Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Битка за власт в Иран - тихата война, която иранските шпиони водят помежду си

Реформисти срещу хардлайнъри и в разузнаването на Техеран Снимка: Getty Images
Реформисти срещу хардлайнъри и в разузнаването на Техеран

Политическото съперничество между различните държавни агенции на Иран далеч не е нищо ново.

Още от революцията през 1979 г. и особено след неочакваната изборна победа на бившия президент Мохамед Хатами през 1997 г., умерените чиновници (включително реформаторите и центристите, свързани сега с администрацията на Хасан Рухани) се борят с харлайнърите и традиционните консерватори около аятоласите за повече финансиране и по-голяма тежест в иранската система на управление.

Заетите в областта на сигурността дълго време бяха категорично на страната на хардлайнърите. Сега обаче има видимо разцепление по този въпрос сред все по-големия разузнавателен апарат на Иран.

Двете служби, занимаващи се с агентурната дейност на Техеран, все по-често и все по-открито си противоречат една на друга. А съперничеството им има и значително отражение върху вътрешната политика и външната политика на Иран.

Докато американската кампания за "максимален натиск" и нарастващите заплахи от война подхранват националистическите настроения в целия политически спектър на Иран, те също така разкриват разделителните линии между администрация на президента Рухани и министерството на разузнаването, от една страна, и корпусът на Ислямската революционна гвардия и неговата разузнавателна организация, от другата.

Битката между тези две страни се осъществява главно над това кой орган е по-подходящ да защити страната и кои аспекти в държавата се нуждаят най-много от защита.

Бензин в огъня на тази вражда наля и едно интервю от 3 август. BBC Persian излъчва своя разговор с Мазяр Ебрахими, бивш затворник в Иран, който е задържан по подозрение, че си сътрудничи с Израел за убийството на четирима ирански ядрени учени между 2010 и 2012 година.

Историята му хвърли нова светлина върху работата на Министерството на разузнаването и връзката му с IRGC.

Преди всичко интервюто подкопава общоприетото схващане, че Министерството е "доброто ченге" - по-рационалната и по-отговорна агенция спрямо "лошото ченге" и твърд съперник от Революционната гвардия.

Ебрахими е прекарал повече от две години в затвора Евин в Техеран от юни 2012 г. до август 2014 г. По време на престоя му там той е бил жестоко измъчван с цел да се извлекат от него самопризнания за предполагаемото му участие в убийствата.

Всичко това днес изглежда като отчаян, но много настоятелен опит на Министерството на разузнаването, ръководено по това време от твърдия духовник Хайдар Мослехи, да спаси имиджа си, след неуспешното предотвратяване на атентата над четиримата учени от иранската ядрена програма.

Принудителните признания на Ебрахими, заедно с тези на други 11 заподозрени, бяха излъчени по телевизията в документален филм, наречен "Терористичният клуб". Един от по-известните затворници, включени в документалния филм, е Маджид Джамали Фаши, който според съобщенията е трябвало да бъде екзекутиран през май 2012 г.

В интервю за Foreign Policy Ебрахими, който вече живее в Германия, обяснява, че общо 107 души, включително брат му, бременната му съпруга и зет му, са били арестувани по време на репресиите, като повечето от тях са били освободени едва след намесата на IRGC.

"След седем месеца в затвора, след като бях вече "признал" всичко, което поискаха от мен за убийствата, разпитвачът на Министерството на разузнаването поиска от мен да поема отговорност и за експлозията в Бид Канех", разказва Ебрахими. Самата експлозия е от ноември 2011 г., като при нея беше ударен ракетния склад на гарнизон Модарес извън Техеран. В експлозията загинаха мнозина, включително и ген.-майор Хасан Техерани Могадам, бащата на ракетната промишленост на Иран. Техеран приписва атентата на Израел.

"Едва тогава Революционната гвардия се намеси и изтезанията спряха, след като разбраха, че всичките ми признания са неверни. Въпреки това аз останах в затвора за още година и няколко месеца", допълва той.

Според експерти не толкова некомпетентността на Министерството на разузнаването е предизвикало реакцията на Революционната гвардия, която отговаря за развитието на ракетната програма на Иран, колкото фактът, че експлозията в Бид Канех е твърде важен въпрос за тях, за да го оставят в ръцете на конкурентното ведомство. Всъщност междуведомствената конкуренция и взаимното недоверие в основата на това Ебрахими в крайна сметка да бъде освободен.

Интервюто с него накара някои ирански политици да поискат официални обяснения от Министерството на разузнаването по случая. Така то има възможност да повлияе и върху освобождаването и на други затворници, задържани при подобни обстоятелства.

Един такъв затворник е Ахмад Реза Джалали, ирански шведски лекар и преподавател в Института Каролинска в Стокхолм, който беше арестуван от Министерството на разузнаването през април 2016 г. и осъден на смърт по съмнителни обвинения за участие в ядрен шпионаж в полза на Израел. Джалали все още е в ареста и чака екзекуцията си.

Съперничеството между двете разузнавателни агенции датира от 2009 г. и протестите на Зелената революция срещу измамите на изборите, които предоставиха на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад втори мандат.

Тогава в Министерството на разузнаването се появиха тенденции за противопоставяне на официалния разпространяван от администрацията на Ахмадинеджад и подкрепен от IRGC наратив, че няма никакво фалшифициране, а протестите са платени от чужди сили, желаещи да се смени режима в Техеран.

Така, в отговор на опасенията от преврат или дезинформация, Революционната гвардия, на свой ред създаде през същата година и свое собствено разузнаване по нареждане на върховния лидер на Иран Аятолах Али Хаменей. Първият назначен директор на тази нова разузнавателна служба беше Хосейн Таеб.

Политическата конкуренция между двата паралелни органа за сигурност само се засилва оттогава досега и заради политическото приближение, което те имат.

Революционната гвардия традиционно е по-близка до аятолах Хаменей и неговия личен кабинет. Съответно и тя се стреми да докаже революционния си подход и да демонстрира, че е истинският и по-надежден защитник на Ислямската република.

При реформаторското управление на президента Мохамад Хатами (1997-2005 г.) и вследствие на "верижните убийства" на дисидентски настроени интелектуалци през 90-те, които в крайна сметка бяха обвинени в редица "нелоялни елементи" в Министерството на разузнаването, то претърпя сериозна чистка и обновление, които трябваше да гарантират, че подобно нещо няма да се повтори отново.

Прочистването, проведено от администрацията на Хатами, заедно с прокарваните от президента реформи в сферата на сигурността, пося съмненията сред хардлайнърите, че на министерството вече не може да се вярва изцяло.

С движението за реформи, което бушува в иранското общество и управляващата система, IRGC активизира усилията, за да гарантира, че реформаторите няма да бъдат допуснати до основните институции в държавата.

В основата на сблъсъка между реформатори и консерватори продължава да бъде въпросът за идентичността на Ислямска република и как Иран трябва да бъде управляван и насочен към бъдещето.

Реформаторите, включително сравнително обновеното Министерство на разузнаването, популяризират политическа визия, която набляга на демократичното управление у дома, подкрепено от свободната преса, жизнено гражданско общество и честни избори, на фона на мирен диалог с чужбина.

От друга страна, харлайнърите се стремят да запазят революционния характер на държавата, основан на "абсолютното попечителство" на върховния лидер като представител на Бог на Земята, на фона на твърда външна политика спрямо Запада и "изнасяне на революция" за региона.

Идеологическият конфликт също породи конкурентни перспективи и за националната сигурност. Докато за реформаторите, които имат по-рационалистичен подход към управлението, сигурността означава подсигуряване на националните интереси като цяло по балансиран и устойчив начин, за хардлайнърите, запазването на интересите на ислямската революционна система има предимство пред предпазването на интересите на самата нация. Оттук идва и тази репутация на "доброто ченге" на Министерството на разузнаването сред по-реформистки настроената част от обществото.

Напрежението се засили допълнително след лятото на 2015 г., когато преговорите на Иран със световните сили завършиха със сделка за ядрената програма на страната - официално известна като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA).

Докато администрацията на Рухани насочи усилията си към улесняване на външната търговия, привличане на инвеститори и призоваване на многомилионната иранска диаспора в чужбина да се завърне у дома, Революционната гвардия предприе интензивна кампания за сигурност, за да се бори срещу обявените от аятолах Хаменей в края на 2015 г. възможни "чуждестранна инфилтрация" и "мека подривна дейност ".

Въпреки тези мерки срещу инфилтрацията обаче се появиха скандали и нарушения в сигурността, които предизвикаха съмнения, че може би самите хардлайнъри и Революционната гвардия включително, са били инфилтрирани.

За това говори и акцията на Мосад от началото на 2018 г., при която над половин тон от ядрените запаси на Иран бяха взети и откарани в Израел при операция, продължила шест часа и 29 минути. При такава продължителност и сложност на операцията, има малка вероятност за успех, ако не се разполага с подкрепа отвътре. А за ядрената програма на Техеран отговаря именно IRGC.

В отговор на това (вероятно) Революционната гвардия удвои усилията си срещу външна намеса и шпионаж и при контракампания залови 9 природозащитници по обвинения в шпионаж, въпреки протестите на Министерството на разузнаването. Впоследствие Висшия съвет за национална сигурност обяви задържаните за невинни.

Все пак репресиите в ареста доведоха до подозрителната смърт на иранско-канадския академик Кавоу Сейед-Еями. Останалите осем природозащитници все още са в затвора въпреки обявената им невинност.

Междувременно обаче IRGC започна мащабен и добре финансиран кръстоносен поход, който да посочи администрацията на Рухани и по-специално министерствата на външните работи и на разузнаването като като основен виновник за проблемите на Иран със сигурността.

Част от тази инициатива беше и излъчвания по държавната телевизия шпионски сериал "Gando", който прославя Революционната гвардия и нейното разузнаване. В шоуто техните агенти се стремят да защитят стратегическите интереси на Иран от подривните опити на коварните западняци, които се опитват да проникнат в администрацията. Там държавната администрация е представена ако не като симпатизираща на "лошите", то поне безумно наивна за чуждото вмешателство.

Сериалът предизвика сериозни възражения от редица депутати, както и от правителството на Рухани, включително министъра на външните работи Мохамед Джавад Зариф.

Новата офанзива на САЩ за тежки икономически санкции, както и нарастващата вероятност от военен конфликт, наляха сериозно вода в мелницата на хардлайнърите, избутвайки умерените рефоматори настрана от общественото доверие.

Така, благодарение на враговете си от десетилетия насам, IRGC за момента печели битката за това какво трябва да е бъдещето на Иран и как националните му интереси трябва да бъдат защитавани. И позицията на Техеран тепърва ще става по-твърда и по-твърда.



Най-четените