В пика на туристическия сезон, Гърция се изправя пред сериозен проблем - недостиг на вода.
Островите Лерос и Сифнос, както и части от Крит и Кефалония дори обявиха извънредно положение, а на много други места резервоари и язовири вървят към драматично ниски нива.
Причините са както в липсата на достатъчно валежи и прекалено топлата зима, така и в ръста на туристите, който води до по-високо потребление на вода.
"Положението е лошо. Виновни са климатичните промени", казва пред "Си Ен Ен" кметът на остров Наксос Димитрис Лианос и добавя, че туристите допълнително влошават нещата.
На популярния остров в Егейско море водните резервоари са намалили обема си значително. В Наксос те са два, пълнят се от дъждовна вода и вече съдържат около 200 000 кубични метра вода - само една трета от количеството, което са имали миналата година.
Тези количества успяват да задоволят нуждите на острова, но кметът се притеснява дали това ще е възможно и до края на летния сезон, тъй като на Наксос се очакват още туристи.
Проблемът при летовниците не са само нуждите на туристите от вода за обичайното им ежедневие, но и наличието на прекалено много басейни, които разходват водните ресурси, както и поливането на градини на хотели и къщи за гости.
На съседния остров Парос, чието постоянно население е под 15 000 души, гражданската инициатива "Спасете Парос" е преброила 1200 басейна.
Властите пък твърдят, че потреблението на вода скача сериозно - с една трета за първата половина на 2024 г. в сравнение с 2023 г., и се опасяват дали няма да се стигне до недостиг.
Според водното дружество на Парос, цитирано от гръцкия сайт In, 10-15 на сто от консумираната вода през лятото отива за басейни, а цели 60-70 - за поливане на градините на местата за настаняване.
Тинос, северно от Наксос, пък няма язовири и водата се добива от подпочвени източници. Това обаче става все по-трудно, тъй като подпочвените води пресъхват.
Всичко това е проблем и за фермерите, които също няма с какво да напояват продукцията си.
На Лерос се стигна и до извънредно положение, а армията прати кораби с вода, с които местните да покриват базовите си нужди.
Кметът Тимотеос Котакис обясни пред гръцка телевизия, че засега положението се удържа и не се е стигнало до отмяна на резервации.
Проблемът е стигнал и до континенталната част на Гърция - Атика и дори Халкидики, където най-засегнат е първият ръкав - Касандра. Там се стига до спиране на водата за часове.
На полуострова имат същия проблем с поливането на градини и морави, но там причината е и в липсата на адекватна инфраструктура.
Островите обаче са особено уязвими.
"Там има комбинация от липса на водни ресурси с огромен ръст на търсенето пред лятото", пояснява проф. Никитас Милопулос, специалист по водно управление от Университета на Тесалия пред "Си Ен Ен".
Липсата на инфраструктура и по-екстремното време и климатичните промени допълнително влошават ситуацията. Последната зима беше най-топлата в Гърция от 1960 г. насам и тази година валежите са под обичайните - на места до 40% по-малко.
Много от островите разчитат и на морска вода, която се обезсолява и пречиства - скъп процес, който изискващ голям енергиен разход.
Такива съоръжения има и на обявилия извънредно положение Лерос, но и двете не работят.
Естествено, водната криза провокира дебат за прекомерния туризъм по някои от островите. Според професора по водно управление Милопулос туризмът там не е устойчив и е с "нула планиране", в резултат на което и ръстът в потреблението на вода е огромен.
Различните острови имат различен подход към кризата. В Наксос планират да рециклират отпадна вода и да търсят подводни източници.
В Лерос като начало ще поправят съоръженията за пречистване на морска вода и ще наемат още едно. В Тинос също ще строят голяма станция за целта.
От министерството на околната среда също обявиха план за справяне с кризата.
Той включва строежи на съоръжения за хибридно производство на ток - с вятърни турбини, соларни панели с помпено-акумулиращи водни централи, и станции за обезсоляване на морска вода.
Така ще се произвежда зелен ток, с който пък да ще захранват пречиствателните станции за водата.
Водните централи пък ще се използват както за производство на ток, така и за съхранение на свръхпроизведената енергия. Самите проекти се очаква да бъдат обявени през есента, осигурени са и 200 млн. евро.
Кметове обаче са единодушни и че всички трябва да разходват водата по-справедливо и пестеливо.
Последното вероятно изисква и съответните стимули или санкции, но докато Гърция не започне да търси адекватно и устойчиво решение не само в добиването, но и в потреблението на вода, кризата само ще се задълбочава и разпространява.