Страхът от заразяване е навсякъде. Паниката, предизвикана от коронавируса, информациите за множество смъртни случаи и описанията на лекарите за наистина тежките случаи на заразени хора са оставили своя отпечатък върху обществото.
Видно е в обществения транспорт, където все по-малко хора се возят, в супермаркета, където обичайната блъсканица изчезва, видимо е дори и между чаршафите.
Коронавирусът създава нуждата от сериозна промяна в социалните навици, а разпространението му създава проблеми и в най-неочаквани сфери на живота - например секса.
Каквото и да си говорим, в настоящата ситуация фобиите и хипохондрията могат да дадат реален резултат в изграждане на поне временен страх от секс. Фактът, че коронавирусът е толкова заразен и може да се предаде дори само чрез говорене и дишане по въздушно капков път, прави идеята за по-близки контакти не особено приятна.
С други думи, щом прегръдката и целувката са нещо неприемливо и дори осъждано от медици и експерти в днешната ситуация, какво остава да говорим за секса.
"Ако един партньор прояви грипоподобни симптоми, би било логично да се въздържате от сексуални отношения", коментира кардиологът Марио Боскис.
Въпросът тук обаче е, че както се повтаря многократно, много от заразените с COVID-19 не проявяват обичайните симптоми, дори и през целия период на боледуването.
Световната здравна организация е издала множество препоръки за междуличностното общуване по време на пандемията, но в тях сексът остава забравен. Вероятно се предполага, че призивът за социална изолация изключват като цяло този аспект в човешкото общуване. Освен това най-малкото целувките попадат под забрана, предвид факта, че заразата реално се пренася през човешката слюнка.
В тази ситуация идеята за ходене по срещи малко или много се превръща в нонсенс, тъй като изисква по-близък чисто физически контакт. А освен това самите места, където човек може да ходи по срещи остават затворени и опциите за локация намаляват значително.
Самият страх от близък контакт, особено ако става въпрос за някой, с когото си се запознал онлайн, също е реален фактор.
Дори и да се запознаеш с интересен човек, а разговорите онлайн да са много приятни, много по-трудно е да се съгласиш да излезете заедно, когато не знаеш с кого си е общувал/а той/тя. И дали евентуална среща няма да ти коства зараза на теб...
"Излизането на среща изисква да се отдалечите от притесненията, за да се съсредоточите върху еротичния контакт. Страхът намалява способността ви да се наслаждавате", коментира психологът Валтер Гедин пред аржентинското издание ClarinX. А в подобно състояние на масов страх и паника, каквито изникват по време на сегашната пандемия, това може да намали сериозно желанието за интимност.
Разбира се, важно е и за какви точно хора става въпрос. При много от младите и активни хора коронавирусът далеч не се усеща като такава заплаха. Това за мнозина продължава да е просто поредният вирус, който ще бъде преболедуван за две седмици. И тук съответно всичко зависи от личния сексуален апетит.
Когато обаче срещнеш човек, който наистина е притеснен от заразата, независимо колко големи са апетите ти, вероятността за интимен контакт намалява значително.
Но ако при необвързаните заразата очаквано оказва сериозен ефект, страхът от епидемията от COVID-19 при дългогодишните двойки също има своето влияние.
Една от причините за това е, че всяка страна е загрижена за контактите, които е имала през деня - евен на работа, в магазина, в градския транспорт или дори само на улицата. И дори човек да е взел максимални средства за защита, да носи маска и да си мие ръцете по над 15 пъти на ден, съмненията остават.
Другият водещ фактор отново е напрежението, което убива самото либидо и кара двойките да се вглъбят в себе си, вместо да се отворят и да комуникират, обяснява сексологът Марта Кастро.
Често обаче паниката от коронавируса крие нарушена комуникация на много по-дълбоко ниво. Тя разказва за своя пациентка, който приема с ужас идеята за интимност с партньора си.
"Ако трябваше да прекарам 15 дни в изолация със съпруга си, не знам какво бих направил. Ще полудя", казва пациентката. Това според Кастро е истинското предизвикателство - липсата на партньорство и доверие.
Според нея решението е именно в това - да се стимулират тези два аспекта на връзката между партньорите - от една страна с взимане на индивидуални мерки за защита, а от друга, да се повиши комуникацията между тях (дори и в началото тя да е по-скоро предпоставка за кавга) - колкото повече говорят и си имат доверие, толкова по-вероятно е да се отпуснат и да направят така, че условията на карантина да имат и някакъв позитивен елемент.
