Когато млад човек навърши 18 години, в повечето страни се смята за възрастен и отговорен за прегрешенията и престъпленията си.
2018-а беше годината, в която социалните медии и технологичните компании Facebook и Twitter пораснаха.
От трайните последици от скандала с Cambridge Analytica, до употребата на социални медии за провокиране на ужасно насилие на места като Мианмар, тези технологични фирми вече не се възприемат за стартъпи, ръководени от нахакани вундеркинди.
Сега те са любима мишена на гневни потребители и алчни политици, които искат да накарат компаниите да си платят в преносен и буквален смисъл, след години на пълна свобода и липса на контрол.
Кризисната година на Facebook
От всички социални платформи, Facebook и изпълнителният му директор Марк Зукърбърг станаха въплъщението на всички негативи на интернет.
Самият Зукърбърг беше заставен да дава обяснения пред законодателите във Вашингтон и Брюксел, където беше посрещнат с гняв и неразбиране.
Той все още се съпротивлява на призивите на някои британски законодатели да отговаря на въпроси пред тях в сходен формат. Всъщност дори не го стори, когато комисията, разследваща компанията му, се установи във Вашинтон през февруари за специално изслушване. И постъпи по същия начин, когато тя покани законодатели от осем различни държави да се присъединят към нея за "мащабно международно изслушване" през ноември.
Вместо това на мушката на депутатите бяха изпратени заместниците на Зукърбърг.
Извън отказа да изпрати Зукърбърг да отговаря на въпроси във Великобритания, Facebook в момента се бори и с глоба от регулаторни органи, свързана със скандала около Cambridge Analytica.
Ако някога Зукърбърг посрещаше с присмех твърденията, че Facebook би могъл да има някакъв ефект върху изборите, през 2018-а компанията многократно се извинява и признава, че може "да се справи и по-добре", докато огласяваше вредни за имиджа й вести в петък вечер или по празници.
Езикът на омразата
Тези платформи някога се представяха като неутрална "табула раза" за потребителите си, но сега се налага да приемат реалността, че някои от най-низките и лоши аспекти на обществото процъфтяват в социалните медии и мнозина смятат, че компании като Facebook са отговорни за контролирането на разпространението им.
През август Facebook забрани 20 организации и потребители в Мианмар, включително висш военен като призна, че е реагирала "твърде бавно", за да предотврати разпространението на "омраза и дезинформация" в страната, след като ООН откриха доказателства, че много от тези лица и организации са извършили или позволили извършването на сериозни злоупотреби с правата на човека в страната.
Twitter също започна да предприема по-конкретни стъпки за борба с езика на омразата и тормоза след години, в които социалната мрежа беше известна като място, където потребителите понякога бяха мишена на сексистки и расистки атаки.
През септември Twitter оповести нова политика, забраняваща "дехуманизиращите изказвания", с което разшири правилата си за забрана на езика на омразата и забрани преки атаки или заплахи за насилие на база раса, сексуална ориентация или пол.
Нашумелият конспиролог Алекс Джоунс беше изхвърлен от повечето онлайн платформи, включително Twitter, след като CNN изтъкна, че видеата и постовете на Джоунс директно нарушават правилата на технологичните компании и противоречат на изявленията им за борба срещу дезинформацията.
Притежаваната от Google видео-платформа YouTube стана обект на критики за алгоритмите си за предлагане на следващи и популярни видеа, след като в продължение на часове водещ актуален клип твърдеше, че един от оцелелите ученици в стрелбата в гимназията в Паркланд, Флорида е "кризисен актьор".
Допълнително разследване показа как алгоритъмът на сайта често препоръчва конспирологични видеа на потребители, следящи водещите новинарски събития, дори и потребителите да не са търсили конспиративни теории.
След месеци на критики сайтът оповести през юли, че прави промени, за да показва на потребителите "по-авторитетно съдържание". Няколко месеца по-рано платформата също така оповести, че ще започне да обозначава съдържание, което идва от държавно финансирани източници като руската телевизия RT.
От регулаторна гледна точка Германия започна да прилага закон за борба с езика на омразата като изиска от социалните медии да премахват постове, съдържащи такъв език, в срок от 24 часа. В противен случай ще им бъдат налагани глоби на стойност десетки милиони долари, но досега няма компания, която да е била сериозно глобена за неспазване на закона.
Ботове
И Facebook, и Twitter бяха изправени пред ожесточени критики след разкритията, че чуждестранни активисти са използвали фалшиви акаунти, а понякога и компютърни "ботове", за да се опитат да повлияят на изборите по света или просто за да всяват разногласия.
Под натиск от политиците в САЩ и Европа, и двете платформи положиха особено сериозни усилия да блокират и премахнат милиони акаунти, считани за "неавтентични".
Лидерите
Обща черта на Facebook и Twitter тази година беше характерът на техните изпълнителни директори: хора, смятани за въплъщение на резервирани, но на моменти безскрупулни технологични гении.
Марк Зукърбърг от Facebook беше осмиван в Saturday Night Live, че изглежда като робот в интервюта и изслушвания като привидно повтаря добре заучени тези.
Джак Дорси от Twitter беше на свой ред обвиняван, че "е лишен от усет за контекста", след като публикува позитивни туитове за пътуване до Мианмар, без да спомене насилието и преследването срещу малцинството рохинги там.
Освен че са обект на подигравки, поведението на Дорси и Зукърбърг, наравно с това на техните колеги технологични мениджъри, се е превърнало в проблем за хората, които наистина могат да ги контролират: правителствените регулаторни органи.
Като изглеждат дистанцирани и повтарят заучени тези, или в случая със Зукърбърг, изобщо не присъстват на изслушвания, те предизвикват все по-голям гняв и разочарование сред политиците, докато те обмислят допълнителни регулации и законови мерки.
Както сенаторът Марк Уорнър заяви през септември при изслушване във Вашингтон на Дорси и оперативния директор на Facebook Шерил Сандбърг, "Ерата на Дивия запад в социалните медии приключва".
GDPR
В Европа Общият регламент на ЕС относно защитата на данните (General Data Protection Regulation) влезе в сила през май. Извън непрестанните изскачащи прозорци, изискващи съгласие, законът беше един от първите мащабни опити за регулиране на компаниите, които от години свободно боравеха с личните данни на потребителите.
Ако компаниите не могат да докажат, че са боравили с данните по законния начин, не съобщят за пробиви в сигурността в рамките на 72 часа, или задържат данни за по-дълго от необходимото, те са изложени на риск от глоби на стойност милиарди долари.
В последните дни на 2018-а европейски регулаторен орган оповести, че Facebook е изправен пред потенциална глоба за милиарди долари, ако разследването разкрие, че компанията не е успяла да защити личните данни на потребителите.
Ирландската комисия по защита на данните, която следи доколко Facebook отговаря на изискванията на европейското законодателство, заяви, че е получила многобройни съобщения за пробиви в сигурността и изтичания на данни, засегнали компанията.
Какво предстои?
2019-а ще бъде година на регулации и данъчно облагане.
Британска комисия, разследваща фалшивите новини и защитата на личните данни на потребителите, вероятно ще огласи окончателния си доклад и ще предложи допълнителни правила и регулации.
GDPR ще навърши една година и вероятно към този момент ще започне налагането на повече глоби.
Начинът, по който да се извършва данъчното облагане на технологичните компании, също ще стане важен въпрос. Във Великобритания беше предложен "данък върху дигиталните услуги", облагащ доходите на печелившите технологични компании, който ще влезе в сила през 2020 г.
Френското правителство заяви, че още от 1 януари 2019-а смята да наложи нов данък на фирми като Google и Facebook, ако не бъде реализиран общоевропейски данък върху тези компании.
Каквото и да носи 2019-а, едно е ясно: вундеркиндите вече са възрастни.
