Имаше време, когато германските политически анализатори обичаха да сравняват Ангела Меркел с Маргарет Тачър. Когато германският канцлер пое поста за първи път преди повече от десетилетие, почитателите и критиците й се чудеха дали тя ще бъде "желязната лейди" на Германия.
Вече никой не си задава подобни въпроси. С Тереза Мей - основният кандидат за наследник на Дейвид Камерън във Великобритания, германските анализатори се чудят дали британският вътрешен министър няма да е "дубликат на германския канцлер". Подобно на Меркел Мей "действа резервирано и трезво, но... винаги знае какво иска".
Tя също така, е жена
В материал за немския ежедневник Die Welt Мара Делиус изразява все по-силното усещане, че Мей, наравно с Меркел и шотландския премиер Никола Стърджън, въплъщава част от новата "фемокрация", идваща да "разчисти авгиевите обори на мъжете". Те според нея са "постмодерни Електри в костюми с панталон и гумени ръкавици".
Слава богу, Европа най-после изглежда в безопасни, сигурни (женски) ръце.
Определено това може да изглежда забележително време за жените политически лидери във Великобритания и по света. Към Мей в надпреварата за лидерството на консерваторите се присъединява и Андреа Лийдсъм, министър на енергетиката и бивш банкер.
Ако лейбъристките депутати някога решат да оспорят лидерството на Джеръми Корбин, Анджела Ийгъл е заявила, че ще се бори за поста. Освен Стърджън, лидерите на консервативната и лейбъристката партия в Шотландия, премиерът на Северна Ирландия и лидерът на Партията на Уелс са все жени. Зелената партия е предвождана от жена от почти десетилетие, а бившият й лидер Керълайн Лукас се кандидатира отново с очакването да споделя два поста.
В международен план Хилъри Клинтън е фаворит за американския президентски пост през ноември и може дори да избере друга жена - Елизабет Уорън, за вицепрезидент. Ръководителят на Международния валутен фонд и американският главен прокуратор са жени, а следващият генерален секретар на ООН, изборът на който предстои по-късно тази година, може също да се окаже жена (основните претенденти за поста към момента са жени).
Дали всичко това е просто съвпадение? Или стъкленият таван, блокиращ възхода на жените, най-после е счупен?
За да обясни това, първата жена премиер на Исландия Йохана Сигурдардотир цитира исландската поетеса Ингибьорг Харалдсдотир в статия за резултатите от референдума - нейно стихотворение казва, че когато всичко е изречено и проблемите са обсъдени, идва жена, която да "разчисти масата".
Това обяснение се приема със съгласие от лейди Дженкин от Консервативната партия в Кенингтън, която с Мей е започнала кампанията на партията им за избор на повече жени в парламента - Women 2 Win. Тя коментира така факта, че двама от предпочитаните кандидати за лидерство на партията са жени: "Мисля, че цялата страна изпитва облекчение... Мисля, че има общо усещане за "Да, имаме нужда от жена - моля, елате и ни кажете какво да правим."
"Мисля, че усещат, че в период на вълнения и трусове, жената е по-практична и не разчита толкова на тестостерона в подхода си. Жените са по-склонни към сътрудничество, по-склонни да изслушват гласовете около масата, по-сдържащи се от дирекен агресивен подход към другите."
Министърът на бизнеса Анна Субри се изказа по подобен начин миналата седмица, когато се извини на британците "за положението, в което е политиката ни сега... Оставихме достатъчно дълго тези момчета да забъркват каши." Субри подкрепя Мей.
Жените очевидно не са еднакви. Това отбеляза Стърджън в разочарован туит в понеделник, след като зрител се възмути, чувайки журналист от BBC да казва: "Мей и Лийдсъм може да са жени, но имат доста различни възгледи."
По този повод шотландският премиер писа: "Нагласите към жените в политиката може и да са се променили много, но това показва, че има още много за промяна."
Можем само да си представим какво тя би коментирала за наблюдението на Делиус в Die Welt, че "Меркел и Стърджън изглежда използват един и същ стилист и фризьор", и че има "еднакъв фенотип на успешната политическа "властна дама".
Много са хората, които ще възразят на всякакви твърдения за феминистки пробив само две седмици след убийството на жена-депутат.
Много от колегите на Джо Кокс в политиката са принудени да търпят ежедневни тиради с агресивно женомразски изказвания в социалните медии.
Софи Уокър, лидер на Партията за равенство на жените, изрази разочарование, че дебатът за челните позиции на Мей и Лийдсъм в надпреварата за лидерския пост на консервативната партия се концентрира повече върху пола им, отколкото върху политики и програми. "Важно е хората, които те представляват, да изглеждат като теб, и за жените е важно да виждат други жени в позиции на лидерство и на високи постове. Но също толкова важно е жените във властта и на лидерски позиции да се концентрират върху жените, а не само върху властта."
По нейни думи Лийдсъм преди е призовавала жените, работещи в малкия бизнес, да бъдат лишени от право на платено майчинство. Мей - на която тя отдава признание за покрепата й за жертвите на домашно насилие - все пак бе замесена в скандала със задържането на бременни жени и жени с психични проблеми в центъра за задържане на имигранти Yarl's Wood. "Трябва да се обсъждат и преценяват политиките им. Трябва те да бъдат питани какво ще направят, за да допринесат за равенството на жените в тази държава."
Наличието на двама видни кандидати жени в надпреварата дава възможност на Мей и Лийдсъм "да използват опита си като жени, за да създават политики, които да преодоляват неравенството, с което се сблъсква половината население на Великобритания. И за мен е разочароващо, че тази дискусия все още не е започнала", отбелязва тя.
Европа се нуждае от държавници от ранга на Влад Цепеш, Хенри VIII, Иван Грозни, Борис Годунов, Кромуел, Робеспиер, Джугашвили за съжаление има само недоразумения.