"Ама как стана така? Всичко му беше както трябва! Не съм го лишавал от нищо!" Когато кучето ти прави бели из къщи или не те слуша по време на разходката, не ти прави особено впечатление. Когато обаче от зъбите пострада някой - ти, твой близък или чужд човек, усещането е все едно си се провалил като родител.
Малката лаеща топка козина от спомените ти сега ще тревожи подсъзнанието на някого Бог знае колко време. И за това не е виновно кучето, а само и единствено ти.
Почти всеки е имал момент, в който е бил "ей на толкова" от това да стане стопанин. Заради филм, мода, желание да се грижиш за някого или просто увлечение по някоя порода. Да си вземеш куче в София е сред десетте най-лесни неща в света, но да направиш от него най-добър свой приятел е много, много трудно - изисква постоянство и любов. Без тях инстинктът неконтролируемо взема връх.
Малцина успяват да се оправят сами, но не са много и тези, които търсят помощ. Понякога това става чак след като са се натрупали много грешки. "По-лесно се пише на бял лист, отколкото на вече изписан", лаконичен е Иван Пасков, който се занимава с обучение на кучета и стопани.
Като дете
Той нарича работата си "обучение или даже възпитание", а не дресировка. Категоричен е, че кучето може да развие качества, които да са полезни на него и стопанина му, без това да повлияе на характера. "Аналогията с децата е много близка - детето може да е палаво, но трябва да има добро възпитание", посочва той.
Според Иван, няма куче, което да не подлежи на възпитание, особено ако се започне в ранна възраст. След това просто е по-трудно и изисква много повече време. При всяко положение, работата с кучето изисква старание, постоянство и любов, то "не е компютър", на който да инсталираш модел на поведение.
Затова и трябва да се започне веднага: "Кучето трябва да започне да се учи от мига, в който дойде при теб. То трябва да има ясна представа кой е водачът на глутницата, да се съобрази с условията в дома и навън - „ти си моят партньор и трябва да се държиш по този начин".
С какво се започва
Най-важното в началото на възпитателния процес е кучето да придобие търпимост към себеподобните и към други хора. То е социално животно и винаги си се представя в глутница, като не трябва да му се позволява да бъде неин водач. "Винаги работя със стопанина, за да намеря най-добрата връзка между него и кучето му", подчертава Иван. Неговата максима е, че няма лошо куче, а има лош стопанин.
По думите му, най-лесното е да вземе със себе си кучето и да го обучи сам. Така обаче не могат да се предадат знанията, след връщането си кучето ще усети, че водачът е по-слаб и ще опита да го измести. Затова обучението е не само за питомците, но и за техните стопани.
Иван признава, че с кучета се работи стократно по-лесно, отколкото с хора: „Кучето трябва да се награждава с много емоция, с много радост. С едно много хубаво „Браво!", което да му зарадва душичката. Кучето трябва да ти служи с удоволствие, да изпълнява всяка команда с развята опашка - щастливо, че ти си го накрал да направи нещо за теб. У нас хората са станали много затворени, опитваме се да прикрием чувствата си, а нямаме право да лишим кучето си от тази емоция".
Морков и тояга
В началото на възпитателния процес често се използват лакомства. Иван обяснява, че така от безусловния рефлекс "да се прехраня" създаваме условния рефлекс "да изпълня командата, за да се прехраня" и поредица от такива рефлекси създават стереотип на поведение.
Дресьорът е категоричен, че трябва да при обучението трябва да се използват животинските инстинкти. Всяко действие трябва да се показва на кучето и да се свързва с командата. При успех трябва да следва награда, при ако не се справи - наказание.
"Не можеш да го убедиш, че е направило упражнението горе-долу добре и затова ще получи малко по-голямо парче кренвирш. За кучето има или успех, или провал", смята Иван. Той допълва, че винаги трябва да е напълно ясно защо даваме лакомство или пък защо се караме.
Иван е категорично против използването на бой във възпитанието, тъй като с него се прекъсва връзката между куче и водач. Ако то е много своенравно и не се подчинява, не трябва да следват шутове и ритници, а стопанинът трябва да приложи разбираемо за кучето действие, например с ръка да симулира захапка до ухото.
Въпреки това, той смята, че е най-добре победата над кучето да не е физическа, а психическа - с тон и поведение. Сякаш специално за целта, енергичната сива немска овчарка Рея Силвия, която досега е дремала под масата, се опитва да си проси внимание. Иван я сгълчава и миг по-късно носът й сочи директно към замята. "Да ти прилича на виновно куче?"
Грешките
Иван всеки ден се среща с нови и нови грешки на стопаните. Най-често те повтарят командата или се примиряват с това, че не е изпълнена докрай. Така кучето се научава, че може да прави каквото си иска. В същото време, ако то не е добре социализирано от малко, страхът от непознати може да го направи агресивно. Ако в такъв момент водачът покаже притеснение, това още повече убеждава кучето, че трябва да защити „глутницата" си и така след това се стига до нападение.
„Движещи се предмети, колела, пищящи деца - всичко това трябва да се представя като нещо естествено и абсолютно нормално", посочва Иван.
Друга голяма грешка е подценяването на по-дребните породи. Според дресьора, инстинктивно усещаме, че голямото куче може да стане заплаха, ако излезе от контрол и затова полагаме повече усилия. В същото време, един пинчер трудно може да нарани сериозно човек, но това не бива да означава, че трябва да му се позволява агресия. За Иван това е немарливо отношение.
Мода
"В България има мода при кучетата. Много е модерно да имаш йоркширско териерче, голдън ретривър, френски булдог... Ротвайлерите изчезнаха, коли да си виждал наскоро, а доберман? Допреди 10-15 години беше пълно", коментира Иван. Според него това е основната причина приютите да са пълни, наравно с нежеланието на стопаните да кастрират любимците си.
"Родителите трябва да научат децата си, че кучето не е плюшена играчка, а братче", категоричен е Иван, но и допълва, че не бива хлапетата да се плашат с "голямото лошо куче", защото по-късно това вече се превръща в предразсъдъци.
Той дава безплатни уроци в един от приютите - този на Animal Rescue Sofia в Богров: "Някой може да дари храна, друг - лекарства. Аз дарявам знание". Съветва хората да изминат не чак толкова голямото разстояние от София - за да дарят малко обич на някой от стотиците лаещи и скимтящи кандидати за нея.
Собственият път
Любовта на Иван към кучетата датира още от детството му, но „най-голямото щастие в живота" му се случва едва преди 4 години. Намира родвайлерката Тайра на улицата - агресивна, бита, стреляна с пушка и с едно око. Взема я вкъщи и я излекува. „Аз нямах избор, освен да се науча много бързо как да общувам с това куче", казва той. След три седмици проби и грешки постигат пълна хармония.
Признава, че е станало, защото еднакво много са го искали и двамата: "Любов от пръв поглед съществува и тя е между мен и кучето ми".
За психологията на четириногите научил много от свой приятел, който е служител в Гранична полиция. И досега понякога го търси за съвет. А през ръцете на Иван са минали наистина много и всякакви кучета. Включително и едно, което вече било нахапало зверски стопанина си. Само за 3-4 урока агресията била овладяна: „Кучето просто разбра какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. То само си стигна до изводите и до момента е живо и здраво и стопанинът е много щастлив с него".
На тренировка!
Иван е взел със себе си Рея Силвия, за да ми покаже как протича една тренировка. Още при вида на ръкава за захапка и играчките, кучето пощурява, но се овладява и тримата спокойно прекосяваме "Заимов" до една полянка. "Пълната дивачка" (както я нарича Иван) ходи редом като залепена за водача си, тръгва след топката по команда и пак по команда се връща с нея. И винаги следва най-напоителното възможно "Браво!". Кучешка радост.
Накрая идва и най-големият кеф за всяка немска овчарка - тренировката на защита. Иван си слага ръката в дебелия ръкав и дава команда. Рея Силвия се хвърля, захапва и дърпа (а дърпа здраво, и аз пробвах!). Пак по команда спира или получава целия ръкав за награда. Прескачаме няколко пейки за пред камерата и е време да си тръгваме - жега е и кучето вече плете крака от умора. Но е доволно. И покорно.
А на тръгване един човек спира Иван и започва да му разказва за кучето на негов приятел, което било проблемно. Още един лист, на който трябва да се пише, а не да се изхвърли. На улицата или в богровския приют, например.
