На 12 май българите избраха по-малкото зло. Всички гласували го направиха, а вероятно и част от негласувалите. Въпрос на гледна точка е кое точно е то, но фактите след изборите са такива, че ГЕРБ и Бойко Борисов загубиха властта и за първи път в най-новата българска история спечелилата политическа сила ще е в опозиция.
Загубилите ще правят правителство, но без да се коалират, защото след предишното управление на БСП "коалиция" се превърна в мръсна дума. Медиите ще бъдат залети от компромати срещу предишната власт, които ще позволят на сегашната да направи чистки в администрацията - да сложи свои хора на важните и места, а по-късно на всички места. Този филм вече сме го гледали, при това няколко пъти.
Проблемът е, че страната се намира в криза. За тези, които си спомнят 1997 г., това сега не е никаква криза. За жалост въпросната година си я спомнят и хората във властта. Криза има за повечето от онези 20% безработни българи, които преди 4 години бяха повярвали, че и без квалификация и образование можеш да си намериш работа. Можеше, докато се надуваше строителният балон.
Криза има и за хиляди български компании, които са замразили инвестициите, а често и дейността си в изчакване нещата да започнат да се подобряват. Криза има и в енергетиката, която може да произвежда два пъти повече ток, отколкото консумира икономиката. Криза има и в пенсионната система, здравеопазването и образованието, но така е от 20 години, свикнахме и вече не ни прави впечатление.
На този фон бъдещият премиер Пламен Орешарски представи спасителен план. В общи линии планът е следният - даваме едни пари на едни хора и чакаме нещата да се оправят. Тъй като обществеността - разбирайте ДПС, не харесва левите мерки, а вероятно и в БСП не ги обичат много, както се видя при предишното им управление, леви мерки няма да има.
По-малко и по-скъп ток
Дебатът за АЕЦ "Белене" остава на дневен ред, но не чакайте развитие. Руснаците няма да се върнат, поне докато не си получат под някаква форма исканите 1 млрд. евро, за които съдят България. А друг инвеститор при тази система на енергетика няма как да дойде. За да дойде, някой ще трябва да му гарантира дългосрочна възвращаемост, точно както е гарантирана такава на т. нар. американски ТЕЦ-ове, на ВЕИ централите, енергоразпределителните дружества и т.н. Губещи предприятия и фалити в българската енергетика не може да има.
Ако добавим към микса и АЕЦ "Белене", резултатът ще е срив на системата или огромен скок на цените на електроенергията. Българският пазар на електричество е уникален с това, че колкото по-малко се консумира, толкова повече се повишават цените, заради гарантираните количества за изкупуване, субсидиите и гарантираните печалби. Така за по-малко ток трябва да се плаща повече.
На теория, ако всички започнем да икономисваме електроенергия, нейната цена ще скочи рязко. Как се реформира такава система? Никак. Държавата не може да прекрати договорите, ратифицирани от нея, в противен случай я чака вълна от международни дела. Резерви ще бъдат открити в държавните предприятия от системата, които ще поемат загубите и ще ги прехвърлят в даден момент на потребителите - данъкоплатци.
„Пари няма, действайте"
Социалната политика в плана на Орешарски се базира на мотото "Пари няма, действайте". Ето защо ще се даде по малко на най-бедните и на тези, които вдигат най-голям шум в общественото пространство. Останалите и без това не трябва да чакат да ги оправя държавата, а трябва да се оправят сами.
И с това се изчерпва спасителният план. Оттук нататък следва чакане да дойдат инвеститори, да налеят пари и икономиката да тръгне. Или пък възстановяването на европейските пазари да доведе до скок на износа.
Според инвестиционния консултант Емил Хърсев голяма част от загубените по време на кризата работни места са всъщност замразени. Т.е. инвестициите за тях са направени и не са изтеглени, като компаниите чакат възстановяване на търсенето, за да наемат хора. Ако Хърсев е прав, стратегията с изчакването може да проработи.
Но ако това се случи, реформи няма да има. Причината е, че в България реформите се случват само под натиск. Българските политици обичат статуквото, защото обикновено то е добро за тях. А българските избиратели са свикнали да свикват с постоянни промени, които на практика не променят почти нищо.
Има ли надежда?
Може ли държавата наистина да извади икономиката от криза и да създаде условия за просперитет и ускорен икономически растеж? Да, като похарчи малко пари. Трябва да е ясно, че държавният бюджет не е като семейния. Държавата може да харчи повече, отколкото изкарва и то в продължение на много време. При това колкото повече харчи, толкова повече й дават банките.
Към март 2013 г. дългът по държавни ценни книжа, емитирани от правителството на вътрешния пазар, е на стойност 6 млрд. лв. или с 3 млрд. лв. повече, отколкото през 2009 г. По данни на БНБ банките държат 61% от въпросния дълг. При свит вътрешен пазар и ограничено търсене на кредити, кредиторите са принудени да дават пари назаем на държавата, за да останат на печалба.
На външните пазари ситуацията е подобна. При това, заради реално отрицателните основни лихви на най-големите централни банки, настоящият момент е исторически изключително подходящ за емитиране на дълг. Когато еврозоната излезе от опашката на кризата, Европейската централна банка ще започне да повишава лихвите и съответно разходите за обслужване на нов дълг от българската държава ще започнат да растат.
При това правителството спокойно може да натрупа още 30 млрд. лв. задължения /не че това е необходимо/ и пак да изпълнява критериите от Маастрихт за влизане в Европейския паричен съюз.
И така, пари има. Дали обаче с харченето им може да се промени нещо? Последни проучвания, показват, че фискалните мултипликатори са значително по-големи по време на рецесии, отколкото по време на растеж. Българската икономика в момента е в рецесия. Да, данните на НСИ за БВП показват растеж с 0.1% през първото тримесечие на тази година. Ако оставим настрана това, че този ръст е в рамките на статистическата грешка, има едно изключително добро определение за рецесия - такава е налице, когато икономиката не може да създава достатъчно нови работни места, за да осигури заетост на излизащите на пазара на труда млади хора.
На базата на това определение последната рецесия в САЩ започна през 2007 г., много преди БВП да започне да намалява. В България младежката безработица е била 28.4% към края на миналата година, по данни на Евростат. А икономиката се намира в рецесия от 2008 г. насам.
Според анализите на Международния валутен фонд при българския икономически модел най-голям и траен ефект за растежа на икономиката сред фискалните мерки имат капиталовите разходи, следвани от намаляването на корпоративните данъци и пониженията на подоходните данъци. Типични мерки за стимулиране на потреблението - като намаляване на ДДС - в България биха имали твърде ограничен и краткотраен ефект.
По данни на МВФ необходимите фискални корекции за гарантиране на устойчиви държавни бюджети до 2015 г. са вече осъществени като цяло. С други думи, хазната няма нужда от икономии. Въпреки приказките от страна на БСП, че тя е празна, това не е вярно. Дефицитът за първото тримесечие от близо 800 млн. лв. се дължи до голяма степен на еднократни фактори и със сигурност ще бъде значително намален в следващите месеци.
Увеличаването на капиталовите разходи води до трайно повишение на реалния БВП. Според МВФ ръст на публичните инвестиции в България с 2 на сто от номиналния БВП ще доведе в дългосрочен план до покачване с 30 процентни пункта на размера на публичната инфраструктура. Това от своя страна ще увеличи производителността на факторите на производство в икономиката, което ще доведе до ускоряване на темпа на икономически растеж с около 3 на сто.
Може да се инвестират средства
С други думи, ако държавата инвестира в икономиката допълнителни 1.6 млрд. лв. годишно, това ще доведе до излизане на страната от рецесията.
Освен това трайното нарастване на държавните инвестиции може да бъде по-ефективно от увеличаването на частните инвестиции, тъй като държавните инвестиции са типично насочени към инфраструктура, като пътища, болници, публични институции и т.н., които се обезценяват с по-бавен темп от машините и оборудването.
Нещо повече, инвестициите в изграждане на големи инфраструктурни проекти създават много и нискоквалифицирани работни места, което е решение в средносрочен план за намаляване на структурната безработица, от която са засегнати най-вече хората без образование и квалификация. По данни на НСИ безработицата сред висшистите е едва 5.8%. В дългосрочен план обаче са необходими сериозни реформи в образователната система.
Увеличението на публичните разходи веднага ще доведе до ръст на частните инвестиции. Съвкупното потребление ще започне да се увеличава, тъй като по-високият производствен капацитет ще понижи цените.
При такова развитие на ситуацията означава, че докато номиналните лихвени проценти остават непроменени, реалните лихвени проценти ще намалеят, давайки допълнителен стимул на икономиката.
И ако увеличението на държавните разходи се съчетае с истински реформи, тоест промени на начина, по който функционират публичните системи, то в дългосрочен план българската икономика не само ще излезе от кризата, но ще изпревари в темпа си на развитие останалите държави от региона на Централна и Източна Европа.
Всичко, което е необходимо за целта, е държавата да започне да работи. Мерките на Орешарски не могат да оправят нищо в България. А изчакването ще доведе страната до стартова позиция, при условие, че останалият свят вече е в края на обиколката и се готви за нов цикъл на икономически просперитет.
Добре балансирано писание, с доза оптимизъм, но с ясно послание: Планът Орешарски е "кьор-фишек".Жалко и срамно за страната ни е, че отново позволихме да вземат властта комуноидните отрепки, които могат добре да говорят, но нищо не правят.
Ми нека некомуноидните пичове да напишат какво трябва да се направи. Да е законосъобразно с текущата законова база. Да предложат план за изпълнението му. Който и да е Министерски съвет с удоволствие ще се възползва от един "работещ план". Проблемът обаче не е във властимащите, а в материала. Материалът, който не иска да работи, а иска да му се даде. Материал, на когото всичко му е скъпо, но с нищо не се ограничава. Към това следва да се добави и 4 години безвремие в което "простите" си повярваха, че имат бъдеще и място под слънцето и станаха още по-прости. Сега, докато им се набие в кухите тикви, че са си само "прости" и нямат никакви други особени свойства ще отидат много повече от 4 години. С герберизма ще трябва да се разделяме бавно и мъчително.
А то кой в последните 10-на годинки въобще е правил нещо смело и решително в Булгаристан? Чакането, и протакането е най-лесната работа.
Мдаам, дълго и мъчително ще излизаме от дъното на нужника.Възможно е да не изплуваме изобщо, но пък трябва да опитаме все пак! Ако ни се получи този път - ще е с последния дъх.Изобщо не трябва да се надяваме на бързо нормализиране. Дано бъдат адекватни на ситуацията управленците ни, щото следващото решение дошло от улицата ще е фатално и окончателно за булгаристан. Предстои да видим, все пак трябва да изчакаме какво ще бъде предложено на обществото и по важно - да видим първи стъпки от реализацията. С подлайващите калинки ще трябва да се изчака, по липса на време, но и това не трябва да се протака до безкрайност. Виновниците да се намираме на това място в нужника не трябва да бъдат пропускани, поне не и този път, щото иначе - така ще е до безкрай!
VL Много интересни заключения на преуспяващ предприемач. Но, такива като тебе са максимум 10% от населението навсякъде по света. Те създават работа на останалите 90%. И като „пуснат рулетките” на фирмите си, и най-трудолюбивите от останалите отиват в батака.
Бойче Събрахме се с приятели и решихме да му отвържем края и да харчим вече яко за да преборим кризата. Стига сме се стискали и затягали коланите. Би ли ни спонсорирал с твойте пари?
Седерастията е плъзнала като чума, дори в редиците на БСП. Всичко живо говори за икономии, балансиран бюджет и т.н. Дясна политика. А икономията е майка на мизерията. Трябва да се търси начин да се изкарат пари, не да се спестят. Статията много хубаво описва необходимите мерки. Който иска повече информация, да прочете "Обща теория" на Кейнс. Пълни митове са опасностите от гръцки сценарий. България има много ниска задлъжнялост, висок кредитен рейтинг и възможност да емитира дълг при много изгодни условия и да налее този дълг в икономиката. Чрез което да се стимулира икономическия растеж. Като има възход, ще се въведе по-рестриктивна политика, ще се върне дълга, не е страшно. Оттеглянето на държавата от икономиката обикновно води до власт на богатите и мизерия за народа.
Boicho Boichev, респект! Личи си кой разбира поне малко от икономика! Докато Европа прилага "антикризистните" мерки на Ангела Меркел, само ще въздишаме по САЩ и Китай.
"Колко пъти трябва да се повтори, че държавен бюджет и семеен такъф си приличат колкото Канада и канализация." Би ли обяснил по-детайлно разликите? Според мен при семейния бюджет си ги усещаш нещата по дъното на джоба и те карат да си разумен, а при държавния бюджет ти е нещо абстрактно и ти се иска ти да си тоя дето харчи и върти икономиката, а някак си някой друг да е тоя дето да плаща. Може би ще кажеш и че закона за гравитацията е разлиен за частни и юридически лица?
@Red_General : Га тая сган разбере Кейнс - яла ма ритни.
"Би ли обяснил по-детайлно разликите?" Точно по усещането за дъното на джоба е приликата. Разбира се, при положение че има грамотен, отговорен и далновиден управленски екип в една държава.При това положение усещането е достатъчно добра спирачка за да не се разпищолват в харченето. Пък за разликата дори и не ми се иска да си говорим.Дори само по себе си е достатъчен примера с кредитните карти дето ти дадох, ако беше изначално глупост да се харчи на кредит /след дъното на джоба си дето си го усещал/ - нямаше половината от белия свят да живее "на кредит". Чисто аритметичното - харчиш колкото имаш, така "мъдро" повтаряно и от нищо ниразбиращия примат и от мръсничкото човече монката, няма дори и теоретична основа пък ако щеш и при монетаристите. Познай чии разбирания са тези: """"......****** предполага, че ако централната банка увеличи предлаганото количество пари това ще доведе до падане на лихвения процент и в резултат ще се отрази върху търсенето на касови остатъци. Този процес ще предизвика у икономическите агенти стремеж към освобождаване на излишните касови остатъци. Това от своя страна ще увеличи потреблението – увеличаване търсенето на стоки и услуги. Което ще се окаже по предпочитана форма на притежаване на богатство.Следователно, допълнителното парично предлагане в икономиката, предизвиква спадане на лихвите и предизвиква преструктуриране на богатството в полза на стоките и услугите."""" /развитие на икономиката/ Не е добре да се вярва на зрелищните изпълнения и глупости търторени от пицоподавачи, за залъгване на плебса. Освен това НИКОЙ не говори за ядене и пиене на корем.Иде реч за животоспасяващо лечение. За което ни е необходим кредит.Тук и сега, след опустошителната герберастия. Дори чакащия джакпота от тотото може да се спомине от глад, докато слуша такива "мислители" говорещи му да не харчи нито стотинка повече от това което е в джоба му. Не ми се и мисли какво би било значението на понятието инвестиране, в каквото и да е, пречупено през приматската умствена нищета. Сам разбираш, че и най малката инвестиция изисква вземането на кредит - разбира се за да се развиеш, да я върнеш и да вървиш напред. Абе ако щеш - по добре жив с кредити, отколкото умрял без дългове. Уф, тя е безкрайна.
Абе ясна е работата.... Държавата да взема дългове и да си ги плаща после. Тя ги е взела в крайна сметка, не сме ги вземали ние. Ние искаме само да ни вдигнат доходите и да си харчиме, щото сме чули че така се върти икономика. Не сме виновни че държавата е вземала заеми. Лошите политици ще са ги взели. Ние сме си просто народ и не сме виновни никога за нищо @Ташев И твоето е ясно - вземаш дългове и ти пада рейтинга. Колкото повече ти пада, толкова по трудно ти дават заеми, но нищо. Като спрат да дават ще видим какво ще правим..... На Гърция още и дават и още е по инерцията от широкия живот който беше. Но нали нямаш съмнения, че ако нещата продължат по същия начин не е далеч момента, когато ще ни задминат по мизерия. Парите са си пари и никой не дава безкрайни заеми, нито на частни лица, нито на държави! А дори да дава някой безкрайно, то няма да го дав на някакви драскачи във форум - на вас (на нас) се пада честта да изплащаме бъдещите заеми, а не ние да ги харчим Събудете се малко!
"""Държавата да взема дългове и да си ги плаща после. Тя ги е взела в крайна сметка, не сме ги вземали ние.""" Не, не е това! Ако държавата не е "...това съм АЗ!", а е - това сме НИЕ, НИЕ ще ги изразходваме за да се развиваме и да имаме повече.Или да се измъкнем от дупката. Т.е. предполага се - разумно. Колкото повече държавата е "това съм АЗ" толкова по неразумно ще се изразходват не само кредити /дългове/, а дори и налични пари. Искаш примери??? - виж резерва! Въпроси? И с връщането е същото - няма "тя" да ги връща, ако наистина държавата сме НИЕ. Но както е СЕГА, ако държавата - това беше ТОЙ, то тогава АЗ хич нямам намерение да му тегля масрафа - да си ги връща ТОЙ. Пък ако ще и чрез НЕЯ. /НЕЯ - не държавата имам предвид/. Ако кажеш - мафията, няма да споря, ако я изброиш поименно...хмммм, също!
А откъде идва заблудата, че наливането на пари в умряла икономика изведнъж я съживява? Не трябва ли да са изпълнени разни други условия преди това? Законови, политически и други.... Няма проблем - вземаме колкото ти кажеш, даваме ги на няколко олигархични фирми (очакваш ли да е на друг?), те построяват 2 пътни отсечки и 3 детски градинки, отделят % за себе си и накрая пак сме на изходна позиция. Точно както и сега. Тогава пак сядаме в тоя форум и ти ме убеждаваш че трябва нов заем, защото...... Все едно да дадеш малък заем на просяк на улицата - фърляш му хилядарка и оня от клошар става ИТ инвеститор. Ти това вярваш ли го? Не ели редно първо да видиш че е взел някакви мерки за себе си и чак тогава да сметнеш, че е добре да му отпуснеш заема.....
""... и оня от клошар става ИТ инвеститор. Ти това вярваш ли го?"" Не и не се занимавам с такива, които ще го направят. И още нещо - бързо ми омръзват такива, които ми слагат в устата неизречени от мен твърдения, след това ги анализират, намират им грешките, вадят поуките, посочват верния път...и тръгват бодро към поредната си заблуда. Прав им път.