Това ли е началото на края на управлението на Ангела Меркел? След 12 години начело на германското правителство канцлерът видя как властта се изплъзва от ръцете й буквално за няколко дни.
Всичко започна с поставения от самата нея ултиматум да се стигне до бърз резултат от преговорите между Християндемократичния съюз, Партията на свободните демократи и "Зелените". Решението за ново правителство с мнозинство в "черно-жълто-зелено" или т.нар. Коалиция Ямайка, трябваше да бъде взето отдавна. В неделя вечер преговорният процес приключи с провал.
И не само той: провали се моделът на Ангела Меркел, коментира германското издание "Шпигел". Несъвместимият идеологически съюз "Ямайка" трябваше да бъде шедьовърът на политиката на Меркел - онази политика, налагана през последните 10 години, според която целесъобразността е по-важна от каквито и да било фасадни идейни различия.
Меркел вярваше, че е възможно да съществува правителство на еко-социалисти плюс радикални привърженици на свободния пазар. Смяташе, че културната пропаст между християндемократите и зелените може да се преодолее.
Нищо, че навремето двете страни се обиждаха едни други на "протофашисти" и "плъхове". Условието беше само едно: канцлерът Меркел да стои над всички. Наистина ли? Е, край на тази идея.
Правителствената криза в Германия е преди всичко кризата на Меркел. Оттук нататък ще бъде изключително интересно да се наблюдава как тя ще успее да я преодолее, ако изобщо това е възможно
Разпадането на преговорите за коалицията "Ямайка" не е задължително лоша новина за Германия и Европа. Управление без посока, коалиция без принципен проект, в която центробежните сили са по-мощни от всички конструктивни идеи, щеше да доведе до 4 години на "празен ход".
Лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер, който сложи край на преговорите с Меркел, е обвиняван в какво ли не: партиен егоизъм, лидерски нарцисизъм, безотговорност, страх...
Оптимистичният прочит на поведението му обаче показва, че решението му може би има принос за изчистването на политическите отношения в германската политика. Нормално е избирателите на "Зелените" да не желаят да имат нищо общо с пазарните фундаменталисти. Нормално е и избирателите на силно консервативния Християнсоциален съюз да се съпротивляват от вкарването на бутиковата левица във властта на всяка цена.
Освен това за Свободните демократи страхът от гигантската власт на големия коалиционен партньор ХДС е напълно оправдан. Управленският съюз с Меркел веднъж вече доведе до парламентарната смърт на партията през 2013 г., както напомня "Велт".
Понякога е по-добре да останеш в опозиция, отколкото да рискуваш съществуването си след още 4 години във властта.
Точно такава е и логиката на Социалдемократическата партия на Мартин Шулц, който отново декларира нежеланието си да участва в нова голяма коалиция с ХДС. Изборите на 24 септември позиционираха социалистите като втора политическа сила с 20,5%, но от 1949 г. насам левицата не беше регистрирала толкова слаб резултат, както след последния си мандат на власт. ХДС също загуби 7,4 процента от доверието на германците. Прочитът на резултата би трябвало да е ясен: избирателите вече не желаят голяма коалиция.
Може ли Ангела Меркел да управлява с правителство на малцинството? Теоретично - да, но практическите последствия могат да бъдат унищожителни.
Представете си правителството на ХДС и Свободните демократи, разчитащо на "плаваща" подкрепа от опозиционните партии в Бундестага. Не може да се изключи, че подкрепа за определени политики ще бъде търсена и от парламентарната група крайно-дясната "Алтернатива за Германия".
Но нормализирането на "Алтернатива за Германия" под мандат на Ангела Меркел би било оглушителен шамар за всички убедени демократи. Това вече ще прелее чашата на търпението, коментира "Зюддойче цайтунг".
"Черно-зелена" коалиция на малцинството би била още по-несъстоятелна поради вътрешните разногласия на лявото и консервативното крило.
Нещо повече: след 1945 г. Германия никога не е имала правителства без сигурна и стабилна парламентарна подкрепа. Тази формула понякога се използва в други държави от Европа като временно решение със съмнителен резултат, но за най-голямата икономическа сила на континента звучи напълно непрактично.
Нови извънредни предрочни избори могат да се окажат не по-малко проблематични. Ако през септември 2017 г. "Алтернатива за Германия" беше трета по големина политическа сила с 12,6%, тези няколко месеца на бездействие и разочарование за избирателите могат да подействат като катализатор за още по-силен резултат на крайната десница при евентуално преиграване на мача през пролетта на 2018 г.
Освен ако не се случи много сериозна промяна на настроеният сред избирателите в рамките на няколко месеца, двата най-вероятни сценария за управлението биха били същите, каквито са сега: голяма коалиция ХДС - СПД, или... "Ямайка".
Германия все още не е достигнала състоянието на опасна волатилност на партийната система, каквито индикации има във Франция, Италия и др. Контрастите на политическия спектър и радикализирането на крайните крила обаче доведе до ситуация, в която 7-те партии в Бундестага вече не успяват да произведат устойчива система.
Ако предсрочните избори се окажат неизбежен изход от кризата, ХДС вероятно отново ще се обедини около фигурата на Ангела Меркел и ще заложи отново на линията "нека всички да живеем задружно и добре в нашата хубава Германия". Колкото повече се задълбочава разделението, обаче, толкова по-фалшиво започва да звучи този мотив.