От 11 септември 2001 г. САЩ е в постоянно състояние на война. Агресивната външна политика на Вашингтон е продължение на идеята за "световния полицай", който се грижи всичко по света да се случва "както трябва".
Практическият й израз може да се намери в общо над 240 хил. военнослужещи на активна служба и в резерва, разгърнати на територията на общо 172 държави и територии. И въпреки че общият брой на американските военни в чужбина да е намалял за последните 60 години, обхватът на действията им със сигурност не се е смалил.
САЩ ангажират активно не само в конфликтите в Афганистан, Ирак, Сирия и Йемен, които редовно влизат в новините, но също така имат присъствие в Нигер, Сомалия, където имаше извършени изключително кървав атентат, Йордания, Тайланд и т.н.
Освен тях още 37 813 войници са назначени към секретни операции, чиято база на опериране е определена просто като "неизвестна", а Пентагонът отказва повече информация.
Най-голямо насищане на американски войници има в Далечния изток - Япония (39 980 войници и персонал) и Южна Корея (23 591). Основна причина за това е заплахата от Северна Корея и тяхната ядрена програма. Други ключови места с насищане на американски военни са Германия (36 034), Великобритания (8286) и Турция (1364) като и трите държави са съюзници на САЩ в НАТО. Освен това има 6524 войници в Бахрейн и 3055 в Катар, където Съединените щати имат военноморски бази.
Американските операции в зони на конфликт като Африка се разширяват: 400 войници в Сомалия обучават местните войски да се бият срещу ислямистките групировки като предоставят разузнаване и понякога влизат в битка с тях. През май тази година там беше убит и войник от военноморските тюлени.
Именно в сомалийската столица Могадишу на 14 октомври бе извършен и един от най-смъртоносните атентати в света с общо над 270 жертви. Според експертите зад атаката стои групировката Харакат ал-Шабаб ал-Муджахидин - сомалийският клон на Ал-Кайда. Мащабите на извършения акт показват само, че Ал-Шабаб увеличава своя обхват и силите си.
В Нигер са разпределени общо 800 американски войници, сред които също вече има дадени жертви. В началото на октомври 4 зелени барети бяха убити в сражение с местни ислямистки милиции.
Много от американските военни сили са ангажирани в борбата с тероризма - например срещу талибаните в Афганистан, срещу "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, срещу филиала на "Ал Кайда" в Йемен и т.н.
Досега американците изглежда приемат, че тези мисии и изпращането на войски в проблемните райони, ще продължат безкрайно. И все пак, е много реален въпрос дали, освен да подкрепят тези ангажименти, които за последните 16 години са стрували на САЩ вече трилиони долари и много човешки животи, Америка ще предприеме и нови военни офанзиви, за каквито президентът Тръмп намеква спрямо Иран и Северна Корея.
По тази причина мнозина вече започват да задават въпроса до каква степен тази инвестиция в разпределянето на американски военни сили е необходима, колко време трябва да продължи и дали има стратегия отвъд убиването на терористи. Тази тема обаче далеч не е водеща в обществото в САЩ.
Според Андрю Бачевич, ветеран от войната във Виетнам и баща на загинал в Ирак войник, колективното безразличие към войната се е превърнало в емблема на съвременната Америка.
Основна причина за хладното отношение на обществото към военните действия на САЩ по света е фактът, че тежестта на жертвите пада върху сравнително малко семейства. Америка не се е впуснала в една широкомащабна война, подобна на тази във Виетнам, при която броят на жертвите е достатъчно голям, за да предизвика бурни протести.
Тогава много повече семейства са изложени на тази опасна близост с войната. В момента обаче американската армия е напълно доброволна, добре въоръжена и реално под 1% от населението на страната служи във войската (в сравнение с около 12% по време на Втората световна война). Така по-голямата част от обществото просто няма близки, които да са засегнати от всички тези военни конфликти.
Освен това делът на даваните жертви намалява през последните години, особено след като бяха намалени контингентите в Ирак и Афганистан.
Основна причина затова изигра и промяната в стратегията на Пентагона по отношение ролята на американските войници в чуждите конфликти. Към момента те много по-рядко участват в сражения като за сметка на това предоставят обучение, въоръжение, разузнавателна информация и подкрепа от въздуха, оставяйки умирането на бойното поле в ръцете на местните военни.
Така например за 2017 г. в Афганистан САЩ са дали само 11 жертви, а в Ирак - 14. За сравнение загиналите афганистански войници за 2016 г. са 6785 и 2531 за първите пет месеца на 2017 г., според данни на местното правителство. За броя на цивилните жертви няма точна информация.
Другата водеща причина за неглижирането на темата в обществото е фактът, че Конгресът не й отделя достатъчно време, за да се разгледат по изчерпателен начин всички ефекти от цялата тази мащабна военна кампания.
След 11 септември в САЩ битува идеята, че борбата с тероризма е постоянно усилие срещу постоянен враг. И въпреки че Барак Обама в по време на своя мандат изтегли част от американските сили от Ирак и Афганистан, нарастването на заплахата в Близкия изток и Северна Африка покрай "Ислямска държава", талибаните, "Ал-Кайда" с всичките й клонове и т.н. доведоха до подновяване на ангажимента на САЩ да продължи с ролята на "световен полицай".
От своя страна, терористичните атаки в Европа и медийния образ на "Ислямска държава" засилиха достатъчно страха в американското общество, карайки го да държи все повече на своята армия и нейното участие в справянето с проблема.
Което води до още по-големи бюджети за отбрана, които връщат усмивките по лицата в Пентагона. След затягането на коланите по време на световната икономическа криза, сега военните в САЩ отново се радват на големи бюджети за модернизация на въоръжението и повишаване на отбранителната готовност. И сенатори, които иначе се противят на планове за здравеопазване или дипломатически мисии, с готовност гласуват грандиозни увеличения в бюджета за отбрана.
Така по всичко личи, че в скоро време Америка няма никакво намерение да намалява въоръженото си присъствие в чужбина. Въпросът е готови ли са САЩ да участват в ново военно приключение, което да разбуни нови конфликти.
