Дългият път от Кабул до София е само началото за Стурай Набизада. Пет години по-късно тя владее отлично български език, мечтае да учи и да се занимава с кинорежисура. 20-годишното момиче от Афганистан говори срамежливо и с оптимизъм, докато доброволецът Иван от "Каритас София" ни разказва какво се случва, когато някой бежанец попадне на българска земя.
Много често търсещите спасение у нас са възприемани като суха статистика или любопитна екзотика. Зад цифрите, умуването за стратегии и административните процедури стоят нелеки човешки съдби, драматични истории и разделени семейства.
"В повечето случаи се явяваме транзитна територия между Изтока и Запада", казва Иван Черешаров, координатор на проекти в неправителствената организация "Каритас София", която помага на хора в нужда.
Повечето от бежанците искат да се върнат в родината си, когато стане безопасно, или да потърсят нов живот в Западна Европа.
Стурай Набизада е сред малкото, които избират България за нова родина. Получила хуманитарен статут*, момичето живее в София с родителите си, а брат й, 30-годишен, е самостоятелен и работи като касиер от шест месеца.
"Чух прекрасни неща от брат ми, който беше идвал в България преди", казва Стурай. Неговите разкази са единственото, което тя знае, поемайки към България.
Пътят на семейството приключва в регистрационно-приемателния център в жк "Овча купел", поддържан от Държавната агенция за бежанците. В това общежитие Стурай и хора като нея, които търсят закрила, стоят до уреждане на статута им в България. Там им се оказва медицинска и психологична помощ, допълва Иван, когото улавяме между две ходения до ДАБ.
"Имаше хора от цял свят, за които дори не си бях представяла преди - Малайзия, Иран, Ирак, Пакистан, от моята страна, от Африка - Сомалия, Судан. Съжителствахме много добре", спомня си афганистанката с усмивка. На всяко семейство се пада по една стая.
Три години от живота на Стурай минават в общежитието, предимно в учене на български език и в дълго чакане - за статут на пребиване.
"Дадоха ни три пъти отказ. Искаха да се върнем пак в Афганистан - аз и майка ми, а баща ми да остане тук, защото той имаше проблеми в Афганистан. На четвъртия път ни дадоха статут да живеем в България", спомня си Стурай.
За разлика от нея, някои бежанци живеят пет, шест и повече години без да получат нужните документи. Без тях интеграцията е мисия невъзможна, а намирането на работа - истински късмет. Чужденците могат да започнат работа едва 12 месеца, след като подадат молби за статут за пребиваване.
Тригодишно неуспешно търсене на работа
Това е и най-големият й проблем. "Докато не си намеря работа, аз не мога да уча. Това е мечтата ми - НАТФИЗ, няма как. Може да се наложи да сменя професията. Търся работа от три години, ужас", казва открито Стурай.
Запалила се по киното изведнъж. И новите, и старите български филми са хубави, оценява тя. Отвъд мечтите, остава готовността за каквато и да е работа.
Със стаж от година като продавачка и завършен курс по козметика, Стурай продължава да търси. Опитва всякак - чрез Бюрото по труда, обяви, интернет, познати. Резултат няма.
Като нея, отчаяно безработни, са и други бежанци, с които Стурай се е запознала в общежитието в "Овча купел".
Само забрадката е проблем
Момичето от Афганистан харесва България и най-вече красивата природа. Любима й е баницата. Обяснението е простичко - хем лесно, хем бързо, хем вкусно. В българите не одобрява възмущението от нейната култура.
"Не могат да понасят, че съм със забрадка. Само този проблем имам, но по принцип хората са много добри с мен и моето семейство".
Днес тя научава какво се случва в родината й само от новините. Има две сестри там, които много й липсват.
Мечтае един ден, когато Афганистан стане безопасен, да се завърне. И със сигурност ще кандидатства за българско гражданство, след като натрупа легален престой от пет години. Преди това ще стане доброволец в "Каритас София", за да помага на такива като нея.
С Иван се запознават миналата седмица в социален център "Рождество Христово", който майката на Стурай посещава. От 2 години той активно се занимава с помощ на хора, търсещи закрила и бежанци.
С тях го среща съдбата или случайността, както се изразява самият той. За работата си говори разпалено: "Има реална възможност да помагаш на хората. Работата тук е много, но го има чувството че правиш нещо за някого, а не, за да направиш някого богат. Чувствам се удовлетворен и спокоен, това не са празни приказки".
Доброволец - трудна мисия
Доброволци, работещи с бежанци и търсещи закрила, са предимно студенти, част от тях от Центъра по източни езици и култури към Софийския университет. В "Каритас София" са около 40 души. Идването е трудно, признава Иван, но тези, които го направят, намират нещо повече от работа - удовлетворение и добри приятели.
Освен останалите си дейности, организацията работи по три проекта по Европейския бежански фонд, който се управлява от Държавната агенция за бежанците. Първият е за предоставяне на медицинска, стоматологична и психологична помощ на хора, търсещи закрила, признати бежанци и чужденци с хуманитарна закрила, които не са здравноосигурени.
Вторият проект е за гъвкави курсове по български език за търсещи закрила, а третият е за образователна и социална интеграция на малолетни и непълнолетни деца - бежанци чрез извънкласни дейности и занимания, организирани от доброволци... На пръв поглед малки камъчета в големия зид на човешкия живот.
* - хуманитарен статут - виж вдясно
Това ми звучи като платена реклама на католическата църква...
В Афганистан да се обличат както искат, но според мен, в България, ако искат да се впишат, трябва да се обличат като европейки. Нямам нищо против да помогна на такъв човек, като го взема на работа. Обаче с тия шамии и чудесии, не бих я наела да ми плаши клиентите.
Християнките влизат в църква прилично облечени, т.е. с кърпа, забрадка, шамия на главата. Това че жената си уважава вярванията не я прави нито по-малко жена , нито пък нещо по-малко цивилизована. Но това няма нищо общо със статията, нали?
Колко лоша е демокрацията, па всички насам драпат. Няма ли го Пузев или Бобчо да и обяснят на тая колко лошо нещо са ойро-атлантическите ценности, та да си се върне тая в пещерите, кво прави тука при лицемерните европейци, м?
И съветските и ойро-атлантическите ценности, предлагани с бомби в Афганистан, допринесоха до толкова, че и България да им се вижда рай на афганистанците.
Тоест искаш да кажеш, че нарочно ги бомбардираме за да ги накараме да се преселят при нас? Я обясни малко теорията...
"Само забрадката е проблем" Ако тука е проблема, маха забрадката и готово.. веднага си намира работа, за разлика от многото българки без забрадка, които не успяват... Всъщност, май госпожицата не визира точно" забрадка", ами нещо като бурка, фередже или .. абе, с доста повече плат от " забрадка" Тоест , старият проблем- европейските ценности са идеални, ама само при условие, че са удобни и пречупени през нашите си разбирания; ние не се съобразяваме с околните, околните са ДЛЪЖНИ да се съобразяват с нас ..даа, стар проблем...
....че нарочно ги бомбардираме(ние?) Какво има да ти обяснявам, след намесата, първо на руснаците, след това на подкрепяните и въоръжавани от американците муджахедини, които станаха талибани и сега на НАТО и американците, дали е останал камък върху камък там.
@ Оня Дето Го Трият , принципно избягвам личните нападки, но сега не се сдържах. Или си трол , или си платен драскач, или си доста ограничен . Аз залагам на последното ! Това мое твърдение не е на базата само на мнението ти под тази статия . Въобще нямам намерение да ти обяснявам защо смятам така, но ще ти дам няколко отправни точки . Запознай се с дейността на "Каритас София" и виж структурата на тази организация , както и на клоновете и в цяла България. Терминът мултикултурализъм - значение и приложение .
Модела на мултикултуризма се провали. - Ангела Меркел 2010 В България се е провалил със сигурност - справка циганите. Като си в Рим, прави като римляните - махай шамията и стани българка момиче. Българите не обичаме мюслитата - ясно е защо.
За мен няма значение дали е черна, кафява или червена, дали идва от Афганистан или от Мозамбик или от Сибир.Най-интересното е следното> от 5 години е в БГ. Кой е храни през тези години, кой плаща квартирата й и всички разходи свързани с курсове по български? Тази държавна агенция по беженците дето им е осигурила общежитие където да "съжителстват добре" с на кой данъците се финансира? Кой определя квотата на бежанците и защо при положение че нашите пенсионери живеят под ръба на нужните пари за оцеляване храним чужди бежанци? Защо да не отиде в САЩ който им пускат бомбите като бежанец да я хранят там с техните данъци, тъжно е но БГ е прекалено бедна за да може да си позволи удоволствия като пари за бежанци по този начин. Има много други продуктивни начини тези хора да се интегрират и да си изкарват сами хляба,БГ има тонове пустееща държавна земя и тонове разкапани села пълни с държавна собственост-вместо да "съжителстват добре" в общежитие в София те може да работят и да си изкарват хляба в някое запустяло село живеейки например в затворено училище или някой подобен пустеещ държавен обект. Момичето с забрадка няма шанс да си намери работа при положение че за българите няма работа, ако махне забрадката и иде да копа на село вместо да седи в София веднага ама на секундата ще намери низко платена работа която ще й позволява да оцелява без да тежи на данъчната система. Държава която поставя чужди граждани пред своите собствени извършва геноцид- самата идея да ги държат затворени без документи е тъпа скъпа и непродуктивна, емигрантите трябва да са много евтина работна ръка която да се пренасочва към пустеещите и обезлюдени краища на БГ.
Ringin Да, ти принципно не отправяш лични нападки, но поне бъди подготвен когато го правиш. Коментара ми по-долу е закачка с други форумци тук, породена от много други предишни теми и те знаят за какво иде реч...... а ти чел-недочел да ми правиш квалификации се въздържай. Не съм имал честта да попадна на нещо писано от теб тук, камо ли нещо умно...а да се включиш само за да ми правиш оценки просто не си струва
мдааа ,някой слънчев ден, ще се самодетонира в 280 (примерно) и тогава ще се чудите- ама що тъй бре?.....
Тая сега млада и зелена и проси за закрила, обаче колкото пъти излезе от джамията, толкова пъти имамът й казва, че дългът й е да роди поне 5 деца. И тъй по 5 по 5 и завземат Европата. Без бой, но това е само засега.
Обработването на земя не е толкова лесно колкото им се струва на разни "столичани". И за там са нужни познания. В Авганистан какви земеделски култури отглеждат (мака не се брои)? Тази девойка дали знае как се отглеждат картофи, домати, краставици, боб и др., и колко от тях е видяла за пръв път в България?