Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп атакува една от десетките си любими медийни мишени - Vanity Fair, в любимата си платформа Twitter, като оплю списанието и издателя му за "ниския тираж" в 138 безсъдържателни символа.
"Много зле, голям проблем, смърт! Грейдън Картър няма талант, ще си ходи!" Туитът на Тръмп звучеше предсказуемо раздразнителен и с една сричка се размина с определението за хайку.
Has anyone looked at the really poor numbers of @VanityFair Magazine. Way down, big trouble, dead! Graydon Carter, no talent, will be out!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) December 15, 2016
Провокацията за туита явно е убийствената критика за Trump Grill (ресторантът в Trump Tower), която е публикувана на централно място на сайта на Vanity Fair. Статията е демонстрация на съпротивата срещу "повърхностно преувеличеното" изживяване при хранене в Trump Grill, описан като:
"евтината версия на богатството", която перфектно въплъщава своя "едноименен хазяин".
Заглавието звучеше като предупреждение за общественото здраве: "Trump Grill е може би най-лошият ресторант в Америка". Фантастично хапливата критика явно е засегнала едноименния хазяин, както можеше да се очаква.
Не е нужно да си особено талантлив, за да провокираш крехкото его на бизнесмена, избран за държавен глава. Но Vanity Fair подхожда към това начинание изящно, а не самоцелно, като дава на читателите си доста добра представа за трагикомедията Trump Grill.
Статията на Vanity Fair се включва в дълъг списък с хитове на кулинарната критика. През 2012 г. Пийт Уелс от New York Times написа унищожителен отзив за новия American Kitchen & Bar на известния готвач Гай Фиери на Таймс Скуеър, оформен като поредица от скептични въпроси:
"Пробвахте ли тази синя напитка, която блести като ядрен отпадък?
Защо едно от малкото неща в менюто ви, което може да бъде консумирано без страх или съжаление, се нарича "сандвич Бан Ми с печено свинско", който прилича на названието си толкова, колкото вие приличате на Емили Дикинсън?"
Унищожителната критика на Уелс придоби моментална популярност (някои я обявиха за "най-бруталното ревю на ресторант в историята"), а двубоят между кулинарния критик и звездата на Food Network се пренесе на национален терен - хората извън Ню Йорк решиха, че Уелс е високомерен елитарист от Източния бряг, а Фиери - червендалестото лице на сърцето на Америка.
Покойният Ей Ей Гил беше вероятно най-плодовитият и безмилостен майстор на иронично-заядливата ресторантска критика в британския Sunday Times.
Едноименният ресторант на Тео Рандъл, елитно италианско заведение в Лондон, беше описан като "толкова перфектно безличен и лишен от индивидуалност, че би могъл да бъде нощен диджей по Classic FM".
"Ястието с паста изглеждаше сякаш всички съставки са били пуснати през офисен шредер с половин литър вода и държани под запалена лампа от обед", пишеше Гил.
Създаването на подобни сприхави критики си е цяло изкуство, а някои от тях щяха да са наистина жестоки, ако не бяха така неимоверно забавни за четене. Там, където ресторантите са лишени от стил, а ястията от съдържание и смисъл, критиката поставя в неловко положение богаташите.
В аналите на хапливите ресторантьорски критики, мнението на Vanity Fair за Trump Grill не разочарова.
В целия си крещящ и фалшив разкош, ресторантът "съдържа шокиращ брой картини, наподобяващи френски стил, които изглеждат така, сякаш са купувани от магазин за битово обзавеждане".
"Гигантските огледала върху стените целят да създадат илюзията, че мястото е много по-голямо, отколкото всъщност е", пише авторката, преди да поеме към тоалетните, които "принуждават гостите да търсят отчаяно тоалетна хартия, сякаш са в минимаркет във Венецуела".
Менюто - също като собственика на ресторанта - "иска да впечатли посетителите със снобарията си, като на случаен принцип пише с главна дума модни думички като "Прошуто" и "Жулиен" (в това число влиза и "Домашна салата")."
След като се осмелява да хапне печено свинско око, критичката отбелязва, че все пак има по-добър вкус от "Златния бургер на Trump Grill" - малко месо от ребърца, поставено в средата на огромен, бързо изсъхващ бриош, като крие срама си под резен разтопено оранжево сирене".
Интересно дали бъдещият президент Тръмп е доловил тази прекрасна метафора, докато е чел статията - ако изобщо е успял да стигне по-далеч от втория абзац, преди гневно да изригне за "ниския тираж" на Vanity Fair и неговия "бездарен" редактор, с когото има дългогодишна вражда.
Материалът във Vanity Fair е колкото критика към личността на Тръмп, толкова и брутален отзив за неговия ресторант.
Гордън Рамзи беше провокиран по подобен начин в края на 90-те години, преди още да стане звезда. Ей Ей Гил унищожително разкритикува един от ресторантите на Рамзи - и впоследствие беше изхвърлен от друго негово заведение.
Звездният готвач беше толкова бесен, че написа в The Independent хейтърски коментар, в която твърдеше, че професионалната кулинарна критика във Франция "не си позволява да отправя отмъстителни лични коментари".
"Ясно заявявам, че Гил не е добре дошъл в моя ресторант. Не го уважавам като кулинарен критик и не съм длъжен да стоя там и да готвя за него", написа Рамзи.
Гил, както винаги безпощаден, отвърна, че опонентът му е "прекрасен готвач, но второкласно човешко същество".
Да ви звучи познато?
