Покрай затегнатите мерки за сигурност около пандемията от коронавирус в момента на теория американскитетуристи не би трябвало да могат да влязат на територията на Европейския съюз (ЕС), тъй като идват от страна, водеща се силно засегната от заразата. Практиката обаче показва много по-различна истина за нещата.
А американците се оказват доста хитри, поне що се отнася до преодоляването на този "санитарен щит", намирайки различни начини да влязат в ЕС и страните от Шенген.
За богатите американци Европа винаги е била любима дестинация за лятната ваканция - културна екзотика, с която да се демонстрира класа, стил и възможности. И нито един вирус не може да промени това, особено ако пред себе си те има система, която предлага както достатъчно вратички, така и редица пропуски в правилата за прилагане на карантина, оставени от различните национални правителства.
От Politico прехвърлят някои от най-разпространените начини за заобикаляне на правилата, които трябва да се грижат за това американци, както и граждани на други тежко засегнати от коронавируса държави да влязат на Стария континент.
Според туристически агент, работещ с американци, един от най-разпространените начини за това човек да прелети сега Атлантика и да бъде допуснат до държава от ЕС, е да използва свои контакти в конкретната европейска страна, които да гарантират, че въпросният човек идва по важни дела, които изискват той (или тя) да бъде допуснат. Не всеки обаче разполага с подобни контакти.
Различните изискванията за граничен контрол също помагат за това хора от трети страни да пристигнат в европейска държава. Докато на някои места влизането се определя въз основа на националността на пътуващите, в други това зависи от страната, от която идват туристите. Така например американец може да влезе във Великобритания, която все още приема посетители от САЩ, и след това да стигне до страна от ЕС, въпреки че родната му страна е с ограничен достъп.
В страните от Шенгенското пространство например достъпът е отворен за десетина държави извън ЕС, които имат процент на заболяване, близък до или по-нисък от средния за ЕС. САЩ, Русия, Бразилия и други страни, които все още са огнища на инфекцията, не са в този разрешен списък.
Въпреки това обаче множество американски туристи се озовават по плажовете на Испания. Един от тях коментира пред изданието, че е пристигнал на Иберийския полуостров през Великобритания. По думите му британските власти не са изискали от него да се самоизолира след кацането си на летище "Хийтроу", нито е имал някакви други препятствия, въпреки че идва от страна с висок процент заразени. По същия начин испанските летищни служители го приели "като просто още един посетител от Великобритания", когато кацнал в Барселона.
"Въобще не ме разпитаха, както и в Испания, и това беше най-странната част. Никъде няма проверки. Сякаш не им пукаше", казва американският турист.
Испанските власти отказват да коментират конкретни случаи като този, но потвърждават, че практика на страната е да проверява само отделни пътници, показали се в системата като потенциално високорискови. Това обаче оставя възможност за много други, които не са били отбелязани като рискови фактори да влязат в страната почти незабелязано.
В самата Испания също използват подобни трикове за пътуване в Европа. Някои хора пренебрегват правилото за двуседмична карантина, което Великобритания налага на пътници от Испания, като просто летят първо до Париж, а оттам влизат в страната с влак на Eurostar до Лондон. Ако по летищата има по-сериозни проверки, то пътуването с влак се ползва с по-отхлабен режим на сигурност, поне що се отнася до коронавируса.
В Ирландия, до където американците могат да пътуват свободно, има изискване за двуседмична карантина за всеки идващ от САЩ. Правителството на страната обаче е изправено пред натиск да затегне контрола, след като в медиите се появиха вече информации за американски туристи, които са заобиколили тези правила.
Междувременно властите в различните държави дават противоречива информация за това кой може да бъде допуснат и кой не на територията им. Според говорител на министерството на вътрешните работи на Германия ограниченията се основават на база страна на заминаване, а не на националност. Така например тези, които пътуват до страната от Ирландия, независимо дали преди това са дошли от Великобритания, Франция или САЩ, няма да бъдат ограничени да влязат в Германия.
А говорител на летището в Дъблин добавя, че всичко, което е необходимо на човек, за да отпътува от Ирландия със самолет, е "валидна бордова карта".
За разлика от тях, в Нидерландия граничните изисквания се основават на националност. Така например американски туристи няма да бъдат допуснати, дори да идват от друга страна в ЕС.
Служители от туристическата индустрия разказват и за други тактики, използвани от гражданите на страни с ограничен достъп до Европа.
По думите им богати американци използват контактите си сред европейци, за да получат декларации, в които се казва, че се занимават с важен бизнес. В тях се посочва, че даден американец идва, за да направи инвестиция или има друг неотложен бизнес, който не може да изчака края на пандемията.
Повечето държави правят изключения за хора от страни с висок процент на зараза, ако посочат основателна причина за пътуването. Тоест с такова писмо американец може да получи разрешение да пътува, въпреки че все пак ще трябва да се придържа към правилата на съответното място, като отрицателен тест за коронавирус, направен в определен срок преди пристигането. И това се случва все по-често.
ЕС се опитва да координира действията на страните по границите, а Съветът на Европа редовно актуализира списъка с безопасни страни, но контролът по границите е в компетенциите на местните власти.
Говорител на Европейската комисия коментира, че Брюксел "многократно" призовава правителствата да осигурят координиран подход за прилагане и премахване на ограниченията за пътуване.
"ЕС наблюдава реакциите на страните и ще продължи да го прави до август. Добре знаем, че като цяло все още липсва общ подход между държавите членки. Самите страни подчертаха необходимостта от такъв и очакваме те да прилагат европейските препоръки съгласувано", добавя говорителят.
Серхио Карера, ръководител на програмата "Правосъдие и вътрешни работи" в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), нарича настоящата система за влизане в Европа "бъркотия", като според него ограниченията за пътуване се основават повече на политически връзки и взаимни споразумения, отколкото на грижа за здравето.
Tой твърди също, че докато някои хора намират заобиколни пътища и вратички да влязат в държава, в която им е забранено в момента, мнозина, които имат "законни" и основателни причини да пътуват, се сблъскват с болезнен опит с ограниченията.
"Може да има хора, които нарушават правилата, но по-голямата част от хората ги спазват", казва той и добавя, че на определени групи в обществото като бежанци, хора, които търсят убежище или международна закрила, както и хора, "живеещи на границите", всички тези ограничения затрудняват живота им.
