Новият план на Макрон: Идеите vs. реалността

Никой не може да обвини Еманюел Макрон в липса на идеи. Колко от тях обаче имат шанс да се изпълнят в действителност?

Френският президент представи своята визия за ЕС в статия, публикувана от множество медии в Европа на 5 март. Макрон отправя призив за "Европейско Възраждане" и предлага цял набор от нови политики и институции за осъществяването им. Президентът на Франция настоява и за свикване на обща конференция за преосмисляне на европейския политически проект, като казва, че промените не бива да се приемат като табу.

Това, което мнозина национални лидери преди Макрон са установили отдавна, е, че говоренето за реформи е лесно. Прокарването на ЕС по пътя на промените е най-трудната част.

"Политико" прави разбор на всички основни предложения в манифеста на Макрон, като прогнозира колко от тях биха могли да намерят подкрепа сред елитите на ЕС.

Търговия

Какво иска Макрон: Това е сферата, в която Макрон предвижда най-радикално отклонение от статуквото. Като цяло идеите му съвпадат с последната инициатива на Франция и Германия за преосмисляне на подхода на ЕС към политиката за защита на конкуренцията и търговията. Макрон призовава за въвеждане на "европейска преференция" при обществените поръчки и казва, че ЕС трябва да има правото да санкционира или забранява достъпа на компании, които "застрашават стратегическите ни интереси и основните ни ценности". Той предлага още налагане на наказания за фирмите, които компрометират стандартите за опазване на околната среда.

Какво мисли ЕС: Нищо ново под слънцето. "Европейската преференция" напомня доста на идеята на Макрон за приемането на закон за поощрение на покупката на продукти, произведени в ЕС. Тази идея беше лансирана още по време на предизборната му кампания през 2017 г. Дори във Франция администрацията признава, че този тип протекционистки мерки са неприложими пред Брюксел.

По-реалистичен подход, който Франция вече възприема, би било въвеждането на "реципрочност" при обществените поръчки. Това е идеята, че правителстватана ЕС не бива да плащат за стоки и услуги от страни, които не са отворени за европейски компании. Този подход вече намира подкрепа дори в последната индустриална стратегия на Германия. ЕК също има свое старо предложение в тази посока, което може да се постави на масата за преговори между страните-членки на ЕС след евроизборите.

Що се отнася до "основните ценности" на ЕС в търговията, Макрон рискува да изпадне в собствения си капан - когато преди време го критикуваха за това, че стратегическата оръжейна индустрия на Франция не бива да изнася продукцията си към Саудитска Арабия, Макрон нарече тези критики "чиста демагогия".

Шанс за успех: 4 от 5.

Конкуренция

Какво иска Макрон: Реформа на политиките за защита на конкуренцията. Конкретните мерки засягат по-скоро търговската сфера, но все пак призивът му напомня за германо-френското предложение след решението на ЕК да блокира сливането железопътните бизнеси на френската Alstom и германската Siemens.

Както Берлин, така и Париж се обявиха за реформа на действащите антимонополни регулации в ЕС, като поискаха да се позволи на европейските компании да "бъдат глобални лидери" в пазарите си. Това означава преосмисляне на подхода на ЕК към сделките по сливания на големи бизнеси, т.е. да се обърне много повече внимание на конкурентоспособността на световно ниво, вместо на ниво ЕС. Още един важен стълб от тази стратегия би трябвало да разреши отпускането на допълнителна държавна помощ за ключови индустрии.

Какво мисли ЕС: В момента ЕС не разрешава на страните-членки да осигуряват специални предимства на частни компании. И все пак бяха направени няколко изключения от правилото, например създаването на програма за общи научни изследвания и иновативни проекти "от европейски интерес". Франция и Германия го смятат за "полезен", но "прекалено сложен" инструмент, и призовават за промяна на условията за защита на конкуренцията.

Засега ресорният комисар Маргрете Вестагер защитава действащите правила, но в контекста на все по-разрастващия се протекционизъм в страните извън Европа предложенията на Франция и Германия може би ще получат по-голяма подкрепа.

Шанс за успех: 3 от 5, като всичко ще се реши след европейските избори през май.

Технологии

Какво иска Макрон: Френският президент призова за европейски надзор върху големите дигитални платформи, включително - възможност за налагане на наказания за нелоялна конкуренция и непрозрачност при управление на алгоритмите. Макрон настоява и за по-големи финансови субсидии за иновациите, създаване на Европейска агенция за защита на демокрациите с цел борба с кибератаките и изборните манипулации, както и разписване на европейски правила за забрана за езика на омразата и насилието от интернет.

Какво мисли ЕС: Голяма част от тези идеи вече съществуват. На практика има европейски надзор върху големите дигитални платформи благодарение на комисар Вестагер и дирекцията за защита на конкуренцията в ЕК, както и на Обсерваторията на ЕС за онлайн платформите. Факт е, че в момента няма специфични изисквания за прозрачност на алгоритмите на големите дигитални компании (тези правила ще трябва да се разработят от следващия екип на ЕК). Що се отнася до киберсигурността и защитата на изборните процеси, ЕС има екшън-план с изисквания към платформите за осигуряване на по-високо ниво на защита.

ЕК работи и с националните избирателни комисии при заплахи от кибератаки, като провежда стрестестове върху системите за гласуване и отчитане на бюлетините. ЕС има и доброволни етични кодекси за поведение срещу онлайн-езика на омразата, но съюзът все още се колебае за въвеждането на задължителни регулации в тази посока.

Шанс за успех: 4 от 5 за надзора върху онлайн-платформите. 1 от 5 за забраната на езика на омразата. Като се има предвид колко силна съпротива има срещу предложенията за регулиране на онлайн-съдържание с терористични послания, трудно ще може да се постигне консенсус около евентуален закон срещу езика на омразата.

Бюджет

Какво иска Макрон: Френският президент призовава за финансиране на иновациите чрез създаване на нов Европейски иновационен съвет и подкрепата му със субсидии, сравними с тези в САЩ. Целта му е ЕС да стане лидер в полето на високотехнологичните разработки, включително изкуствения интелект. Макрон предлага още Европейска банка за климата, която да финансира екологичния преход в страните-членки, Европейска агенция за безопасност на храните и Европейски съвет за вътрешна сигурност. Манифестът му не подсказва откъде биха се намерили пари за обезпечаване на грандиозните му идеи.

Какво мисли ЕС: Европейската комисия предложи увеличение на разходите за научни изследвания в следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2021-2027). Предложението включва и допълнителни субсидии за опазване на околната среда, както и програми за финансиране на граничната сигурност.

Шанс за успех: 1 от 5. Отделянето на толкова сериозни средства на ниво ЕС ще зависи най-вече от желанието на т.нар. "нетни донори" - богатите страни като Германия, Франция и Холандия - да увеличат вноските си в общия бюджет. Засега страни като Холандия, Дания и Швеция се съпротивляват срещу призивите за по-високи плащания към бюджета на ЕС след Brexit. Ако Макрон не успее да ги разубеди, много от предложенията му за реформа в ЕС ще останат безплодни. ЕС. Бюджетът на ЕС изисква единодушно съгласие от правителствата на всички страни-членки.

Хранителна промишленост и земеделие

Какво иска Макрон: Ограничаване на пестицидите наполовина до 2025 г. Създаване на нова агенция за безопасност на храните, чиято задача ще бъде да подобри контрола върху нездравословните храни, да се бори с мощните лобистки организации и да подпомага независимостта на научните изследвания за вредите от опасните вещества.

Какво мисли ЕС: Намаляването на употребата на пестициди наполовина до 2025 г. е политика, която френското правителство се опитва да прилага. Местните земеделски производители обаче са гневни на властите, тъй като твърдят, че не разполагат с достатъчно алтернативни решения за опазване на реколтата от вредители.

В момента няма предложения на европейско ниво за промяна в тази посока. Скоро обаче се очаква да бъде реформирано т.нар. Общо законодателство в областта на храните на ЕС, така че Европейската служба за безопасност на храните да получи допълнителни правомощия за провеждане на собствени изследвания върху продукти като пестицидите.

Шанс за успех: 1 от 5 за пестицидите. 4 от 5 за надзорния орган за безопасност на храните (защото така или иначе съществува подобна институция).

Околна среда

Какво иска Макрон: Нулеви въглеродни емисии до 2050 г., както и създаване на Европейска банка за климата, която да финансира този преход. Останалите идеи за превръщане на екологичната кауза в приоритет включват предложения за наказания на фирмите, които нарушават стандартите за опазване на околната среда.

Какво мисли ЕС: Идеята за въглеродна неутралност е в синхрон с дългосрочния план на ЕК за климата, който предполага климатично-неутрална индустрия в ЕС до 2050 г. (т.е. всички парникови газове, а не само въглеродния диоксид). За съжаление Макрон е сред малцината държавни ръководители, които подкрепят тази цел. Последните дебати сред министрите на околната среда показаха оформяне на два лагера - страни, които настояват за рязко съкращаване на вредните емисии, и страни, които се притесняват за икономическата си конкурентоспособност и загубата на работни места.

Що се отнася до климатичната банка - не става ясно какво точно има предвид Макрон, как би се финансирала тази институция и с какво би се различавала от Европейската инвестиционна банка, която в момента е най-големият кредитор на климатични проекти по света.

Идеята за санкциониране на екологично-опасни търговски партньори звучи непрактично и не събира широка подкрепа сред страните-членки на ЕС.

Шанс за успех: 2 от 5.

Миграция и сигурност

Какво иска Макрон: Обща служба за гранична полиция, Европейска агенция за бежанците и Европейски съвет за вътрешна сигурност. Предлага още и подписване на договор за отбрана и сигурност, който да дефинира основните ни задължения във връзка с НАТО и европейските партньори - включително увеличение на разходите за отбрана. Макрон иска Великобритания да се включи в новия съвет по сигурността.

Какво мисли ЕС: Европейската комисия е съгласна с повечето от тези идеи, но не всички страни-членки са доволни от тях. ЕК настоява за обща служба за опазване на границите, по-адекватни мерки за разпределение на мигрантите и хармонизиране на законодателствата в отделните страни-членки за приема на бежанци.

Някои от държавите в ЕС като Унгария, например, са твърдо против предложенията за допускане на чужда намеса в решението кой има право да влиза на територията й.

Колкото до договора за обща отбрана - ключовият въпрос е дали бюджетът на ЕС ще бъде увеличен, така че да финансира военни операции. Сегашните договори на съюза изрично забраняват подобни мерки.

Шанс за успех: 2 от 5. Много от страните-членки се притесняват, че договорът за европейска отбрана ще влезе в конфликт със ролята им в НАТО.

Еврото

Какво иска Макрон: Реформата на еврозоната е един от приоритетите на френския президент. Но в манифеста си той ограничава до минимум коментарите си по общата валута на ЕС. Вероятно е преценил, че това не е най-подходящият формат за прокарване на исканията, особено в контекста на текущите преговори за бъдещия бюджет на еврозоната.

Целта на статията му е да покаже, че "Европа не е само икономически пазар", а лидерите на ЕС трябва да разсъждават отвъд счетоводните проблеми.

Какво мисли ЕС: Правителствата биха били доволни, ако Макрон не усложнява проблемите им - и без това преговорите за бюджета, банковия съюз и т.н. са достатъчно тежки.

Шанс за успех: Критичните реакции бяха фокусирани предимно на темите за сигурността, миграцията, дигиталната индустрия и други политики. Макрон поне успя да избегне нови скандали около еврото.

Новините

Най-четените