Населението на Китай се топи с рекордни темпове - тенденция, която западният свят засега наблюдава с безразличие.
В момента Китай и Индия са в надпревара по численост на населението, която вече е сигурно, че Индия ще спечели. И докато Поднебесната империя все още е дом на 1,4 млрд. души или около една пета от населението на Земята, то бързината, с която китайците намаляват, би трябвало да тревожи целия свят.
За 2022 г. населението на Китай се е стопило с 850 хил. души, показват данни на китайското национално статистическо бюро.
А по-малко китайци означава и по-малко работници във фабриките в страната.
За разлика от западните икономики, тази на Китай и на източните държави не разчитат на емигранти, които да бъдат заети в по-нискоквалифицирания труд. В Китай за 2021 г. делът на емигрантите е 0,1% от цялото население, а получаването на китайско гражданство е почти невъзможна процедура.
Китайската икономика и плановете на Пекин за нея обаче пренебрегват намаляващата раждаемост и липсата на работна ръка. Амбициите на Си Дзинпин са да запази темповете на износ към Запада, като в същото време се увеличи и потреблението на родна почва.
Тази промяна и ориентация към вътрешното потребление не взима предвид, че с ниската раждаемост идва и смаляване на работната сила, с което спада и производителността. Заради набъбващото в не толкова далечно минало население Китай си изгради навика да строи нови градове от нулата и да ги заселва.
Сега има риск огромните жилищни блокове да започнат да се изпразват, а заедно с това постепенно да дойдат и времена на дефицит на някои стоки.
Само във фабриката на Huawei в Шенжен са заети над 180 хил. работници и дори това впечатляващо число не смогва съвсем с продукцията на устройства.
Подобно е положението и в други заводи, които Пекин сочи на западните си партньори като гордост и образец на китайското производство - Xiaomi, Foxconn, фабриките за мед, за бърза мода и за бързооборотни стоки.
По-малко служители означава и по-малко предприемачи, които да отварят нови фабрики и да се захващат с нови начинания. Това е лоша новина не само за Китай, но също така за Европа и отчасти САЩ. Там се разчита на вноса на китайски устройства, стоки и части, защото нерядко са много по-евтини от западните си еквиваленти.
Хиляди европейци и американци са свикнали да пазаруват от платформи като AliBaba, AliExpress и Shein - сайтове, зад които стои невидима армия от работници, които се грижат всичко от производството, през пакетирането и спедицията, до изпращането и връзката с клиента да върви гладко.
Както посочват от Yahoo! Business, редица китайски компании вече започват да изпитват трудности да запълват свободните работни места.
По време на локдауните и "нула ковид" политиката на Пекин светът вече усети какво е да има забавяне в доставките от Китай.
В критичен момент Европа, САЩ и Австралия останаха без стоки като предпазни маски, ръкавици, суровини за медикаменти, шлемове и други. Експертите предупреждават, че ако скоро тенденцията за раждаемостта в Китай не се обърне или поне задържи на настоящите нива, пандемията ще е само репетиция какво е да живеем без китайския износ.
Коронавирусът ни показа, че забавянето в китайската икономика и износа ѝ води и до забавяне на световната икономика. Браншове като автомобилния и фармацевтичния все още не могат да възстановят продукцията си до пълния ѝ капацитет и заслуга за това има и Китай.
Си Дзинпин вече предложи пакет от мерки, с които да насърчава раждаемостта, но прогнозите са, че в близките поне 30 години тенденцията за спад ще се засили. Пекин ще лансира редица финансови и данъчни облекчения за младите семейства, само че засега мерките на китайското правителство не насърчават двойките да имат деца.
Китайците в детеродна възраст са заплашени не само от рецесията, а и от непосилните часове извънреден труд, комбинирани с ниско заплащане и несигурност в бъдещето.
В Weibo, китайският еквивалент на Twitter, вече обикаля лозунгът: "Ако искате да повишите раждаемостта, трябва първо да се погрижите за притесненията на младите".
"Заплатите ни са ниски, наемите ни са високи и финансовият натиск е огромен. Бъдещият ми съпруг ще работи извънредно до 3 през нощта до края на годината. Оцеляването и здравето ми вече са проблем, а какво остава да имаме деца", пише в платформата една китайска потребителка.
В същото време Индия вече се готви да задмине Китай както по население, така и в икономически аспект, което също не е задължително добра новина.
Въпреки че Пекин до голяма степен се съпротивлява на налаганите от Европа и САЩ климатични политики, страната има намерение да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. Фабрики и бизнеси вече се стремят към намаляване на въглеродните емисии, възобновяеми източници на енергия и рециклиране.
От своя страна мощни икономики като тези на Щатите и на Европейския съюз са готови да си сътрудничат с Китай за постигане на екологичните цели, зададени лично от Си Дзинпин.
Бумът на раждаемостта в Индия и разрастването на икономиката в държавата от своя страна със сигурност ще донесат със себе си щети за околната среда.
По оценка на ООН тази година Индия ще задмине Китай по население, а икономически ще достигне 5,8 процента икономически ръст в сравнение с 2022 г. По отношение на климатичните цели Ню Делхи обаче изостава сериозно дори от своите азиатски конкуренти.
В Индия има спешна нужда от промяна на потребителските и корпоративни навици, за да се задвижи страната към по-зелено бъдеще.
Междувременно страната продължава да настоява, че богатите западни държави са виновни за глобалните промени в климата и че по-бедните икономики няма как да имат такъв унищожителен ефект.
Затова спадът на раждаемостта в Китай е лоша новина не само за Си Дзинпин и за неговата икономика, но и за целия свят, който тепърва ще трябва да се адаптира към нови реалности, в които Пекин няма да е водеща икономика.
