Премиерът Бойко Борисов, който посвети изборната победа на ГЕРБ на убития от комунистите си дядо, не се появи днес на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България. Всъщност от висшестоящите в ГЕРБ никой не е отишъл.
Били са все хора от Синята коалиция - и заместник-кметът на столицата Иван Сотиров, който си е седесар.
Нищо, че честването на тоя ден - на жертвите на Оня режим, беше за първи път прието от това Народно събрание - 41-ото имам предвид. СДС се опитва да го прокара още при 39-ото, когато управляваха Царя и Доган, но не стана и не стана, а в следващото - просто забрави...
А стига бе, в отпуска е човекът. В отпуска е, да. Което не му попречи да посрещне пожарникарите ни от Русия на летището в петък.
През 2001-а - три години след смъртта на Тодор Живков, на 7 септември в Правец беше открит негов паметник.
За откриването му го почетоха - освен внучката му Жени Живкова, Младен Червеняков и кметът на Правец, Георги Първанов - като лидер на БСП, който се готвеше да встъпи в кандидат-президентска кампания, и Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР.
А стига бе, човекът му е бил бодигард. И често казваше, че се е учил от двама в политиката - от Царя и от Тато.
Верно, но какво пречи да отиде и на паметника на жертвите на тоталитаризма - дори не е в Правец, край НДК е?
Иначе защо размахваше костите на дядо си в куп медийни изяви, посвети на него изборната си победа на парламентарните избори на 5 юли, посвети на него и паметника на репресираните от тоталитарните режими в Шумен (вдигнат по инициатива на ГЕРБ и Областния съюз на репресираните).
Е, да, паметникът беше открит на 27 юни - малко преди изборите, и някакси Борисов трябваше да нахъса електоратя. (Въпреки че се беше нахъсал достатъчно от Догановото изпускане в Кочан, пуснато после в Интернет, което лиши БСП от възможността да се коалирира с ГЕРБ за следващ кабинет - в ущърб на Доган и ДПС).
А ето и думичките на Борисов на 27 юни 2009-а в Шумен, когато "изгря" репресираният дядо на бъдещия премиер:
"Дядо ми е убит от комунистите на 9 септември 1944 г., но до 22-23 септември се води безследно изчезнал. Когато станах секретар (на МВР - бел.р.) му намерих делото.
В Централния затвор бил умрял от червен вятър. Дори и тук са проявили цинизъм. Затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта".
Седмица по-късно 5 юли - деня на победата на ГЕРБ, Борисов пак посвети на дядо си.
"Днешният ден ми е много особен, защото доста поредни победи над БСП имаме - 4 или 5, но все пак искам да го посветя на дядо ми, който е бил убит на 9 септември и се радвам, че имам възможност да ги детронирам..."
Прав е вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който през 2001-а каза:
"Нямаме паметници на жертвите, а правим паметници на палачите".
Толкова са малко паметниците на жертвите. Помните ли още дядо си, г-н премиер...
Не знам каква трябва да е версията - "бодигарда, който взема занаята на клиента си" или "чирака, учещ при майстора", но не вярвам на думи и на "факти" цитирани от хора, които не са доказали умението си да ги идентифицират и прилагат в точен контекст. Съседите от моето детство бяха "Борци против фашизма" и все пак под сурдник за тях се носеше слуха как са предали партизаните и са се уредили за борци със золуми и интриги и за други съм го чувал. Мой прадядо е бил комунист в ония години, когато не е било лесно (20-те) и е намерил смъртта си в ръцете на комунистите, а дядо ми за малко не е загинал в ареста просто заради това, че е отказал да подложи на безумен риск подчинените си работници - кашата е пълна, силен и прост човек с власт винаги е бил напаст независимо дали е с етикета на комунист, якобинец или национал социалист. Революциите имат една обща черта - дават оръжие в ръцете на ръководени от емоции и комплекси полуцивилизовани хулигани, който много лесно се ръководят от всеки с достатъчно акъл и недостатъчно уважение към собствения си вид. Независимо от знамето революцията поставя на позициите на директната власт винаги един и същи тип хора, да ги наричаш с едно име или друго е само начин да затвориш широко очите си за фактите и за липсата на каквато и да е идеология в причините за бедите предизвикани от Велики Революции. Мога да предполагам, че премиера (с малка буква) е приписвал смъртта на дядо си на фашистите в едни други времена, когато освен "Оцеола" (така ли беше) е търсил да добие една друга книжка - с червени корици. Гадна инсинуация? Може би, но можеш ли да кажеш какво е говорил едно време - това би му помогнало по стълбицата на кариерата, а аз съдя само по факти и виждам фактът, че Борисов не изпуска никоя възможност за качване по йерархията откъдето и да идва тя. Такъв нрав винаги се нуждае от гъвкавост и способност да убедиш онези, от които зависи следващата ти стъпка, че си един от тях, ако не успееш, стълбата свърша все някъде, а Бойковата, както виждаме не свърши. Това са фактите за мен - нрав, нагласа, култура - останалото са подробности, които дори и да научиш рядко знаеш как точно да тълкуваш без да знаеш обстоятелствата. Хайде писна ми да говорим за това вече, айде да забравим, че съществува, а? Кафеджии какво ще кажете за мораториум на приказки за правителство и гербери? Само потъваме в помията на слагачи и нищожни величия като ги обсъждаме.
снимките са покъртителни...