В последните две десетилетия няколко места по света се превърнаха в синоним на дълголетие, и милиони хора се вглеждат в тях, търсейки рецептата как да доживеят до 100 години.
Това са Сардиния в Италия, Икария в Гърция, Окинава в Япония, Никоя в Коста Рика и, малко учудващо, Лома Линда в Калифорния, САЩ.
Те са определени от група изследователи за Сини зони - места с висока концентрация на столетници, където много хора живеят до дълбока старост и в добро здраве.
Рецептата на пръв поглед е проста - повече движение, диета с по-малко месо и повече растителни храни, без преяждане и с умерен прием на алкохол. Фокус върху семейството и общността и по-малко стрес. Или с други думи, простичкият и старомоден живот продължава повече.
••• Рецептата на Икария:
Така ли е обаче в действителност и къде са сините зони днес? Живеят ли още толкова дълго хората там и съществуват ли изобщо тези феномени на дълголетието?
Цялата идея за Сините зони набира сила след публикация през 2004 г. с водещи автори италианеца Джани Пес, лекар от университета в Сасари, и белгиеца Мишел Пулен, специалист по демография от Католическия университет в Льовен. Те изследват район в източна Сардиния и откриват голям брой столетници.
Всеки път, когато потвърдят голямата възраст на някого, отбелязват човека на картата на региона със синя точка. Така и се появяват сините зони - местата, изпъстрени със сини точки.
Двамата публикуват разработката си в списание Experimental Gerontology и предполагат, че дълголетието в тази част на Сардиния може да се свърже и с начина на хранене и на живот, или пък с кръвосмешения, при които по-често се предават определени гени, включително и свързани с дълголетието.
Година след това в National Geographic американският изследовател Дан Бютнър публикува статия за тайните на дългия живот, описвайки хора от Сардиния, Окинава в Япония и Лома Линда в Калифорния, където живеят адвентисти, които избягват пушенето, алкохола и месото.
Това предизвиква интерес и тримата - Пес, Полен и Бютнър - започват да търсят още Сини зони по света. Така откриват Икария и Никоя.
Постепенно Бютнър развива Сините зони в бизнес.
Той регистрира термина "Синя зона" като търговска марка, издава няколко книги със съвети и уроци за дълголетие, а на сайта "Синя зона" се продават готварски курсове, кафе, чай, бобена супа и дори козметика с лого "Синя зона". Бютнър основава и компания, която предлага консултации за населени места, които да осигуряват на жителите си начин на живот според концепцията за дълголетието от сините зони. Впоследствие я продава.
Европейските учени и Бютнър се разделят и белгиецът Пулен дори има собствен сайт за сините зони. Той определя като такава още една - остров Мартиника на Карибите. Пулен обаче не смята Лома Линда в САЩ за Синя зона.
Цялата история с местата, където хората живеят до 100 и нагоре години в последните години е оспорена и от австралийски изследовател от Университета в Лондон. Саул Нюман твърди, че столетниците в сините зони просто не съществуват, а възрастта им е или сбъркана заради неточни регистри, или дори са починали, но близките им още получават пенсиите им и не са ги обявили за мъртви - например в Гърция.
В Япония през 2010 г. правителството също открива, че 230 000 столетници липсват и вероятно смъртта им не е била съобщена.
Анализът му обаче не е приет за публикуване в нито едно научно списание, а и той базира заключенията си не върху самите сини зони, а от данни за столетници на други места.
Колкото и спорни да са твърденията на Нюман, самите Сини зони също се променят - и начинът на живот в тях, и статистиките им.
Демографът от Коста Рика Луис Росеро-Биксби публикува през 2023 г . изследване, което показва, че Никоя вече не е толкова дълголетна. Той е част и от екипа, който помага за първоначалното обявяване на района за Синя зона, но 15 години по-късно установява, че хората, родени там след 1930 г. вече не живеят толкова дълго.
Проучването му сочи, че ако сред мъжете от Никоя, родени през 1905 г., е имало 33% по-ниска смъртност в сравнение с останалата част на Коста Рика, то при родените през 1945 г. нивата са дори 10% по-високи.
Митът за Окинава също е развенчан.
Единият учен от екипа, определил Сините зони - белгиецът Мишел Пулен, също публикува по-ново проучване на популацията там. Според него сред по-възрастните поколения все още има дълголетници, но не и сред по-младите - при тях се наблюдават по-високи нива на смъртност в сравнение с останалата част на Япония.
Предполагаемото обяснение е промяната в начина на живот - по-нездравословно хранене и по-малко движение.
Нещо повече - през 80-те години на миналия век Окинава е на първо място в цяла Япония по показателя средна очаквана продължителност на живота - 84 г. при мъжете и 90 г. при жените. Постепенно обаче тази възраст започва да намалява и островът вече е надолу в класацията спрямо останалите префектури.
При мъжете очакваната продължителност на живота вече отрежда на Окинава 36 място от 47 префектури, а при жените - 7-мо, а като години очакваната продължителност на живот дори намалява - последните данни са за малко под 80 г. и 87 г. съответно при мъжете и жените.
••• Демографският проблем в Япония е голям:
Дори в първата синя зона - в източната част на Сардиния, в някои общини вече не се наблюдава изключително дълголетие, казва изследователят Джани Пес, цитиран от Science. Но пък допълва, че хората живеят дълго на други места на острова, които не са включени в оригиналните проучвания.
И макар че данните са за целия остров, а не само за "дълголетните" му части, официалната статистика на Евростат сочи, че Сардиния изобщо не с най-висока средна очаквана продължителност на живота нито в Италия, нито в Европа.
За 2023 г. тя е средно 83,2 г. В самата Италия се живее по-дълго на север - в провинциите Тренто и Болцано - съответно по 85,1 и 85 г. средно, и Сардиния е 15-та от 21 провинции в страната по този показател.
Иначе в Европа най-много се очаква да живеят в региона на Мадрид в Испания - 86,1 г. , а Тренто е на второ място в целия континент.
Уви, в дъното по този показател са 3 региона в България- Северозападен - който е с най-ниска очаквана продължителност на живота в целия ЕС - 73,9 г., Северен централен (75,2 г.) и Югозападен (75,1 г.).
Какво ни казва всичко това? Че Сини зони със столетници може и да няма (вече), но пък ползите от здравословния начин на живот са непреходни.
