През последните години свикнахме да чуваме рядко добри новини от Близкия Изток. Но един скорошен съвместен проект може би промени тази тенденция, тъй като има потенциал да придобие регионални измерения в част от света, която все повече започва да усеща последиците от климатичните промени.
Става въпрос за подписаното съвсем наскоро енергийно споразумение, представляващо и най-мащабният договор между Израел и Йордания в цялата им история.
Той предвижда строежът на мащабен соларен парк в йорданската пустиня, който ще произвежда електричество за Израел, докато в замяна правителството в Йерусалим се ангажира да изгради станция за обезсоляване на морска вода с цел да бъде решен тежкият проблем на Йордания с водата.
Хашемитската монархия се приема за втората най-застрашена държава в света, като данни на ООН показват, че в някои градски райони има достъп до вода едва веднъж седмично, а пък в провинцията - по-малко от веднъж на две седмици.
Само 77% от канализационните мрежи се смятат за безопасни, а едва една трета от училищата имат достъп до базови санитарни услуги. Проблемите допълнително се задълбочават от все по-голямата нужда от вода заради нарастващото население, наред с увеличението на промишления и селскостопанския капацитет на страната.
Като капак на всичко това стоят и настъпващите климатични промени, показващи увеличение на температурата и намаляване на общото количество валежи в страна, където по-голямата част от територията е класифицирана като пустиня.
Израел и Йордания са държави с история на особено противоречиви отношения. Като се започне от войни и конфликти между тях, спорове за вода и територия и се стигне до сложните казуси с палестинската кауза и Йерусалим, до преди няколко десетилетия едва ли някой би си представил, че двете страни ще могат да си сътрудничат.
Но това всъщност е факт. Именно множеството спорни теми между тях, наред с видимото икономическо и военно надмощие на Израел, както и споделените разбирания за общи заплахи пред сигурността, налагат нуждата от някаква форма на сътрудничество. Така през 1994 г. Йордания става втората държава в Близкия Изток, подписала договор с Израел, а през следващите години техните отношения се задълбочават в областта на икономиката, сигурността, енергетиката и регионалната политика.
На подобен фон обещаните от Йерусалим 200 милиона кубически метра обезсолена вода годишно изглеждат като спасително решение за Йордания.
Всъщност именно тази технология в голяма степен помогна на Израел да реши своите собствени проблеми с водата и да се превърне от страна в почти постоянен дефицит в такава, която изнася ценния ресурс. Първата станция за обезсоляване е изградена през 2005 г. и оттогава насам капацитетът стига до такива нива, че в момента страната задоволява по-голямата част от нуждите си именно по този начин.
На теория Йордания също може да изгражда станции за обезсоляване, но проблемът е, че кралството има малък излаз на море при залива Акаба, а от друга страна разстоянието от там до гъсто населените райони в страната е толкова голямо, че просто излиза по-изгодно да се внася вода от израелското крайбрежие.
Цялото споразумение обаче представлява нещо много повече.
В него посредническа роля има САЩ, което само по себе си не е изненада, тъй като Вашингтон е традиционен съюзник и на двете страни, но по-интересно е участието на Обединените арабски емирства.
Именно държавната компания "Масдар" ще построи соларния парк в Йордания, а самият проект ще бъде финансиран в голяма степен със средства от ОАЕ, като приходите от него ще се поделят по равно между Аман и Абу Даби.
Той от своя страна ще осигурява около 2% от нуждите енергийните на Израел, където за разлика от Йордания, липсва свободна територия за строеж на соларни инсталации.
Самото споразумение обаче едва ли щеше да се случи без участието на ОАЕ. Всъщност признаването на Израел от страна на емирствата през септември миналата година е първата стъпка в тази посока. Тогава едно от условията за договора между ОАЕ и Израел е тогавашния премиер Бенямин Нетаняху да се откаже от намерението си да анексира оспорваната от Аман долина на река Йордан по общата граница.
Оттам нататък започва процес на тайни преговори, кулминирали със среща на новия израелски министър-председател Нафтали Бенет и йорданския крал Абдула II в Аман през лятото, която подпечатва идеята за енергийно-водното сътрудничество.
То обаче може да се окаже съвсем не толкова безпроблемно, колкото изглежда на пръв поглед.
Една много голяма част от йорданското население е съставена от палестински бежанци, което означава, че всяко видимо подобряване на отношенията с Израел, без значение от мотивите и идеите зад него, ще се приеме трудно.
През уикенда в Аман вече имаше протести срещу споразумението с мотивите, че то означава затопляне на отношенията със страна, която е окупирала палестински земи, а самата сделка реално ще направи Йордания зависима от своя съсед и ще означава стъпка в посока изоставяне на палестинската кауза.
Немалка част от йорданското общество всъщност все още счита Израел за най-големия враг.
Така че Абдула II ще трябва внимателно да "продаде" сделката на своите граждани и да балансира между общественото мнение и нуждите на страната си.
