Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Американският военен шамар за Германия

Изтеглянето на 9500 войници - предизборна тактика на Тръмп или наказание за недостатъчните харчове на Берлин за отбрана Снимка: Getty Images
Изтеглянето на 9500 войници - предизборна тактика на Тръмп или наказание за недостатъчните харчове на Берлин за отбрана

Американският президент Доналд Тръмп отдавна не крие недоволството си от това, че Германия - като част от НАТО - не покрива поетия ангажимент за инвестиции в областта на отбраната.

Това е един от редицата моменти на разминаване на гледните точки на Белия дом и властите в Берлин - също като темата за търговския излишък на Германия или подкрепата на страната за газовата връзка "Северен поток" 2, която ще осигури повече руски газ за Европа. И все пак неуспехът - или нежеланието - на Германия да задели 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, както изисква поетият ангажимент към НАТО, е тема, която е водила до остри публични критики от страна на Тръмп.

Ето защо новината, че той е поискал от своя екип да обсъди потенциалните последствия от изтеглянето на американски войски от германска територия, беше разгледана от мнозина като пореден опит президентът на САЩ да стресне правителството в Берлин - една заплаха без последващи действия.

В крайна сметка обаче Тръмп потвърди плановете за изтегляне на 9500 американски военни от Германия.

Естествено, германските власти не бяха щастливи. Трансатлантическият координатор Петер Бейер определи решението като "напълно неприемливо, особено с оглед на това, че никой във Вашингтон не е помислил да уведоми предварително съюзника в НАТО Германия". Външният министър Хейко Мас потвърди, че страната не е получавала подробна информация за плана на САЩ, съобщи BBC.

Но критиките срещу решението едва ли могат да го променят, а за този американски шамар за Германия може да има различни причини.

Предизборен ход или наказание за "бремето" НАТО

Интересен е моментът, в който дойде решението - след като германският канцлер Ангела Меркел отказа да присъства на среща на Г-7 във Вашингтон заради притеснения около коронавируса, с което самата среща се провали. Възможно ли е изтеглянето на войниците да е наказанието на Тръмп, в случай, че е приел отказа на Меркел като лична обида?

Или, както други предполагат, до решението се е стигнало, благодарение на острия доскорошен посланик на САЩ в Германия - Ричард Гренел. В началото на юни той подаде оставка от поста и това може да е бил неговият "подарък" за германското правителство, което във всички случаи едва ли ще го запомни с добро.

Има и трети вариант - с този си ход Тръмп да се опитва да спечели точки в своя подкрепа на американска територия, като преди президентските избори през ноември демонстрира пред избирателите си твърда ръка в международната политика.

Във всички случаи обаче решението не може да се разглежда като чак толкова изненадващо с оглед на звучните критики на Тръмп към Германия и останалите съюзници на САЩ в НАТО.

Германия има шестият най-голям БВП в света* и първи в Европа - над 4 трилиона долара, а освен това е и технологичен гигант. Въпреки това отношението към армията трудно може да бъде наречено "отлично" - доклад от 2019 г. от Ханс-Петер Бартелс, по това време комисар по отбраната в Бундестага, посочва един основен проблем. Броят на новобранците в германската армия - Бундесвера, пада до безпрецедентните 20 000 души през 2018 г. Освен това хиляди офицерски места остават незаети.

След срещата на НАТО в Уелс през 2014 г. германското правителство предложи да увеличи броя на войниците до 198 хиляди през 2025 г., но с оглед на това как върви набирането на нови кадри, това изглежда като недостижима цел.

В доклада на Бартел се посочват и други съществени проблеми. Хронично недостатъчни са основни елементи екипировката на войниците и резервни части - бронежилетки, уреди за нощно виждане, радиостанции за тайна комуникация, както и транспортни хеликоптери.

В резултат на това както пехотата, така и военновъздушните и военноморските сили се сблъскват с проблеми при подготовката. Войниците се сблъскват с "изтребители и хеликоптери, които не могат да летят. Кораби и подводници, които не могат да плават", както посочват от Politico през 2019 г.

В голяма степен провалите на германската армия идват от недостатъчните харчове за отбрана, посочва Раджан Менон за Foreign Policy.

На споразумението в Уелс през 2014 г. Берлин и другите съюзници в НАТО се съгласиха да отделят поне по 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана до 2024 г. Към 2019 г. обаче само седем от общо 29 членки** са постигнали или надминали тази цел. САЩ е на върха с 3,42% от своя БВП за отбрана, следвана от Гърция с 2,24%. Сред изпълнилите ангажимента са и Естония, Великобритания, Румъния, Полша и Латвия. България е 15-а с 1,61% от БВП.

Германия се представя дори по-зле - тя отделя едва 1,36% от БВП за отбрана.

През 2018 г. канцлерът Ангела Меркел призна, че страната няма да достигне 2-та процента, което вбеси Тръмп, а недоволството му беше предадено на Берлин от вече подалия оставка посланик Ричард Гренел. Американският президент до днес се опитва да представи това недоволство като провал на опитите за поделяне на тежестта в НАТО.

Менон посочва, че недостатъчните харчове за отбрана показват "липса на ангажимент с националната отбрана". По думите му подобни инвестиции може да са имали по-малко значение за кратък период след Студената война, но сега "обстоятелствата са променени" и НАТО без сериозно финансиране може да има неприятности.

Естествено, при подобно разглеждане на въпроса не трябва да се пропуска и друг момент - ако Германия наистина отделяше повече средства за отбрана, към компании от кои държави щяха да текат те.

Клеменс Вергин от своя страна пише за Die Welt, че гневът на Тръм е "частично разбираем" и в един все по-несигурен свят нежеланието на Германия да увеличи харчовете за отбрана е на ръба да заприлича на пренебрегване на ангажимента на страната към НАТО.

Същевременно според Вергин гневът спрямо инатлив съюзник "не е добър съветник [при вземането на] стратегически решения", а наличието на значителен американски контингент в сърцето на Европа е в интерес не само на Берлин, но и на Вашингтон. Особено когато войските на САЩ не са на "фронтовата линия" в Източна Европа, където биха били "по-уязвими", но същевременно могат бързо да се озоват там в случай на нужда.

Какво ще последва

В Германия в момента има около 35 хиляди американски войници, а поддръжката им се осигурява от още хиляди американски служители. Страната приютява повече военни сили на САЩ от всяка друга европейска държава и е считана за важна стратегическа база за американците, от която те могат по-лесно да започват операции - в Близкия изток например.

Ето защо не са много хората, които очакват намаляването на тези сили да има положителни последствия. Германският посланик в САЩ Емили Хабер посочи, че тези войски не са там, "за да бранят Германия", а за да гарантират "трансатлантическата сигурност" и да "проектират американската мощ в Африка и Азия".

Има хора, които очакват войниците така и да не бъдат изтеглени. В Полша пък се прокрадват надежди, че САЩ ще засилят военното си присъствие там - добре дошъл знак срещу вечната тревога Русия.

САЩ в момента имат свои проблеми и по време на мандата на Тръмп обърнаха по-сериозен поглед към себе си, вместо към Европа. От другата страна стоят руският президент Владимир Путин и руските инвестиции във въоръжените сили. Но с оглед на това, че БВП на Русия е 1,66 трилиона долара, а европейските страни членки на НАТО имат общо БВП 18 трилиона, има логика защо Щатите под управлението на Тръмп очакват Европа да може да се пази сама от една евентуална заплаха от североизток.

Остава въпросът дали ако Тръмп загуби изборите през ноември, темата за недостатъчния ангажимент на тези европейски държави с НАТО ще бъде забравена от евентуалния следващ президент - демократът Джо Байдън, или веднъж отворена кутията на Пандора ще продължи да хвърля сянка над американо-европейските отношения.

Както вторият вариант, така и оставането на Тръмп на власт ще имат своите сериозни последствия върху бъдещето на Алианса. Бъдеще, което се крепи не само на решенията на един непредсказуем президент в Белия дом, но и на готовността на останалите държави в НАТО да отделят повече средства за отбрана.

---

* Според изчисленията на Международния валутен фонд за 2020 г.

** Страните-членки на НАТО са 30 от тази година с приемането на Северна Македония в алианса.

Най-четените