Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кажи защо ядеш, за да ти кажа как да отслабнеш

Най-новата теория за отслабването е, че вместо да посягат към една диета, подходяща за всички, хората трябва да следват такава, пригодена за индивидуалните им нужди
Снимка: В.Е.
Най-новата теория за отслабването е, че вместо да посягат към една диета, подходяща за всички, хората трябва да следват такава, пригодена за индивидуалните им нужди

Януари е времето, в което много хора решават, че ще се "прочистят" след Коледа и ще започнат диета. Това е и месецът, когато мнозина се провалят и се връщат към вредните си хранителни навици.

Учените обаче заявяват, че това не се дължи само на липса на воля - принос има и индивидуалната природа на човека - гените му, хормоните и психологията му

Най-новата теория за отслабването е, че вместо да посягат към една диета, подходяща за всички, хората трябва да следват такава, пригодена за индивидуалните им нужди.

И за първи път водещи британски експерти по затлъстяването и BBC Science са подложили тази теория на изпитание. В рамките на три месеца, 75 британци на диета са се подложили на серия от изследвания и състоянието им е било следено в домовете им. Изследването е проведено под контрола на учени от Оксфорд и Кембридж и техните изследователски екипи.

Изследването разглежда три типа преяждащи хора

Има "гуляйджии", които се затрудняват да спрат, след като веднъж започнат, постоянно гладни, които изпитват непрекъснато глад, и емоционално преяждащи, които прибягват към храна, когато са стресирани или тревожни.

Що се отнася до гуляйджиите, изследванията показват, че хормоните играят важна роля в навиците им при хранене. При тях са налице ниски нива на определени стомашни хормони, които се отделят, когато храната се окаже в червата. Тези химически сигнали достигат до мозъка чрез кръвта и указват на тялото кога се е нахранило и би трябвало да спре да се храни.

"Някои хора имат поразително ниски нива на определени стомашни хормони и не получават тези сигнали," коментира Сюзън Джеб, професор по диетология в Оксфордския университет.

Постоянно гладните винаги желаят да се хранят и "гладният им мозък" често желае най-вече мазни и сладки храни. Учените знаят, че определени гени карат тези хора да бъдат толкова гладни. Те нарушават предаването на сигналите до мозъка, които би трябвало да го инструктират да спре храненето, и го подвеждат да смята, че мазнинните резерви трябва постоянно да се допълват наново.

"Ролята, която гените играят в отслабването, е недвусмислена, но заради промените в технологиите сега започваме да разбираме кои точно са тези гени," казва генетикът д-р Джайлс Йео от Кембриджския университет.

Емоционално преяждащите посягат към храната в моменти, когато са стресирани или тревожни. Когато мозъкът възприема, че определен човек е в затруднена ситуация, той задейства промени в тялото, от рода на повишаване на сърдечния ритъм. Това стресирано състояние затруднява още повече хората да преодолеят това, пред което са изправени.

Този тип преяждащи са си изградили навици, които е трудно да бъдат преодолени, и в стресиращи моменти мозъкът им търси компенсация.

"Хората често мислят, че диетите опират само до силна воля," казва Джеб. "Забравете тези митове - диетата е предимно въпрос на навици. Никога не е имало изследване, което да твърди, че хората могат със силата на волята да отслабнат, но те могат да променят навиците си."

Каква диета тогава би трябвало да следва всяка от тези групи, за да отслабне успешно?

"Гуляйджиите" имат нужда от диета, която да ги кара да се чувстват сити колкото може по-дълго. Учените препоръчват богата на протеин диета с нисък гликемичен индекс. Това са храни, които засилват сигналите на стомашните хормони - сред тях са риба, пиле, ориз басмати, леща, зърнени храни и брашнени варива. Картофите и хлябът обаче трябва да се избягват, защото те не карат хората да се чувстват сити за особено дълго време.

"Протеинът и въглехидратите, които не се преработват бързо, се абсорбират по-надолу в червата, като произвеждат повече хормони, от които се чувстваме по-сити," казва специалистът по стомашни хормони проф. Фиона Грибъл от Кембриджския университет.

Постоянно гладните имат гени, които ги карат да изпитват глад през повечето време. Те се затрудняват да поддържат диета 7 дни в седмицата. Вместо това съветът на учените е те драстично да намалят диетата си до 800 калории в два дни от седмицата. През останалите пет те могат да се хранят нормално - но здравословно. Това често се нарича "периодично постене".

"На постоянно гладните им е най-трудно, тъй като те имат силно предразположение към наднормено тегло," казва Джеб. "Диетата с периодично постене би трябвало да предизвика шок в тялото им и да го провокира да изгаря мазнините."

Емоционално преяждащите са си изградили лоши навици, които са трудни за преодоляване. Освен следването на по-здравословна диета, груповата поддръжка е особено важна за тях. Насърчението задейства мотивационната част от мозъка, която помага на хората да преодоляват стреса.

Участието в онлайн групи за поддръжка и присъствието на срещи на хора, стремящи се да отслабват насърчава този тип хора да се придържат към диетата си. Те също така имат нужда от когнитивна поведенческа терапия, за да се справят с мислите и поведението, свързвани с емоционалното преяждане.

Изследването също така потвърждава и друго поведение, което помага на представителите на всички групи да свалят килограми

Яжте бавно. Това може да увеличи нивата на стомашните хормони, указващи на мозъка да прекрати храненето.

Никога не пропускайте закуската. Това намалява поривите към вредни храни. Три четвърти от успешно поддържащите диета закусват всеки ден, казва Йео.

Супата засища повече. Гъстата супа разширява стомаха - и което е по-важно, се задържа там по-дълго. Според учените тя засища повече от твърдите зеленчуци.

Умората влияе на способността за вземане на решения и може да увеличи желанието за нездравословни храни. Съзнавайте това и си съставяйте списъци за пазаруване в период, в който не сте гладни.

Изследването подлага на изпитание и популярни убеждения за ефекта от упражненията и метаболизма на хората, оборвайки един от митовете за диетите.

То установява, че упражненията помагат на хората да отслабнат, но има една уловка. Често те са по-малко активни след това, до голяма степен свеждайки до минимум резултата от свършената от тях сериозна работа. Най-ефективният начин да отслабнете почти винаги е да промените диетата си, казват учените.

Един от великите митове на диетите обаче е ролята на метаболизма, казва Джеб. Това е скоростта, с която преработвате храните и ги преобразувате в енергия. Метаболизмът се влияе от много фактори от рода на възраст, пол и тегло. Често хората с наднормено тегло смятат, че не могат да свалят килограми, защото имат забавен метаболизъм, докато при слабите хора той е ускорен.

"Това, което знаем, че е всъщност по-едрите хора имат по-бърз метаболизъм; това е така, защото те имат по-големи сърца и дробове," коментира Джеб. "Нужни са повече калории, за да функционират пълноценно телата им. Ако си позволим такава аналогия, те са като големи автомобили, използващи повече гориво."

Метаболизмът се забавя с отслабването, допълва тя. Едно от изследванията, проведени от учените, показва, че средно метаболизмът на всички поддържащи диета е спаднал с 5%, след като те са отслабнали. Тази "биологична насрещна реакция" усложнява отслабването с течение на времето. Ето защо теглото на хората на диета често достига до плато.

Към трите групи е било отправено предизвикателство да намалят телесното си тегло с 5% - всъщност повечето са свалили поне 8%. Общо всички са отслабнали с 654 kg. Постоянно гладните са имали най-големи затруднения със свалянето на килограми, а "гуляйджиите" са свалили най-много килограми.

По-важното е, че хората на диета са изразили огромно облекчение от това, че са научили защо е толкова трудно да отслабнат

"Най-после те разбират защо биологичните им характеристики работят срещу тях - и това им дава голяма сила," казва Йео.

Все още сме в зората на науката за персонализираните диети, но има огромен потенциал в този подход, твърдят експертите.

 

Най-четените