяснявам, след намесата, първо на руснаците, след това на подкрепяните и въоръжавани от американците муджахедини, които станаха талибани и сега на НАТО и американците, дали е останал камък върху камък там.
Ringin Да, ти принципно не отправяш лични нападки, но поне бъди подготвен когато го правиш. Коментара ми по-долу е закачка с други форумци тук, породена от много други предишни теми и те знаят за какво иде реч...... а ти чел-недочел да ми правиш квалификации се въздържай. Не съм имал честта да попадна на нещо писано от теб тук, камо ли нещо умно...а да се включиш само за да ми правиш оценки просто не си струва
Тая сега млада и зелена и проси за закрила, обаче колкото пъти излезе от джамията, толкова пъти имамът й казва, че дългът й е да роди поне 5 деца. И тъй по 5 по 5 и завземат Европата. Без бой, но това е само засега.
„….Ами ще се научи! честно каза съм най-съгласен ……..с коментара на Govedo13” Ами докато се научи, как ще я кара. Да не говоримч че земеделието си е бизнес, необходими са основни и оборотни средства и т.н. Ако гледа само зеленчуци в двора, кокошки и крава, пиши я умряла..... Ето какво се случва на подобни „земеделски производители”: „Баща на три деца се самоуби от немотия. Отчаяният мъж живеел заедно със съпругата си и трите си деца. Нито той, нито жена му имали работа, нито пък били регистрирани на трудовата борса, защото отдавна били изгубили право на помощи. Родителите им, които живеели в къща в същия двор, също били без всякакви доходи. Семейството отглеждало животни и зеленчуци, но те не им стигали да преживяват нормално.”
„Аз съм роден в София и мога да ви гарантирам,че…….” Не мога да загрея какво искаш да кажеш. Ако беше написал, „роден съм и съм живял цял живот на село и от опит мога да гарантирам.......” щеше да е ясно.
Е, пак крайности...Ако говорим без изхвърляния, по принцип никак не е приятно да си бежанец.Това означава, че ти се е наложило да изчезваш от твоята страна за да не изчезнеш завинаги.Едва ли, освен това, държавата е изхарчила някаква огромна сума пари- предвид състоянието на социалната система мога да си представя какво мизерно съществуване е ... И не е въпросът да ходи да копа, нее това решението...Между другото, отбележете, че е научила български, което е доста рядко.Проблемъ те , че въпреки всичко продължава да смята, че трябва рязко да се отличава от местното население в страната, в която смята да живее! Е, не може да носи тоя чаршаф, увит около нея и да ми се разхожда като Клеопатра в азиатска премяна..Като ще живее в Бг и ще се интегрира, ще си купи от битака дънки или пола и някаква риза, тениска, а пък като е толкова вярваща и ревностна мохамеданка, има си начин емегантно да си върже на косата нещо, дето не се набива на очи...Ама не, трябвало да е с бурка...Е ,това е проблемът, с претенциозната интеграция...ЗАщото доколкото ми е известна, в Бг също има бая жени изповядващи исляма( нали си е второто по разпространеност вероизповедание),ама само ония гъски в Неделино се увих в чаршафите...За пари, между другото(нали шейховете плащат)
Има нещо э
Има нещо вярно, наистина сме задръстени. Остава да навлечем потурите и сукманите, за да докажем пред националистите, че сме християни.