До 2029 г. компютрите ще бъдат по-умни от хората, ще разбират езика, който говорим, ще трупат житейски опит, прогнозира Рей Курцвайл, технически директор в Google, който се занимава с разиване на изкуствен интелект.
Според новата прогноза на футуролога само след 15 години роботите ще са ни завладели и ще са преминали т. нар. Тест на Тюринг, според който компютрите демонстрират поведение, подобно на човешкото.
В свое интервю пред Observer Курцвайл казва, че неговите прогнози са загатнати и от филма с Хоакин Финикс Her, в който героят се влюбва в специална софтуерна програма на компютъра си.
За Курцвайл това няма да бъде нещо ново - обществото вече е запознато с неща като Siri - софтуерът на Apple, който разпознава гласови команди и позволява да говориш на компютъра си.
Повечето хора са наясно и с програмата на Google за щофиране. Затова той не вижда своите прогнози като радикални.
Курцвайл е един от най-известните футуролози и инженери в сферата на изкуствения разум. Най-известен е с теорията на сингуларността - момент в бъдещето, в която хората и машините ще могат да се "събират".
В миналото е успявал да направи точна прогноза за развитието на новите технологии. През 1990 г. обяви, че до 1998 г. компютър ще бъде способен да победи на шах шахматен шампион - нещо, което специализираният в интелектуалната игра Deep Blue на IBM постигна при среща с Гари Каспаров през 1997 г.
Когато интернет беше все още малка мрежа, използвана от отбрани учени, Курцвайл очакваше с нетърпение тя да свърже целия свят. Футурологът прие да работи за Google, след като компанията придоби редица фирми, разработващи изкуствен интелект.
Съоснователят на търсачката Лари Пейдж успя да убеди Курцвайл, че ще има възможност да започне първата си "истинска работа" използвайки мащабните ресурси на Google.
С неизчерпаемите милиарди на компанията и най-големите умове на света, вероятно наистина е въпрос на време роботите да достигнат ниво, при което да се шегуват, учат и дори да флиртуват, както във филма на Спайк Джоунс с Хоакин Финикс.
компютрите щяха да стават по-умни от хората до 15 години отпреди 30 години.
Съществена част от постулатите на съвременната наука почиват на грешки в епистемологичния модел или грешки в понятията. Такъв е и случаят с Тюринг и конкретно теста на Тюринг. Самият Тюринг под силното влияние на Витгенщайн и Ръсел няма претенция да е открил алгоритъм за измерване на ,,ума" интелекта или способността на машината да мисли. Тюринг приема , че въпросът може ли машината да мисли е изцяло погрешен , тъй като ,,мисленето" е всеобхватен процес, под който не е ясно какво следва да се разбира. Примерно информацията, която човек запомня по време на сънуване източник на реалността ли е и може ли да бъде източник на информация?( в Теория на познанието на Ръсел е). Затова Тюринг предлага ,,безсмисленият въпрос може ли машината да мисли" да бъде заменен с тест, при успешното реализиране, на който да бъде признавана способността на машината да мисли; ,,каквото и да означава това". В конкретния случай Тюринг не предлага нито дефиниция на понятието ,,мислене" , " мислене на машината" , нито решение. Предложението за създаването на тест, който да замени безсмисления въпрос ,,могат ли машините да мислят"е с методологическо значение и оперативен характер - да формулира и определи границите на въпроса - способни ли са машините да осъществяват подобен процес аналогичен на човешкото мислене, а не да го разреши, нито пък постулира, че след разрешаването му машините ще са надминали хората. Впрочем тестът на Тюринг беше решен през 2011 година, а днес има множество алгоритми , които по определени теми/въпроси могат успешно да имитират човешката дейност и да генерират отговори. Въпросът е , че тези алгоритми генерират отговори въз основа на предварително зададени теми/въпроси или ползващи различни ресурси за генерирането на такива -машините за търсене, Wikipedia и.т.н. Способността за мислене трябва преимуществено да бъде разбирана , като способност да се генерира синтез въз основа на опита и знанията. С прост пример последното може да се илюстрира по следния начин: нито един алгоритъм не може да отговори на въпроса : ,, как се шофира колело с шест колела", докато всеки човек ще отговори, че колелото с шест колела се шофира по същия начин както колелото с две колела. Затова, без значение от резултатите от играта на шах, които алгоритмите постигат, последните не са резултат от процес на мислене ,а от способността да извлича по-бързо съдържание от ресурси и база данни и да генерира отговори въз основа на тях.