Разпръснати из Арабско море, югозападно от Шри Ланка и Индия, Малдивите са една от най-притегателните и мечтани туристически дестинации на пътешественици от целия свят, съгласили се да изминат хиляди километри, за да се насладят на перфектни коралови атоли оградени с бял пясък, луксозни курорти и водни спортове от световна класа.
Но може би никоя друга нация не е изправена пред такава екологична заплаха, с която Малдивите се налага да се справят.
Островната държава може да е известна с екзотичната си природа, но повече от 80% от разпръснатите 1200 острова са на по-малко от един метър надморска височина и така бъдещето им е предопределено от покачващото се ниво на океаните.
"Ние сме една от най-уязвимите държави и затова трябва да се адаптираме", казва вицепрезидентът на страната Мохамед Уахид Хасан в доклад на Световната банка още през 2010 г. В него се посочва как при настоящите прогнози за темповете, с които морското равнище се повишава, всички 200 естествено населени острова могат да останат под вода само след 80 години.
За да избегнат това, малдивците не остават безучастни, като през 2008 година изказване на тогавашния президент Мохамед Нашид е по всички заглавни страници на водещите световни медии. Тогава той обявява, че страната ще купи земя другаде, където да се изпрати местното население при евентуално потапяне на островите.
Но този план бе изместен от друга идея, приближаваща се повече към вече съществуващи начини за живот около водата - изграждането на плаващи конструкции, подобни на тези в Амстердам например.
Така Малдивите се насочват към нов вид геоинженерство, който включва създаване на нов изкуствен остров, носещ името Халхумале и наречен от някои символично "Градът на надеждата".
Той е разположне на около 8 км от столицата Мале, което го прави любопитна туристическа дестинация. Но със сигурност малцина от тези, идващи на Малдивите за кратка луксозна почивка, се замислят за проблемите, които новият изкуствен остров трябва да намери начин да реши.
С повече от половин милион жители, разпръснати из ахипелага, доставката на услуги се превръща в логистичен кошмар, а липсата на възможности за работа е фактор, който повишават с 15% безработицата сред младите, сочи тазгодишният доклад на Световната банка.
Освен дългосрочната заплаха от потапяне, ерозиращата суша застрашава и 70% от инфраструктурата на островната държава - домове, други сгради и комунални услуги, разположени само на 100 метра от настоящата брегова линия. Съществуват притеснения и около замърсяването на питейната вода, както и рисковете от непредсказуеми природни бедствия като цунамито през 2004 г., взело след себе си над 100 жертви.
За възстановяването на острова са били нужни милиони кубически метри пясък, изпомпан от морското дъно.
Благодарение на това той е издигнат на повече от 2 метра надморска височина, а градът се възприема като жизненоважно ново населено място, с което да се облекчи пренаселеният Мале, където над 130 хил. души живеят на една квадратна миля.
Първата рекултивация на Хулхумале започва през 1997 година и завършва 5 години по-късно. След известно време островът отпразнува пристигането на първите си 1000 жители. Днес, след още няколко направени стъпки по разширяването му, на територията му живеят над 50 хил. души. Но амбициите на властите далеч не спират дотук, като стремежът е през тази година жителите на Хулхумале да се увеличат с 200 хил.
Освен това целта към нова, модерна визия на населеното място, както и повече шанс за развитие на новопристигналите жители, стои все още на дневен ред. Той включва комбинация от устойчиви сгради, нови възможности за работа и достатъчно открити пространства за отдих, които са три пъти по-големи от сегашните, намиращи се в Мале.
По мнението на Арин Ахмед, който отговаря за бизнес развитието на Хилхумале, за разлика от столицата на Малдивите, новият остров е проектиран в екологична посока - сградите са построени с изглед север-юг, за да се намали топлината, а температурата да бъде комфортна. Училищата, джамиите и кварталите са разположени само на 100-200 метра пеша от жилищните сгради, което значително намалява използването на автомобили.
Електрическите автобуси и велосипеди също са част от новия градски пейзаж, а инфраструктурата и околната среда дори е помислена до степен, в която хората с намалени физически способности да могат да живеят пълноценно.
И все пак възниква въпросът - дали изграждането на изкуствен остров не нарушава баланса в природата, особено на място известно с кораловите рифове и девствените брегове с бял пясък?
Когато започва втората рекултивация на Хилхумале, дейността изисква изсмукването на близо шест милиона кубически метра пясък от морското дъно, който след това се транспортира и извозва на острова. Според експерти именно това действие е пагубно за обитателите на океана или по-точно - за безценните коралови рифове.
Освен това от процеса се създава утайка, която стига и до по-далечни рифове. Така тя ги задушава и блокира слънчевата им светлина, влияейки върху способността им да се хранят, растат и възпроизвеждат. Идеята е някои от тях да бъдат преместени, но за останалите бъдещето все още остава неясно.
С нарастването на жителите изхвърлянето на отпадъци в Хилхумале също се превръща в ключов въпрос за страната. В това число се включват както битовите, така и строителните. Засега голяма част от тях се транспортират и складират на специално построения за целта остров Тилафуши, но специалистите са притеснени, че това не е най-оптималното решение, а отговорът на този въпрос също стои нерешен.
Въпреки че Хилхумале е създаден, за да подобри живота на малдивците, стремежът на властите е и друг - за привличане на нови туристи, които имат нужда от занимания, различни от това да лежат по цял ден на луксозните курорти в региона.
Според някои островът има потенциал за развитието на медицински и спортен туризъм, но каква ще е посоката му - предстои да видим.
С построяването на Хилхумале населението на Малдивите поема по нов път на бъдещето, който за мнозина е все още твърде далечна цел, давайки възможност на хиляди хора за нов и по-пълноценен живот. А дали това накрая няма да превърне малдивците от най-застрашената от изчезване нация, в такава, която създава толкова необходима надежда?
