Адашевци, Сърбия
Малко е трудно да гледаш отчаяни, но изпълнени с достойнство семейства, които се трупат около контактите за зареждане на телефони в държавния лагер за бежанци в балканско селце, докато в Америка се развива клоунски спектакъл на кандидат-президентска кампания.
Те наподобяват пехотинци, изпълнени със страдание, когато се изсипват от автобусите. А първата им молба не е за вода, храна или памперси.
Те са пътували в продължение на седмици, в някои случаи месеци, и основната им нужда е да заредят телефоните и да се свържат - с роднини, които са оставили зад себе си и може никога да не видят отново, или с приятели, които да им кажат за евентуалните опасности на пътя пред тях.
Те бягат от разрухата на цели държави. Милион души влазоха в Европа през последната година и още милион са на прага й.
Лидерите на континента приемат масовата миграция за най-тежкото изпитание, сполетяло Европа, от Втората световна война насам.
Крайнодесните ксенофобски партии бележат възход.
Дългогодишни ангажименти за свобода на словото, толерантност и отворени граници се рушат. Много от лидерите се отчайват от липсата на идеи и от все по-честата руска намеса в политическите им проблеми.
Каквато и да е политическата ситуация в Америка, няма как американците да не проумяват, че проблемите са крайно сериозни, а решенията им - сложни и неуловими.
Междувременно републиканските кандидат-президентски дебати се развиват като гротескна игра на подигравки в детската градина, а реалните проблеми, ако изобщо се обсъждат, се представят като податливи на всякакво решение.
Доналд Тръмп се зарича да "ликвидира ИДИЛ". Стратегията му? "Ще го направим, повярвайте ми. Ще го направим".
Отиваме до Адашевци с делегация от американския Конгрес, предвождана от сенаторите Джон Маккейн и Шелдън Уайтхаус.
Сръбското правителство има голямо желание да покаже, че се отнася хуманно с емигрантите. И наистина го прави - за момента.
Емигрантите навлизат в Сърбия от юг, през Македония, след като са преминали пеш, пътували с автобуси и автомобили и преплавали стотици и хиляди километри.
Те пътуват цял ден с автобус на североизток до крайпътен мотел, превърнат в убежище. В крайна сметка се качват на влак до Хърватия.
Но докато процъфтяващите държави на север стават все по-негостоприемни, мирното преминаване през границите започва да се срива под тежестта си, като пътнически вагони на дерайлиращ влак.
Швеция първа пусна бариерата, последвана от Австрия. Надали и Германия ще се забави много да го стори.
"Основният въпрос е: коя страна ще се превърне в паркинг за бежанците?" коментира Иван Кръстев, ръководител на български мозъчен тръст, пред New York Times.
Чувствайки намеренията на Европа, премиерът на Гърция Алексис Ципрас се зарече: "Няма да приемем страната ни да се превръща в постоянен склад за хора."
Докато "Ислямска държава" вилнее, талибаните печелят нови територии, граждански войни поглъщат Ирак, Сирия, Либия и Йемен, потокът от бежанци няма да спре.
Сърбия не може да реши тези проблеми. САЩ също не могат - поне сами. И все пак без американско лидерство, метастазите от всички зловещи събития на Изток ще се разпространяват все по-надалеч.
Американската жажда за бързи и лесни решения не започна с тази предизборна кампания.
Джордж У. Буш се опита да раздели света на добър и зъл, с Америка или срещу нея - но светът не се подчини.
Обама се държа така, сякаш оттеглянето от фронтовата линия на конфликта ще го прекрати.
"Приливът на война спря, започва отлив", обяви той, докато оповестяваше оттеглянето на всички американски войски от Ирак. И отново светът отказа да му сътрудничи.
Сега републиканският кандидат-президент Тед Круз увери американците, че може да организира килимни бомбардировки на "Ислямска държава" до пълното й заличаване, а кандидатът на демократите Бърни Сандърс обещава да прехвърли бремето върху митичната коалиция между Турция, Иран и Саудитска Арабия (които сами по себе си са смъртни врагове, но както и да е).
Всъщност няма отговори без търпелив, решителен американски ангажимент - дипломатически, икономически и военен, чрез международните институции, когато това е възможно, и заобикаляйки ги, когато е необходимо.
Подобни усилия понякога ще успяват, а понякога ще се провалят, при което единственият вариант ще е Америка да се прегрупира и да опитва отново.
Което не звучи особено убедително за гласоподавателите.
В Адашевци, 25-годишна жена ни разказва, че е преминала пеша през по-голямата част от Афганистан, Иран и Турция със съпруга си, 4-годишната си дъщеря и други роднини. На въпроса защо е емигрирала, тя с жестове показва дръпване на бурка през лицето.
"Талибаните се върнаха", обяснява тя чрез преводач. "Има война, няма храна, няма училища".
Тя казва, че се надява да стигне до Германия.
"Чували сме, че там животът е добър, добре организиран, няма войни".
Но вече й липсва родината.
"Когато войната свърши, искаме да се върнем обратно".
