Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво се случва с тялото ни, когато преядем

Излишни килограми, сънливост, чувство за тежест са само част от ефектите Снимка: iStock
Излишни килограми, сънливост, чувство за тежест са само част от ефектите

Дойде онова време в годината, в което сякаш всяко ястие на трапезата нашепва "Опитай ме!".

Хапка от това, няколко бодвания с вилицата от онова, малко ядки за разкош, не можем да пропуснем и десерта (домашна баклава е все пак...) и в един момент усещаме, че дънките ни стягат притеснително много и ни е тежко.

Обикновено в този момент идват и заканите, че от Нова година сме на диета или поне че ще ограничим сериозно хапването, защото ни е лошо от празничните угощения.

Само че преяждането може да има сериозни последици за стомаха ви и оттам - за здравето.

Качването на излишни килограми е най-очевидният ефект от преяждането, а обездвижването по празниците само спомага за това.

Яденето на прекомерни количества храна води не просто до напълняване, но и до трупане на неприятни и трудни за сваляне мазнини. Причината е, че когато надминем стандартния си калориен прием, тялото обикновено минава в режим на презапасяване и започва да складира излишните калории под формата на мазнина.

Това важи особено за случаите, в които преяждате с продукти, които съдържат твърде много въглехидрати, нишесте и глутен. Прекаляването с храни, богати на протеини, води до същото онова чувство "сякаш сме изяли слон", само че клетките не са толкова склонни да се презапасяват с мазнини.

Надвишаването на дневния калориен прием е особено непрепоръчително за тези, които допреди празничните дни стриктно са следили и броили калориите си и са били в така наречения калориен дефицит с цел отслабване.

При тях заради наложените ограничения организмът е още по-предразположен към складиране на мазнини и има риск не само да си върнат изгубените килограми, а и да се сдобият с още отгоре.

Повече ядене, парадоксално или не чак толкова, води и до повече усещане за глад.

Чувството за глад и ситост се регулира от два изключително важни хормона - лептин и грелин. Грелинът стимулира апетита и ви кара да усещате глад, а лептинът - точно обратното, потиска желанието ви за хапване. При нормални условия двата хормона функционират в съвършен баланс, който обаче лесно бива нарушен при преяждане.

Консумацията на големи количества храна, с каквито тялото не е свикнало, пречат на производството на лептин. Така се стига до феномена, при който изпитвате силен и почти непреодолим глад и то няколко часа, след като сте станали от тежка трапеза. Оттам нататък е лесно да изпаднете в омагьосан кръг на преяждане и още по-силен глад след прекаляването.

Яденето на твърде много храна, особено ако е твърде мазна, солена или сладка, води и до неусетно разширяване на стомаха, след което порциите, които обичайно са ви били напълно достатъчни, започват да ви изглеждат незадоволително малки.

Чувството за сънливост, разсейване и невнимание след прекомерно хапване не е за подценяване.

Мнозина са приели за нормално след обилна трапеза с изобилие от кулинарни изкушения да усещат сънливост и умора и да са по-разсеяни от обикновено.

Всъщност това са симптоми, че отдавна сте надвиши капацитета от храна, който стомахът ви може да обработи. Конкретната причина е резкият спад в нивата на кръвна захар, причинен от преяждането.

Същият този спад е възможно да доведе и до още по-неприятни последици като опасно невнимание и нарушения в мозъчните функции.

Сред най-големите врагове на добрата кондиция са сладките газирани напитки, трансмазнините, изкуствените подсладители и рафинираните въглехидрати. След консумация те водят до най-чувствителен и рязък спад в кръвната захар и най-осезаеми последици.

По мнение на списание "Healthline" подобен тип прекаляване с калорични продукти води даже до рискове при шофиране и боравене с режещи машини, а и неуслужливият мозък не е никак приятно явление. И докато повечето анкетирани от изданието споделят, че симптомите траят едва няколко часа, част от участниците твърдят, че разсейването и сънливостта са продължили цял ден.

Газовете и подуването също не са шега работа.

Разговорът за неща като газове и подуване обикновено предизвиква смях, а звуците от къркорещия стомах - подигравки.

Само че подобни симптоми показват, че мускулатурата на стомаха се мъчи с храносмилането, защото очевидно сте прекалили с хапването. Невъзможността храносмилателната система да преработи всичката тази храна води и до подуването и образуването на газове.

Опасността се засилва, ако консумирате голямо количество бобови култури, газирано и тестени изделия.

Ясно е, че по време на празници няма как напълно да избегнем преяждането. Улисани в сладки приказки с близки и роднини неизбежно посягаме към отрупаните чинии и не обръщаме внимание колко храна поглъщаме, а след това колкото и да съжаляваме, вече сме причинили щети на стомаха и на организма си като цяло.

И въпреки това има някои хитрини, за които тялото ви ще ви е благодарно.

Сред тях са да наблегнете най-вече на пресните салати от зеленолистни зеленчуци, които ще ви попречат да се нахвърлите с вълчи апетит на по-калоричните предложения на трапезата. Не прекалявайте с тестените изделия и избягвайте да ги комбинирате с храни, които и без тях са доста богати на въглехидрати. Такива са комбинациите хляб с картофи или хляб с ориз например.

От "Healthline" препоръчват да следите порциите ви да не са чувствително по-големи от тези, които консумирате ежедневно, защото прекомерно пълните чинии са основната причина за преяждането.

Казаното дотук не означава да прекарате топлите празнични обеди и вечери на купа салата и с жаден поглед, вперен в баницата, баклавата или питката с паричка.

С малко внимание и дисциплина ще избегнете празничното преяждане. Повярвайте, организмът ви ще ви бъде благодарен.



Най-четените