Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо социолозите в САЩ се объркаха

Подкрепата за нещо, за което сякаш има публичен консенсус, винаги ще бъде по-шумна, но понякога в сянката й може да се крие мнозинство, което отстоява тихо по-радикални идеи. Снимка: Getty Images
Подкрепата за нещо, за което сякаш има публичен консенсус, винаги ще бъде по-шумна, но понякога в сянката й може да се крие мнозинство, което отстоява тихо по-радикални идеи.

Победата на Доналд Тръмп дойде като изненада за мнозина. Социологическите агенции даваха преднина на Хилари Клинтън. Медиите даваха преднина на Хилари Клинтън. Въпреки че разликите между двамата се изразяваха в едва няколко процентни пункта, господстващото мнение казваше едно:

Хилари печели, Тръмп губи.

Мнозина разчетоха този резултат като абсолютен провал на социолозите, пропускайки факта, че социолозите не са ясновидци и няма как предварително да кажат със сигурност как избирателите ще упражнят вота си.

Те работят с електорални нагласи, които самите избиратели споделят с тях - същите избиратели, на които медиите денонощно казват, че Хилари Клинтън изпреварва Тръмп, а Тръмп не може да бъде президент.

Още преди десетилетия германският социолог Елизабет Ноел-Нойман обяснява това явление.

Наблюдавайки избори в Германия през 1965 г. и 1972 г. тя открива специфична закономерност - при едни изборни нагласи, изборните резултати изглеждат напълно различни. Причина за това е страхът от социална изолация. Това явление Ноел-Нойман определя като „Спирала на мълчанието". Най-просто тя означава, че хората, които поддържат противоположни мнения на тези, които властват в медиите и обществото, предпочитат да мълчат.

Обратно - онези, които споделят популярното мнение, мислят, че то ще бъде одобрено от всички, затова не се притесняват да изразяват своите мнения на всеослушание. Именно по тази причина те изглеждат повече и по-силни. Другите се притесняват да споделят мнението си и за да не бъдат социално отхвърлени, споделят гласно първото мнение или избират да запазят мълчание.

Така се получава своеобразна спирала, в която едната позиция взима връх, а другата сякаш изчезва, тъй като поддръжниците й са станали безгласни. Мълчанието дава преимущество на съгласието с преобладаващата теза, но така изглежда само в публичното пространство и в медиите. На практика запазилите мълчание избиратели дават вота си извън тези отчетени реакции.

Това много ясно обяснява защо всички социологически агенции в САЩ даваха предимство на Хилари Клинтън, а Тръмп изглеждаше като очаквания губещ в кампанията. Все пак не е лесно да признаеш, че по каквато и да е причина подкрепяш кандидата, който редовно дава расистки, сексистки и дискриминиращи изявления. Затова мълчанието пред социолозите или споделянето на тезата на мнозинството изглежда лесен вариант.

Междувременно медиите не искаха да повярват, че Тръмп може да спечели.

Затова и пропуснаха факта, че много американци искат нещо различно. Медиите отказваха да приемат, че „Америка, която познават", би прегърнала някой, който се подиграва на хората с увреждания, хвали се за сексуални посегателства над жени и пръска женомразство, расизъм и антисемизъм. Затова, разчитайки на някакво магическо мислене, вярваха, че просто няма да се случи. Журналистите, въпреки че в продължение на дни са следили какво се случва в „червените щати", просто не са взели позициите на хората за сериозни.

Това не се случва за първи път

По подобен начин се развиха нещата и с референдума за членството на Великобритания в ЕС. Отказът на британците от живот в Европейския съюз също беше неочакван, а всички допитвания - по телефон или онлайн, даваха превес на отговор „Оставане". По подобен начин беше отхвърлена и мирната сделка с ФАРК в Колумбия, въпреки че всички очакваха победа на мира. В Унгария антиимигрантския план беше подкрепен от 98 процента от гласувалите, а седмица по-рано социолозите даваха 64% успех на унгарския референдум.

Тъй като избирателите на Тръмп, брекзитърите и другите защитници на непопулярни мнения биват подигравани и представяни като малцинство непрекъснато, те започват да мислят, че наистина са такова. Затова и предпочитат да не озвучават позицията си.

Затова и когато четете социологически проучвания по конфликтни теми, имайте едно наум. Подкрепата за нещо, за което сякаш има публичен консенсус, винаги ще бъде по-шумна, но понякога в сянката й може да се крие мнозинство, което отстоява тихо по-радикални идеи.

Най-четените