Когато Джейн Голдън, барман в "169 Bar" в Чайнатаун, Манхатън, попада в "Анонимните алкохолици", нейният ментор убедително й препоръчва да стои извън барманския бранш.
Манталитетът е следният - ако стоиш достатъчно дълго във фризьорския салон, в крайна сметка ще се подстрижеш, казва Голдън. Тя обаче не вярва в това, а вярва, че може да си пусне коса до петите, докато стои при фризьора, образно казано.
От 8 години Голдън не е близвала и капка алкохол и балансира личния си живот с изискванията на бранша, в който продължава да работи.
Подобно на други бармани-трезвеници, които отдавна присъстват в бранша, тя не само "стои във фризьорския салон", тя реално е самият "фризьор".
Интересът към пълното или частично въздържание от алкохол нараства в последните години и то не само при барманите. Трезвеността вече не се ограничава до "сухия януари" - едномесечно предизвикателство, което набира популярност преди 5 години, или движението на "умерените въздържатели", които не се определят като хора с проблем, а като такива, които спазват рамка за въздържание.
В индустрията на напитките нискоалкохолните и безалкохолните напитки жънат популярност. Продажбите на безалкохолни напитки нарастват с 3,2 млрд. долара и достигат 87,2 млрд. долара само за последната година, казва Дани Брейгър, старши вицепрезидент в Nielsen, които следят продажбите. Според него въздържанието или ограничаването употребата на алкохол придобива нов живот.
В градовете из цяла Америка и Западна Европа отварят врати безалкохолни барове.
Уважавани коктейл-барове добавят безалкохолни коктейли и напитки в менютата си. Повечето бармани усещат, че културата в бранша им се променя. През 2010 г. Джак Макгари отваря "Dead Rabbit" в Манхатън заедно с Шон Мълдун. Тогава ексцесиите зад бара са разпространено явление, а Макгари се чувства като на фронтова линия. "Пиех преди смени, пиех и след тях", признава той.
Макгари става трезвеник преди три години и половина, след като осъзнава, че е склонен към пристрастяване. Сега той забелязва повишен интерес към трезвеността и много по-открити дискусии по този въпрос. Хората в бранша често се обръщат към него за съвет как да ограничат консумацията на алкохол.
В края на септември той посещава дегустация на празен стомах след дълго въздържание и се напива - история, която споделя в пост в Instagram. Оттогава за да пробва коктейли, Макгари потапя сламка в напитката и изсмуква глътка, за да провери вкуса, след което я изплюва в отделна чаша.
Целта на поста му е да държи себе си отговорен, коментира самият той, и да оповести този ден като дата, от която започва да отброява колко време е трезвен. Един от първите коментари към поста гласи: "Ако всички се откажем, нашият бранш няма да съществува". Коментаторът обаче е бранд посланик на алкохолна компания.
Тази реакция, смята Макгари, е показателна за по-мащабен проблем: колеги от бранша да приемат, неправилно, че той препоръчва на колеги и служители да бъдат трезвеници.
Макгари казва, че алкохолът винаги ще е налице и хората винаги ще го пият. Това, от което се нуждае браншът според него, не е задължително повече трезвеници, а по-голяма прозрачност.
Джоана Карпентър е консултант по коктейлите и работи предимно с алкохолни брандове. Тя приписва някои от променящите се нагласи към трезвеността в бранша на начина, по който комуникираме в дигиталната ера, с който се разпространява и културата на критика.
Сега хората са по-открити в социалните мрежи за личните си изживявания и за начините, по които смятат, че другите прекрачват границата.
Карпентър се дистанцира от алкохола заради семейната й история на пристрастяване. Тя е пълен трезвеник за шест месеца в началото на 2018 г. и после предприема стъпки да ограничи потреблението си на алкохол. Намира солидарност в затворена Facebook група с други жени от бизнеса, които са пълни или частични трезвеници. Офлайн обаче намира съмишленици по-трудно.
Тя обяснява, че ако не пише, започват да те тормозят, подлагат те на съмнения и ти се подиграват.
Една от нейните цели е да нормализира дискусиите за злоупотреба с алкохол и дрога, както и проблемите с психичното здраве сред барманите.
Писателката Джулия Бейнбридж, чиято готварска книга, посветена на неалкохолните напитки, ще бъде публикувана през октомври тази година, приписва тенденцията за по-малка консумация на алкохол в бранша донякъде на движението #MeToo.
Неуместното поведение в ресторантския бизнес често върви ръка за ръка с обилна консумация на алкохол. През ноември миналата година New York Times например писа за обвиненията от четири жени във винения бранш срещу уважаван сомелиер, за който твърдят, че е проявявал сексуални посегателства към тях или се е опитвал да го прави.
Бейнбридж е оптимист за ситуацията в бранша и отбелязва ръст на интереса към умерената трезвеност в нейните кръгове от познати. Тя посочва, че в тази насока вече се случват дискусии и действия и че вижда хора, които показват добрите практики, а и такива, които наемат специалисти, за да им помогнат.
И все пак идеята за барман-трезвеник изненадва някои посетители на барове. Когато Ейдриен Оукс, барман в "Up and Up" в Гринич Вилидж, обяснява на клиентите, че е трезвеник, реакцията често е уважение, но далеч не винаги.
Някои гости казват, че тя е като готвач, който не се храни.
Оукс се отказва от алкохола по препоръка на личния си лекар, но често се налага да лъже пред клиентите, докато те не се откажат от темата. Измисля си причини защо не пие, макар че самата заявка, че е трезвеник, би трябвало да е достатъчна. Както изтъква Оукс, тя не е задължена да бъде ничий другар по чашка.
Последното далеч не е част от длъжностната й характеристика. Барманът е длъжен да е гостоприемен, да направи коктейла както трябва и да се увери, че си прекарвате добре. Но това дали той пие алкохол не е част от това изживяване.
