През последната седмица една от най-споменаваните държави у нас е Чехия. Първо медийната група на Нова Телевизия беше купена от инвестиционна компания (PPF Group), контролирана от чешкия предприемач Петр Келнер. След това дойде и новината за продажбата на ЧЕЗ. Съвсем нормално - сделката за ЧЕЗ, чийто основен собственик е чешката държава, предизвика сериозен обществен отзвук. И въпреки че купувачът се опитва да обясни ситуацията като търговско споразумение между "две частни дружества" по законите на чешката държава, не може да ни убегне фактът, че през януари премиерът на страната Андрей Бабиш беше на посещение у нас и се среща с българския си колега Бойко Борисов и с президента Румен Радев.
Обикновено политиката винаги е наясно с подобни сделки, имайки предвид, че тяхната дейност засяга пряко БВП на всяка от двете страни, а в случая с България и медийната картина и енергийната сигурност.
След парламентарните избори в Чехия в края на миналата година и президентските в началото на 2018-а Чехия се затвърди като една от държавите, стоящи в опозиция на политиката на Брюксел и едно от местата с най-силна консервативна политика.
Кой кой е в чешката политика?
Чехия е парламентарна република с двукамарен парламент - Долната камара на представителите (200 депутати, избрани за 4-годишен мандат) и Горната камара на сенаторите (81 души, избирани за шестгодишен мандат, на всеки 2 години се сменят по 1/3 от членовете). Председателят на чешкия сенат е втората в йерархията фигура в държавата (макар и реалната власт в ръцете му да е минимална).
Другата много важна фигура в държавата е чешкият президент. До 2012 г. чешкият парламент избираше президента на общо заседание, но след промени в конституцията президентът се избира на преки избори.
Президентът на страната, освен обичайните правомощия, има властта и задължението да назначава министър-председател, който, на свой ред подбира кабинет и с одобрението на президента се явява пред Долната камара на парламента за вот на доверие, който да даде право на кабинета да влезе в сила.
Макар в някои случаи това назначаване да е просто фигуративно - да се посочва лидерът на най-голямата парламентарно представена партия - президентът може да използва тази си власт, за да влияе на политическия процес. Както до голяма степен се случва в момента.
Двете силни фигури в чешката полита са президентът Милош Земан и премиерът Андрей Бабиш. И докато първият спечели втория си мандат в началото на 2018 г., вторият ходи по доста тънък лед, давайки предпоставки за потенциална парламентарна криза в страната.
Макар партията на противоречивия медиен магнат и милиардер Бабиш "Действие на недоволните граждани 2011" (абревиатурата й АНО също така е и чешката дума за "да") да спечели изборите с около 30% от гласовете и 78 от общо 200 депутата, той не можа да състави парламентарно мнозинство и предложеният от него кабинет не спечели вота на доверие на парламента. Така Бабиш, който беше формирал кабинет на малцинството, формално подаде оставка, но президентът му даде нов мандат за съставяне на правителство. Освен това депутатите гласуваха отнемането на имунитета му, давайки възможност срещу него да започне разследване за злоупотреба с европейски средства в размер на малко под 1,6 милиона евро.
Бабиш е разследван още преди изборите, че е участвал в организирането на схема, при която негови фирми са присвоили пари под формата на субсидии от фондовете на Европейския съюз. Въпреки това партията му победи.
Чешкият премиер Андрей Бабиш.
Състоянието на Бабиш към момента се оценява на 3 млрд. долара. Компанията му "Агроферт" притежава 250 по-малки фирми, включително завод за азотни торове и хлебозавода "Lieken" в Германия. Освен това има медийна империя в Чехия, която притежава ежедневници, интернет портали, радио и телевизионни канали.
Милиардерът отхвърля всички обвинения срещу себе си и твърди, че са дело на политическа мафия, която работи заедно с органите на реда.
Той често използва агресивна, популистка и радикална реторика. Именно това обаче му носи и толкова подкрепа, а самият той се гордее с прякора, който му поставят медиите - "Чешкият Тръмп". Според него обвиненията за финансови измами идват, за да попречат на плановете му да управлява Чехия така, както управлява и бизнеса си - с желязна ръка и без излишни глупости.
Въпросът е дали ще успее. Чешкият парламент в момента е твърде шарен. 78-те депутата на Бабиш доминират на фона на втората политическа сила - формацията на бившия президент Вацлав Клаус - Гражданската демократична партия, която има само 25 народни представители в Долната камара.
Освен тях в Камарата на представителите влизат още: Пиратската партия с 22 депутати, антиимигрантската и крайноконсервативна Свобода и пряка демокрация с 22 депутати, Комунистическата партия с 15 депутати, доскоро управлявалите социалдемократи с 15 депутати, Християн-демократическия съюз - Чехословашката народна партия с 10 депутати, ТОП 09 ("Традиция, Отговорност, Просперитет", отцепила се от Гражданската демократична партия) със 7 депутати и либерално-консервативната "Кметове и независими" с 6 депутати.
За да бъде съставена алтернатива на АНО, опозицията трябва да се обедини около друга голяма водеща фигура, а засега това изглежда трудно постижимо. Преди да се стигне до подобна възможност обаче, Бабиш има още един шанс за съставяне на кабинет, като засега той е заявил, че ще продължи да преговаря с три формации - комунистите, социалдемократите и крайните консерватори.
За самия президент Земан Андрей Бабиш е най-подходящият кандидат, що се отнася до близост в позициите за Европа. И двамата отстояват консервативните ценности и противопоставянето на политиката на Брюксел. С победата на Земан на президентските избори в края на януари и с добрия резултат на АНО Чехия показва, че точно това шумно и крайно говорене е на почит в момента. И за двамата политици това е последен мандат - президентът вече е на възраст (73 г.) и след спечелването на изборите обяви резултата за "своята последната политическа победа". Премиерът Бабиш от своя страна спечели изборите с обещанието да изкара един мандат и след това да се върне в бизнеса.
Двамата са силно антимигрантски и антимюсюлмански настроени и не се притесняват да показват това. Освен позициите си срещу квотите за бежанци, Дъблинското споразумение и цялостната политика на ЕС към мигрантите (все неща, които и двамата не се притесняват да критикуват публично), тази позиция пролича и в реакцията към признаването на Йерусалим за столица на Израел от САЩ. Тогава от европейските държави единствено Чехия излезе с позиция на подкрепа към действията на американския президент Доналд Тръмп.
Земан, който когато печелеше първия си президентски мандат през 2013-та беше отявлен привърженик на Европа, сега е по-голям приятел на Русия и на Китай. Бабиш от своя страна застъпва тезата, че страната не трябва прекалено да се отваря към Източна Европа, но в същото време е привърженик на вдигането на санкциите срещу Русия.
Политологът Якоб Янда коментира пред немското издание "Шпигел", че Чехия прави непрозрачни стратегически сделки с руски и китайски държавни фирми, например в областта на енергетиката. "Президентът Земан харесва такива сделки и се обгражда със съветници, които имат подозрителни контакти с Москва и Пекин. Всичко това води до изолацията на Чехия от нейните западни партньори.", казва Янда.
Дуо Земан - Бабиш в управлението на страната определено засилва ролята на Чехия във Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) - вътрешната опозиция на официалната политика на ЕС, като при последното посещение на Бабиш в България през януари той не пропусна възможността да се опита да привлече България към каузата.
Едно е сигурно - с такива хора във властта Прага определено ще е играч, който ще се забелязва на картата на Европа.
