Кои са мюсюлманите, които джихадистите мразят най-много

Според мнозина анализатори, в атентата от петък от провинция Синай, при който загинаха 305 души, от които 27 деца, а 128 бяха ранени, основната цел на терористите са хората от суфиската общност в региона, които се молят именно в джамията Ал Рауда.

Въпреки че нито една група не е поела отговорност, египетската държавна информационна агенция MENA заяви, че нападението "изглежда" е извършено от "Ислямска държава". И определено няма да е за пръв път.

В Египет и на други места суфиите (или дервишите, както също са известни) често са обект на особено жестоко отношение от страна на джихадистите. Въпросът е защо?

Суфизмът (или тасаууф) е ислямско движение, което използва молитви, аскетизъм, музика и дори танци, за да постигне по-дълбоко разбиране или познаване на Бога. Една от най-разпознаваемите фигури на суфизма е въртящият се дервиш, чиито танци, заедно с повтарящото се позоваване на името на Аллах, им позволява да достигнат състояние на екстатичен транс.

Класическите суфистки учители го дефинират като "учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля - пътя" или като "учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти".

Някои определят суфизма като "по-мистична" версия на исляма, която например почита и отделни светци (които поставят началото на различните ордени). И макар подобно описание да не е непременно неточно - често джамиите на суфите се споменават с очевидната им идеологическа или духовна ориентация - както повечето неща, свързани с исляма, това е малко по-сложно. Много суфии не се самоопределят като суфии, тъй като за тях това е начинът, по който мюсюлманите практикуват и винаги са практикували единствено исляма.

Според специалистите това е този аспект от ислямската вяра и практика, при който мюсюлманите търсят истината за божествената любов и знанието чрез пряко общуване с Бога. В основата си той представлява история на индивидуалната мистична опитност.

Има несъгласие относно етимологията на името: Смята се, че думата "суфи" произлиза от арабската дума "суф", което означава вълна, позоваване на грубата дреха, която последователите на това течение носят, за да покажат, че избягват светската екстравагантност. Други смятат, че идва от думата "саф" или "ранг", с което се посочва, че те са на първо място в присъствието на Аллах или дори от гръцката дума sofia, което означава мъдрост.

Какъвто и да е смисълът на името, суфизмът е оставил своя белег върху ислямската литература, изкуството, музиката и архитектурата. Милиони по света са стигнали до него чрез стиховете на персийския мистик и учен от XIII век Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми.

Няма надеждни източници за броя на суфиите в целия свят, но голямата част от тях се придържат към сунитския ислям, макар да има и дервишки ордени, които пък произлизат от шиитския ислям.

Дервишите са малко или много мистици и скитници, които привличат последователи със силата на личната си святост.

Заради своята философия и начина си на живот суфийското братство образува една сплотена общност, едно духовно братство, така че и най-скромният привърженик да се чувства свързан духовно с най-възвишения и екзалтиран йерофант: връзката помежду им не може да бъде разкъсана, защото това е брак между души, който е сключен на небето.

На практика суфиите в миналото са били нещо като странстващи монаси, обрекли се на бедност и отричане от телнните удоволствия. Днес тази философия на отричане от материалното се е запазила до днес.

През по-голямата част от историята на исляма суфизмът не се смята за нещо отделно. Това виждане и съответно отричането на течението на дервишите днес е свързано с възхода на ислямизма, особено при съвременни ултра-консервативни салафити.

Суфизмът е почти диаметрално противоположен на салафизма и уахабизма - най-суровите и пуритански течения в сунизма, които се възприемат групировки като "Ислямска държава" и Ал Кайда. Тези крайни идеологии възприемат дервишите като еретици и отстъпници, които трябва да бъдат убити заради идолопоклонничеството си.

Това ги превръща в "желана" цел за джихадистите. През април 2011 г. атентатори самоубийци отнеха живота на около 41 суфии, които се бяха събрали за тридневен фестивал в светилището Сакхар Сарвар в Пакистан. Подобна атака през февруари тази година уби 80 души.

Същото в и при последния атентат в Египет, където ислямистите в продължение на години унищожават суфистки светилища в провинция Синай. Самите суфии имат представителство в местните власти и дори са партньор в правителството. Това обаче още повече дразни крайните групировки.

С възникването и развитието на "Ислямска държава" обаче атаките ескалират многократно. Не само се засилва разрушаването на светилища, но преди година групировката преследва и обезглавя Сюлейман абу Хазар, виден суфийски духовник.

Няколко седмици по-късно в материал за един от седмичниците на групировката се казва, че това е част от кампания, която е направила борба срещу политеизма и ереста - препратка към суфизма - в основен фокус на "Ислямска държава". Там също така се изразява възмущение от близостта между дервишите и властта в Египет, включително в областта на сигурността и разузнаването.

"Казваме на всички суфии ... че няма да позволим съществуването на суфийски еретици в провинция Синай и в цял Египет. Знайте, че за нас вие сте еретици и неверници и ще разлеем кръвта ви", се казва още в изданието.

Новините

Най-четените