Пътуването със самолет е най-бързият и статистически безопасен транспорт, но може да се окаже и доста досаден - зависи колко организирани са летищата, които ползвате. Безкрайните коридори, неудобните седалки в чакалните и дългото редене по опашки за проверка на документите могат да бъдат доста стресиращи.
Но има и няколко летища по света, които осигуряват толкова добро качество на обслужването на пасажерите, че улесняват максимално всички неудобства на пътуването.
Затова всяка година британският институт за въздушен транспорт Skytrax провежда подробна анкета с милиони клиенти на авиокомпаниите, в която се интересува от мнението им за най-добрите летища на света (Вижте в галерията Топ 10 на летищата за 2016 г.)
Компанията проверява близо 40 различни аспекта - от транспортните връзки при терминалите на летището до езиковата грамотност на персонала по гишетата. Допитването поставя най-голям акцент върху комфорта и обслужването. Но дори то не може да даде пълноценен отговор на въпроса кое е онова съчетание от условия, което прави едно летище "идеално".
Извън субективните преценки за обслужването, има много други фактори, които допълват цялостната картина. На първо място - летищата са предназначени за успешното транспортиране на пасажерите към съответната цел. Следователно - до колкото повече градове и държави можеш да стигнеш през летището, толкова по-полезно е то. Броят на обслужваните дестинации естествено оказва влияние върху качеството на обекта. Ако човек се колебае между две летища - вероятно ще предпочете по-голямото.
Специално предимство имат и летищата, в които авиокомпаниите разполагат с бази за самолетите си - т.нар. "хъбове". Оттях превозвачите обслужват голям брой дестинации. Така летището се превръща в междинна станция по пътя към конкретната цел. Такива са летището в Цюрих, което е база на SwissAir, или лондонският Хийтроу за British Airways.
От Лондон можете да достигнете до почти целия свят. Класическият пример е полетът с прекачване през Хийтроу към някое от големите летища в САЩ. Подобна е ситуацията в Хонконг, откъдето се обслужват над 40 дестинации в Китай, а Сингапур обикновено се използва за междинна спирка по пътя от Европа към Австралия.
Пътниците оценяват високо летищата според възможностите, които те предоставят за уплътняване на свободното време преди полета. Затова има високо търсене към обектите за хранене или развлечение. Летището в Мюнхен предлага на гостите си бирария-градина със собствена пивоварна. В Хонконг можете да изгледате някой филм в собствения им киносалон, а Терминал 5 на Хийтроу има над 50 магазина за пазаруване на подаръци, храна и напитки.
Когато говорим за забавление - на първо място стои любимецът на пасажерите Сингапур-Чанги. Тук са изградени три спа-центъра, покривна тераса с над 100 вида кактуси, както и два киносалона, които работят денонощно. Самото летище се е превърнало в забележителност, която си заслужава да посетиш.
За да бъде летището "идеално" обаче, то трябва да функционира на най-високо ниво - както в процеса от чекирането до качването в самолета, така и при посрещането на пристигащите пътници. На първо място - най-важна е бързината при приемането на багажа, прегледа на документите и проверката за сигурност.
Пътниците на летището в Цюрих могат да се похвалят, че за максимум 15 минути минават през всички надлежни проверки. Когато летищата се разширяват бързо и започнат да обслужват все повече пасажери, инфраструктурата и персоналът не винаги се справят с наплива на хора.
От гледна точка на пилотите - най-добрите летища са тези, в които процедурите за кацане са облекчени, пистите са добре обозначени и обектът дава въможност за бързо натоварване и разтоварване на самолета.
Съществува и още един аспект, по който се оценяват най-добрите летища - и това е атмосферата. Дългите и тесни коридори потискат пътниците, вместо да стимулират удоволствието от пътуването. По-старите летища, каквото е Берлин-Тегел, обикновено са и по-мрачни. При планирането на всеки нов терминал все по-често се взема предвид свободния достъп на естествената светлина.
Най-досадната част от пътуването със самолет е моментът, в който пътниците се редят на лентата за прибиране на багажа, но така и не намират своя собствен куфар. Обикновено се налага да се чака с дни, докато авиокомпаниите и наземното обслужване придвижат загубения багаж - ако изобщо го намерят. При японските летища, оказва се, рискът от изчезване на багажите е най-нисък.
Статистиката посочва, че на международните летища в Токио, Осака и Centrair близо до Нагоя никога не са губили багажа на пътниците си.
Летището в Доха е лъскаво и студено. Летях с прекачване с катарските авиолинии, били сме във въздуха, когато са преценили, че ще ни оставят за следващия полет и направо ни чакаха с новите бордни карти. Имаше достатъчно време да си хванем полета. Просто......следващият беше почти празен. И чак на сутринта. Една нощ на студеното им летище. Не ми ги хвалете. Всички са един дол дренки!
На Чанги в Сингапур щяхме да изпуснем връзката със следващия полет поради огромна опашка и изключително бавни служители, въпреки няколкото часа между полетите. Никак не беше забавно.
Пътувам често по работа и стм минавал около 50 пъти през Доха. Не ми е било студено никога. Тъпото е че летището е огромно, а се използват 30% от площта му максимум. Иначе всички летища са еднакво неудобни. Най - големият кенеф е Ататюрк в Истанбул. Връзка между Европа и Азия с пет стола на кръст и един час безплатен нет. Всички спят по земята като животни. Най ми хареса във Виена...може би защото не беше много пълно! Най - слабо откъм сигурността от тези на които съм бил е Бандаранайке в Шри - Ланка. На входа си слагаш чантата на една маса, минаваш пешком през метал детектора, взимаш си чантата (без да е проверена) и влизаш в зала пълна с народ. Багажа проверяват малко преди чекина...малко като в София, където скенеритр стоят на входа само за украса!!!
Много ми хареса летището в Скопие. Влизаш в него и се чувстваш, все едно работи само за теб... Просто няма никой друг. 3 пъти съм бил там по работа, всеки път същото усещане. Първият път даже помислих, че летището не работи - няма изпращачи, няма посрещачи, даже по гишетата нямаше хора. Само кафето работеше. А по-малко ми хареса Шарл Дьо Гол Цялото летище чака на една и съща опашка, пред едни и същи паспортни гишета. Като нищо може да си чакаш 2 часа, докато те проверят... Е, след това нещата са по-добре, но ако си там за първи път и не знаеш какво те очаква... И като знаеш, че до полета имаш само 2-3 часа... Абе най-Убав си е Терминал 1
>по-малко ми хареса Шарл Дьо Гол За мен CDG е най-отвратителното летище, пред което съм минавал, ако не броим малки селски летища из Карибите и Централна Америка. Съчетанието на брутална бетонна архитектура, кошмарно объркващ план, противоречащи си означения, отвратителен вътрешен дизайн, мудни, мързеливи, груби и ужасно малобройни служители е просто впечатляващо. Единствено транспортът до летището е що-годе сносно удобен.