Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Путин върна Сталин в пантеона на Русия

В последните години ТВ-пропагандата представя Втората световна война не просто като съпротива срещу Нацистка Германия, а като битка срещу Запада. Руското общество пази все по-слаби спомени за ролята на съюзническите войски. Ритуалното честване на Деня на победата на 9 май става все по-помпозно и тържествено от година на година.

Никой не може да оспори заслугите на Червената армия и огромната саможертва на съветския народ. Но митологизирането на тази история вече започва да се отклонява към прослава на Йосиф Сталин.

Снимка: Getty Images
В последните години ТВ-пропагандата представя Втората световна война не просто като съпротива срещу Нацистка Германия, а като битка срещу Запада. Руското общество пази все по-слаби спомени за ролята на съюзническите войски. Ритуалното честване на Деня на победата на 9 май става все по-помпозно и тържествено от година на година. Никой не може да оспори заслугите на Червената армия и огромната саможертва на съветския народ. Но митологизирането на тази история вече започва да се отклонява към прослава на Йосиф Сталин.

10 ноември 1982 г. Съветският държавен ръководител Леонид Брежнев умира. Редакторите на централния всекидневник "Правда" се сблъскват с дилема. Първата страница ще трябва да бъде оформена с черна рамка в знак на траур, но в какъв формат?

В крайна сметка един от журналистите се сеща да погледне в архивите и да види как е изглеждал броят на вестника, който съобщава информацията за смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. Използвана е абсолютно същата рамка, за да се оформи броят, посветен на Брежнев.

Дебелият черен правоъгълник подължава да държи в плен руската и съветската история, като рамкира съвременното разбиране за митовете относно миналото. Руските политици са обсебени от "славата" на СССР. Обявяват се за наследници на всички победи, постигнати от социалистическите им предшественици, независимо дали са на бойното поле, в космоса или в инженерните науки. Това е история на държавата и нейната военна машина, а не на нацията.

За много редови руснаци националната гордост остава фиксирана в рамките на съветската матрица. Някои от най-популярните исторически постижения са териториалните разширявания от времето на империята и Съветския съюз, без да споменаваме скорошното анексиране на Крим. Последната придобивка от 2014 г. доведе до скок в рейтинга на Владимир Путин, тъй като мнозина видяха в нея реставрация на отдавна изгубената съветска военна слава.

Путин често сравнява своите постижения с победите от старата епоха.

Посланието е ясно: независимо дали е съветска или не, държавата стои на позициите от миналото.

В последно време "историческата политика" се е превърнала в огромно изкушение за официалната власт в Русия. Изкушение, граничещо с патриотична истерия. Интересът донякъде се дължи на 80-та годишнина от 1939-та - годината, в която избухва Втората световна война в Европа.

Едно от най-важните събития за СССР от тази година е пактът "Молотов-Рибентроп", в който Сталин и Хитлер разработват тайни планове за подялба на европейските континентални територии между двете страни. По-малко от месец след началото на военните действия Сталин и Хитлер подписват още едно споразумение: германо-съветския договор за приятелство, който очертава сферите на влияние между двете сили и дава на Москва възможност за гъвкавост по западната граница, за да започне Зимната война срещу Финландия.

Едва 50 години по-късно съветските лидери признаха за съществуването на тайните протоколи. Това се случи с признание за сторената грешка. През 1989 г. в епохата на Михаил Горбачов Конгресът на народните депутати на СССР осъжда действията на своите предшественици, включително съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. и пактът "Молотов-Рибентроп".

Затова изглежда някак изненадващо, че в последните месеци започнаха да се появяват статии в руски медии, които се опитват да представят "Молотов-Рибентроп" като достижение на съветската дипломация.

Руският министър на културата Владимир Мединский и ръководителят на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин (председател на Руската историческа общност) направиха изявления в същия смисъл. Мединский практически обяви решението на конгреса от 1989 г. като ужасна заблуда. Депутати от руския парламент дори се изказаха в защита на съветската авантюра в Афганистан.

Заради историческото напрежение между Русия и Полша, което се възпалява хронично след подобни изявления, полските власти не поканиха Владимир Путин във Варшава за церемониите по повод годишнината от войната. Руски политически представители като председателя на парламента Вячеслав Володин и бившия военен министър Сергей Иванов реагираха с атака срещу полското правителство, като нарекоха Полша "сателит на Съединените щати".

Пактът "Молотов-Рибентроп" е може би най-важното, но съвсем не е единственото съмнително парче от съветската история, което руските власти се опитват да реабилитират. Военноисторическото дружество на страната, което се намира под фактическия контрол на Мединский, организира разкопки в гората Сандармох в Карелия, близо до финландската граница, където тайната полиция на Сталин е екзекутирала и заравяла хиляди политически опоненти в масови гробове.

Целта на операцията? Да покаже, че всъщност жертвите не са били дисиденти, а военнопленници от Червената армия. И не са били избити от съветските власти по време на Големия терор, а от финландските войски...

Великата отечествена война скрепява руското национално самосъзнание. Никой не може да оспори заслугите на Червената армия и огромната саможертва на съветския народ. Но митологизирането на тази история вече започва да се отклонява към прослава на Йосиф Сталин.

В последните години ТВ-пропагандата представя Втората световна война не просто като съпротива срещу Нацистка Германия, а като битка срещу Запада. Руското общество пази все по-слаби спомени за ролята на съюзническите войски. Ритуалното честване на Деня на победата на 9 май става все по-помпозно и тържествено от година на година.

Путин използва церемонията за засилване на своя авторитет. Всъщност той приватизира победата, за да се превърне в неин жив символ, независимо от факта че е роден 7 години след края на войната.

Русия не би трябвало да се смята за правоприемник на СССР, тъй като е нова държава, основана върху демократични принципи. Но в режима на Владимир Путин Руската федерация се превръща в директен наследник на Съветския съюз. Когато висшите държавни представители говорят в първо лице, множествено число, "ние/нас", те имат предвид и СССР. Дори кървавите репресии от сталинистката епоха вече не изглеждат чак толкова страховити за масовите руснаци. Едно от последните социологически проучвания показа, че все повече хора смятат преследванията и масовите убийства за "политически оправдани".

Русия се радваше на икономически възход в първите години на 21 век, но не заради Путин, а заради цените на петрола. Страната успя да направи преход към пазарна икономика благодарение на реформите на Егор Гайдар, задействани още в началото на 90-те.

Настоящият икономически упадък обаче трябва да се отдаде изцяло на действията на Владимир Путин, заради самоналожената изолация на Русия под неговото управление и увеличаващата се роля на държавата в икономическата система.

Режимът се принуждава да експлоатира постиженията на отминалата съветска ера, за да "подслади" горчивината на реалността.

Историята се съветизира, дори се сталинизира. Епохата на Сталин се превръща в източник на национална гордост. Изведнъж политици се втурват да защитават пакта "Молотов-Рибентроп" и Зимната война, макар че и в двата случая става дума за катастрофални решения, които водят до смъртта на множество мъже и жени.

Онзи, който контролира историческия наратив, контролира нацията. Нещо повече, лидерите й черпят примери от миналото, за да начертаят образа на бъдещето. В руския случай този образ е на груба авторитарна държава, военизирана и идеологизирана, контролираща икономиката, политиката и душевността на народа. Руският елит съвсем справедливо може да бъде описан като генетичен наследник на пакта "Молотов-Рибентроп".



Най-четените