Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бигорексия: Болестта на фитнес маниаците, на която никой не обръща внимание

Когато страдаш от "обратното на анорексия" и не спираш да се опитваш да станеш по-голям и по-голям във фитнеса Снимка: Unsplash
Когато страдаш от "обратното на анорексия" и не спираш да се опитваш да станеш по-голям и по-голям във фитнеса

Вероятно повечето от нас са виждали визуалната илюстрация на анорексията, в която болезнено слаба жена стои пред огледалото, а образът отсреща е нереалистичен и по-пълен.

Ако бигорексията трябва да се покаже по подобен начин, той ще бъде обратният - мускулест, огромен човек (по-често мъж), който вижда насреща си своя по-слаба, немощна версия.

Терминът зад популярното название на това разстройство всъщност е мускулна дисморфия, a според Фондацията за дисморфично разстройство на тялото, то вече засяга един на всеки десет мъже, които посещават фитнеси във Великобритания, пише BBC.

Подобно на останалите разстройства обаче, бигорексията далеч няма единствено физическо проявление и всъщност е състояние на психическото здраве, което кара човек да прекарва дълго време в притеснения относно недостатъците във външния си вид, често незабележими за останалите.

"Наблюдаваме промяна в медийния образ при мъжете - от такива със слаба физика, сега фокусът е върху мускулите и плочките", казва д-р Роб Уилсън, който е попечител на Фондацията.

По думите му това има два сериозни ефекта - води до депресия при мъжете, които се опитват да покрият тези стандарти, и ги кара да злоупотребяват сериозно със стероиди.

Крис, анонимен мъж от Южен Уелс, споделя, че вече 17 години страда от бигорексия и не е спирал да тренира с тежести и да взима стимуланти, защото чувства "наистина плашещо" напрежение да бъде голям.

"Когато погледна във фитнеса сега, има много 16- или 17-годишни, които вече взимат вещества като стероиди - това е нещо, което се дължи на натиска от социалните мрежи", казва Крис и допълва, че той самият вече се притеснява за ефектите върху дългосрочното му здраве, защото има семейство.

Той обаче споделя, че когато е бил по-млад, го е вълнувало единствено това: да има колкото се може по-голямо тяло.

"Ти опитваш и опитваш непрекъснато да преследваш някаква цел, но след месеци на непрекъсната работа, тренировки и добавки - всичко онова, на което подлагаш тялото си - накрая се питаш: заслужава ли си въобще?", разсъждава още мъжът.

Последното проучване на Фондацията за психично здраве на Острова показа, че хората на възраст от 16 до 25 години възприемат външния вид на тялото си като основна грижа и третото най-голямо предизвикателство пред тях след липсата на възможности за работа и провала в училище, колеж или университет.

Тъй като обаче в обществото доминира разбирането, че ходенето на фитнес е здравословен навик, всъщност хората с подобни разстройства често не се взимат достатъчно присърце и по този начин се пропускат някои предупредителни знаци.

По думите на д-р Уилсън обаче все пак има някои симптоми, по които бигорексията може да се разпознае, най-вече непрекъснатата ангажираност с външния вид на тялото ти или пък тренировките, които постепенно изместват други важни аспекти в живота, като например социализацията или образованието.

Майк Малет от Службата за злоупотреба със субстанции Gwent казва, че се наблюдава сериозен ръст при тийнейджърите, които се обръщат към него за помощ.

Много от тях посочват бигорексията като причина за това, а други дори признават, че са минали по "лесния път", като са използвали стероиди, преди кракът им дори да е стъпил във фитнес зала.

"Когато стартирах този проект, на година при мен идваха около 600 души", казва той и допълва, че никога не е чувал някой от потърсилите помощ да вярва, че е постигнал съвършенство. "Те винаги искат поне малко повече."

Освен че е причинена от все по-налагащия се образ на "перфектния" мъж в масовата култура, според Националния здравен център (NHS) бигорексията може да бъде също така генетично заболяване или да се дължи на химически дисбаланс в мозъка.

Към рисковите фактори може да се добавят и житейският опит: ако като дете си бил малтретиран или са ти се подигравали, шансът да развиеш бигорексия с възрастта нараства.

А какво в крайна сметка е лечението, ако все пак страдаш от бигорексия?

Според сайта paracelsus-recovery.com най-често това е когнитивно-поведенческа терапия, при която психологът напътства клиента в процеса на изследване и постепенно отхвърляне на негативните мисли относно външния вид и тялото, така че мисловните модели могат да се преструктурират в по-положителни и реалистични такива.

Лечението също така засяга и болезнени теми като травмите от тормоза, ниското самочувствие, фамилната обремененост, влиянието на интернет и медиите, депресията и тревожността.

Най-добрият възможен край на тази история? Когато някой най-накрая сподели с облекчение, че се е върнал към живота и вече не прекарва ценно време, затворен във фитнес залата.

Най-четените