Ако наблюдаваш Средиземно море от брега на Израел, водата изглежда по обичайния си начин - синя и спокойна.
Под повърхността обаче се случва нещо странно, което напомня на изчезването на мехурчетата въглероден диоксид от газирана напитка.
Процесът се нарича стратификация - напластяване - водите на морето стават като пластове. Най-горният се нагрява прекалено от слънцето до степен, че не може да се "смеси" с по-долните, хладни води. В резултат морето не може да разтвори въглеродния диоксид, както става в останалите солени води, а вместо това започва да го освобождава.
Откритието може да се окаже особено тревожно - около една четвърт от въглеродните емисии в атмосферата се абсорбират от океана. Но ако затоплянето продължи, този дял може съществено да намалее.
Процесът е същият като това, което става в бутилка с газирана напитка.
"Обикновено я държите студена, за може разтворените газове да останат такива. Ако я оставите на топло и я отворите, всички газове ще изскочат веднага, защото когото се затопли, способността на течността да задържа въглеродния диоксид намалява", обяснява пред The Wired От Биалик, специалист по морски геонауки от университета в Хайфа, Израел.
Което значи, че в източната част на Средиземно море, където затоплянето е с 20% по-бързи темпове от останалата част на света, морето изпуска големи количества въглероден диоксид.
Биалик и негови колеги обаче са открили още нещо - кристали от минерала арагонит в седименти. Арагонитът е вид калциев карбонат, от който се изграждат черупките на океански животни като охлювите.
Арагонитът може да се образува и извън живи организми и именно наличието му в тази част на Средиземноморието показва, че водата е толкова топла, че отделя въглерод. До този извод са стигнали Биалик и други морски геолози, а резултатът е публикуван в списание Scientific Reports.
В тази част на Средиземноморието просто водата на повърхността не се смесва достатъчно с по-долните, по-хладни и наситени с кислород води, който да охлажда повърхността.
"Условията са толкова екстремни, че можем да извличаме калциев карбонат по химичен път от тези води", казва ученият.
Това, което се случва, е подобно на това, което става, когато се разтвори голямо количество захар във вода. След като се стопли и пуснеш в нея канап, парчета кристали ще се слепят върху канапа. По същия начин водата в морето се насища с карбонат.
Не е ясно какво може да последва от това, но е възможно да се формират петна от кристали във водата - около ядра от прах от сушата или дори около частици микропластмаса, с каквато Средиземно море е пълно.
Сигурно е обаче, че докато се формират такива кристали, те също изпускат въглероден диоксид - около 15 на сто от общото количество на газа, който морето освобождава в атмосферата.
Това води до намаление на киселинността на водата, което пречи на организмите в нея, също както и обратния процес, който се получава при прекаленото насищане с въглероден диоксид и увеличението на киселинността.
Тепърва учените ще проучват проблема и в други води.
Вече обаче се наблюдават "избелващи случки", при които калциевият карбонат се насища във водата, така че това е видно с просто око - водата става с цвят на мляко, както това се е случило вече край Бахамските острови и Персийския залив.
Това обаче не е наблюдавано в Средиземно море, където карбонатът е открит в седименти.
"Това е уникален район, където има комбинация от условията, нужни, за да се случи подобно нещо. Въпросът е до каква степен тази среда е наистина специална или това е обичайно и за останалата част от морето и океана", казва морският химик Андрю Диксън от Института по океанография в Калифорния "Скрипс". Той няма ясен отговор на този въпрос.
Ако все пак се окаже, че насищането с арагонит не е изолирано само в тази част на морето, проблемът е голям - все по-трудно ще е океанът да абсорбира въглероден диоксид, което ще ускори затоплянето на планетата.
