Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Малки победи и малки загуби: 6 основни извода от изборите

Победители и победени след вота - какво следва оттук нататък Снимка: БГНЕС
Победители и победени след вота - какво следва оттук нататък

Избори на малките победи и частичните загуби - така можем да обобщим вота от неделя вечерта, който трябва да произведе състава на 46-ото Народно събрание у нас.

Решителна крачка напред за формации като "Има такъв народ" и "Демократична България", но все пак недостатъчна за крайната им цел - постигане на мнозинство на протестните партии. Сериозно отстъпване назад за ГЕРБ и първа изборна загуба, но далеч не толкова голяма, че да отписваме партията на Борисов и да я пращаме в забвението на историята.

Дори още по-големият срив на БСП като гласове, процентно представяне и брой депутати не е достатъчна загуба, че ръководството на социалистите да признае провал и да се оттегли.

Липсата на ясно мнозинство и още повече - последвалият ход на Слави Трифонов и партията му, ни поставят пред един крайно интересен момент, в който всички предварителни нагласи малко или много отиват в кошчето за боклук.

Какви изводи можем да направим след резултата от изборите?

Снимка: БГНЕС

Време е за "Има такъв народ", а изпитанието пред тях тепърва започва

Да си шумна опозиция е лесно и няма нищо по-леко от това да раздаваш критики и да питаш "Защо не по друг начин". Трудното идва, когато избирателите решат да дадат власт в ръцете ти и да очакват да управляваш с нея.

Не, че на ИТН точно им дадоха власт в ръцете. С резултат около 23-24% от вота (около 700 хил. гласа) е пресилено да се каже, че тази власт ти е поверена еднозначно от суверена (тази толкова любима на Слави Трифонов дума). Въпреки това обаче ситуацията е такава, че ако има някой, който може да формира правителство и това правителство да мине през гласуване в парламента, то това е именно "Има такъв народ".

Противно на всички очаквания (а може би именно, за да ги опровергае), Слави Трифонов обяви, че партията му няма да търси коалиция, а ще опита сама да управлява в правителство на малцинството. Срещу него вече има критики за това, че не е решил да търси по-голяма легитимност за този кабинет, особено предвид факта, че партията му представлява малко по-малко от 1/4 от гласувалите, които пък не са и половината от всички българи, имащи право на глас.

В подобни критики има смисъл, ако приемем, че Слави и екипът му имат традиционно политическо мислене. За тях обаче този вариант на действие е нещото, което изглежда най-разумно и отговаря най-много на техните собствени виждания за това как се прави политика.

Така например, щом протестните партии така или иначе не събират 121 депутати, по-голям смисъл има само ИТН да се нагърби с вземането на решения и изготвянето на политики, за да се избегне излишното протакане на вземането на решения около преговорите с другите партии.

Снимка: БГНЕС

В тази визия за нещата, най-добре е да има яснота за това кой точно взима решенията, как те се взимат и съответно - кой носи отговорност. Нещо като своеобразен отговор на обвиненията на ГЕРБ, че отговорността в следващото правителство ще виси във въздуха, напомняйки за кабинетите на Беров и на Орешарски.

Нека бъдем честни, в този предложен кабинет има притеснителни лица. Все пак Николай Василев е доста изхабено политическо име, което носи своя багаж. Николай Радулов има своето досие от Държавна сигурност, а срещу номинацията на Саня Армутлиева пък има може би най-гласната опозиция (даже вече има петиция срещу нея). Оттук го има и онзи тънък момент - дали този проектокабинет с нарочен за премиер човек, за когото не е подаден нито един глас, няма да е един вид бушон, предпазващ "Има такъв народ" от негативно влияние?

Реално това не трябва да бъде случаят. Ако този кабинет мине, той ще е кабинет изцяло и само на ИТН и партията трябва да носи отговорност за всичките му действия (или бездействия). Това е цената на подобно решение да тръгнеш сам, а да не търсиш коалиция.

Ясното в случая е, че "Има такъв народ" много рязко трябва да се преобразува - от партия на протеста в партия, която управлява, взима отговорни решения и понася отговорността за тях. И ако не го направи, много лесно е да се превърне просто в поредното чудо за един мандат.

Или по-скоро половин - никой не вярва, че това правителство на Слави ще изкара цял мандат, все в един момент ще бъде катурнато или ще падне само, в търсене на по-добър резултат.

ГЕРБ остават в изолация, тежка изолация

Бившият премиер Бойко Борисов показа вече колко е гневен на фона на цялата ситуация. За него, както и за всички поддръжници на ГЕРБ, тези избори бяха опорочени, а цялата държава беше впрегната да работи срещу тях с изваждането на бял свят на стари сделки, далавери, хаотични практики и потъването на милиони и милиарди левове. От ГЕРБ твърдят, че това са лъжи и скалъпени обвинения, целящи единствено служебното правителство да потопи вота за партията.

Но резултатите са си резултати - с близо 200 хил. гласа по-малко спрямо април, с десетина депутати надолу и със силно натъртен имидж, ГЕРБ този път не може да каже, че е победила.

Колкото и да се оплакват и възмущават, Борисов и компания трябва да се изправят пред реалността - те са в изолация. Тежка и категорична изолация, от която скоро едва ли ще излязат, ако не променят нещо сериозно в партията си и в модела си на работа.

В предишното НС бившият премиер и хората му твърдяха, че електоратът ги е "наказал" да управляват с някого, който да ги държи под контрол. Прави бяха за това, че са наказани, като вотът на избирателите беше ясна санкция срещу поведението на ГЕРБ в 44-ото НС. 

Тогава парламентът беше маргинализиран като институция, а самата група от депутати на ГЕРБ подхождаха меко казано високомерно, блокирайки елементарни конституционни практики като парламентарния контрол.

Снимка: БГНЕС

Сега обаче ГЕРБ са стигнали най-ниското си представяне до момента - и като гласове, и като процент, и като депутати в парламента. А на всичкото отгоре са ясна опозиция.

В тази им роля вече сме ги виждали на два пъти - през 2013 г. и по-рано през тази, като и на двата пъти показаха по-скоро деструктивно поведение, в което основната цел беше саботажът на чуждите действия. Интересно е да видим дали това сега ще се повтори, или от ГЕРБ ще изберат друг път.

Ясно обаче е едно - от партията на Борисов трябва да направят разбор на това, което ги доведе до сегашното им положение и да потърсят пътища за промяна.

В момента, за да се върнат те във властта, първо "Има такъв народ" трябва да се изложат в някакви епични пропорции, които да покажат ГЕРБ действително в светлината на "Ред в хаоса", и второ - трябва да има кой да се коалира с партията на Борисов. С други думи - две неща, които не са особено в ръцете на самите ГЕРБ.

Това, което те могат да променят, е собственото си поведение, което не просто да ги покаже като по-малко лошия избор (в сравнение с опонентите им), но и да ги покаже в позицията на една разумна опозиция, която е склонна да работи. Големият въпрос остава дали такава промяна е възможна.

Много малка е вероятността да видим Бойко Борисов като редови депутат. Много по-вероятно е той, подобно 45-ото НС, да се откаже от депутатския си пост и да остане само партиен лидер. В поведението си дотук Борисов радикално избягва влизането в Народното събрание и ще е наистина изненада да го видим вътре като народен представител.

Едно евентуално отдръпване на бившия премиер от камерите, изтеглянето му на по-заден план за сметка на Томислав Дончев, Даниел Митов, Тома Биков и др., може да запази до някаква степен образа му и да помогне на ГЕРБ да поеме по друга траектория и да реабилитира до някаква степен образа си. Това обаче ще изисква много работа и отново - промяна в самото поведение на партията.

Пропадането на БСП продължава

Макар социолозите да предвещаваха стабилизиране за БСП и тяхната широка лява коалиция, което да върне отчасти позициите на социалистите, това не се случи. Пропадането на левите продължава с пълна сила и то не заради някакво видимо одесняване на българското общество, а заради тотално беззъбата политика, която социалистите и техния лидер Корнелия Нинова поддържат.

С една безкрайно скучна и лишена от ясни послания кампания, без харизматични лидери и кандидати, без някаква ясна цялостна визия за бъдещето на България, БСП отдавна вече не е дори втора политическа сила. Просто до момента нямаше кой да я измести.

Сега обаче за социалистите опасно близо дойде гротескната опция да изпаднат не на трето, а даже на четвърто място след градските демократи, като само крайните резултати от вота в чужбина ще дадат окончателната "присъда" от това колко ще е разликата между двете формации.

И все пак пред Нинова очевидно не стои въпросът за нейната оставка. Твърде маловажна идея на фона на по-големите неща, които се случват в държавата и в които БСП би трябвало да участва. Би трябвало, но вече социалистите далеч не са някаква незаобиколима сила.

Снимка: БГНЕС

В момента симпатиите към Нинова идват най-вече от дясното, където зевзеците ѝ стискат палци да "продължи започнатото" и да изпрати БСП в историята. А дори и да махнем шегата от този въпрос, настоящото лидерство на червените действително изглежда като да се е запътило натам.

Ако искат да не се превърнат в средна по големина, а след това и сравнително малка партия, БСП ще трябва също да променят нещо в себе си. Със сигурност ще им се наложи да открият отново левите си основи, но паралелно с това те трябва да направят проучване за това от какво всъщност се интересуват избирателите, кои теми ги карат да се ангажират. И на база това вече да изградят следващите си политики.

Разбивката на вота беше категорична за профила на електората на БСП и това съвсем не е позитивна перспектива. Социалистите доминират във вота сред пенсионерите, но това е един постоянно свиващ се кръг от гласоподаватели. И нещо в подхода на партията трябва много радикално да се промени, ако искат да привлекат млади хора към себе си.

Няма да казваме, че на социалистите им трябва спешна смяна на лидера и на ръководството, ако искат да спрат това стремглаво пропадане надолу, защото това вече си е тяхна работа. Може би само силно го намекваме.

Малкият голям победител - Демократична България

След предния вот на 4 април градските демократи показаха сериозен прогрес - стабилно поведение без излишни скандали в парламента, прокарване на разумни идеи, консистентни послания.

С предизборната си кампания успяха да затвърдят това положение. В тази кампания си личеше, че са вложени както пари, така и мисъл. И най-важното - кандидатите на формацията този път се явиха в районите, където бяха издигнати като водачи, за да правят предизборни срещи, да се виждат с хора, да обясняват за машинното гласуване и т.н.

Всичко това дава резултат и ДБ действително трябва да си вземат бележка от тези избори - когато свиеш традиционния софийски снобизъм и презрение към кампании из страната, когато поддържаш някаква по-широка и по-ясна стратегия за комуникацията и когато не правиш нелепи издънки (онзи надуваем дирижабъл можем да го простим), това се отплаща.

Снимка: БГНЕС

Въпросът сега пред тях е дали ще продължат в тази посока. Защото само една добра кампания не е достатъчна.

Ако имаше нещо, което се доказа за пореден път на тези избори, това е, че гласове се печелят чрез добре разработени местни структури. Когато една партия има достатъчно хора на терен из цялата страна, тя има стабилни резултати. За демократите това трябва да е следващата стъпка, ако искат да надградят над това, което вече постигнаха.

Затова и за тях ще е от особена важност да обърнат повече внимание на собствената си програма за развитие на районите, да акцентират върху нея и да се върнат отново из страната и след излизането на окончателните резултати. Иначе този успех твърде лесно може да бъде заметен на едни следващи избори.

Експериментът с машинното гласуване беше успешен

Снимка: БГНЕС

Общият брой на неработещите машини за този вот е 56. От над 11 хиляди машини за вота само 56 не проработиха. Което е пренебрежимо малко, особено на фона на истерията, че изведнъж всички ще се скапят и ще трябва панически да се минава на гласуване с бюлетини.

Другото притеснение, че пенсионерите няма да могат да гласуват и ще се объркат твърде много, също не се случи. Да, една от спекулациите е, че заради машинното гласуване много хора са предпочели да не гласуват, но за да се потвърди това, ще трябва да се повтори. А за отпадането на толкова много избиратели има и няколко други възможни обяснения.

Машинното гласуване обаче се получи чисто, бързо, с лесно отчитане пред ЦИК и даде добър резултат. И в момента изглежда логично с него да се продължи и занапред.

Лятото не е време за избори

Снимка: Pixabay

Споменахме вече фактора с машинния вот, който може да е изплашил част от по-възрастните избиратели. Напълно възможно е това да е факт.

Корнелия Нинова беше категорична, че сред причините за спада в активността е липсата на реален политически дебат и кампания, която действително да сблъсква кандидатите си. За това конкретно нещо тя е права - кампания нямаше и е възможно мнозина да не са били мотивирани достатъчно, че да гласуват. За сметка на това обаче политическият градус остана висок покрай действията на служебното правителство и това трябва да е подействало поне донякъде балансиращо.

Ако трябва да търсим обаче големият виновник за това толкова по-малко хора да отидат и да гласуват, той е един - ЛЯТО Е.

Толкова оптимисти биеха тъпана, че вятърът на промяната е настъпил и той ще подкара целокупното население към изборните секции, но тъжната истина е, че лятото никога не е било, а вероятно никога и няма да бъде сезон за политика. Когато навън е над 30 градуса, човек не иска да бъде занимаван с управлението на държавата, особено ако не се интересува по принцип от темата.

А у нас делът на тези, които традиционно въпросът не ги занимава, не е толкова малък.

В такъв случай е много по-трудно да намериш вътрешна мотивация да отидеш и да гласуваш, когато навън пече зверски и трябва да излезеш под това жарко слънце.

Трябва да добавим и хората на почивка - също важен елемент. Ако в Гърция българските летовници можеха да дадат гласа си, то тези, които почиват на родното Черноморие не можаха. Правила...

Но това е положението. Видяхме какво е да се правят избори през лятото, дано следващият път да не повтаряме.

Най-четените