Как един все още неиздаден продукт може да попадне в книгата с рекордите на Гинес? Например като изгради гигантска общност от свои поддръжници и събере невиждана досега сума от тях, за да осъществи свръхамбициозните си цели.
В днешната дигитална реалност е напълно възможно един развлекателен продукт да направи това. Става въпрос за видеоиграта Star Citizen, чиято онлайн кампания за колективно финансиране (краудфъндинг) започна през октомври 2012 г. и до момента събра удивителните $83 млн.
Сумата е абсолютен рекорд и е четворно по-голяма от втория най-финансиран краудфъндинг проект. Освен това финансовата инжекция за Star Citizen няма изгледи да спре - играта, предлагаща открития космос на разположение на геймърите, продължава да събира пари непрестанно. Изглежда въпрос на време и 100-милионната граница да бъде достигната, а броят на дарителите уверено върви към един милион.
Още по-удивителното е, че сумата е събрана за игра, която реално все още не съществува и от нея са достъпни само отделни изолирани игрални сегменти в ранна версия, пълни с бъгове и проблеми.
Каква е тайната, с която Star Citizen печели сърцата на всички тези геймъри?
Играта представлява космически симулатор, даващ възможност на геймърите да играят в огромна споделена онлайн вселена, пресъздаваща Млечния път през 30-и век. Те ще могат да подобряват своите бойни кораби, да се бият помежду си, да откриват нови планети, да търгуват и да усвояват динамичната икономическа система в играта.
„Голямото нещо всъщност е това, което не направихме", казва създателят на играта и лидер на целия проект Крис Робъртс. „Повечето краудфъндинг кампании достигат до някакви хора, убеждават ги да подкрепят проекта и след това кампанията спира. Ние просто не спряхме".
Докато продължават да приемат пари от геймърите, 320 души вече се трудят по играта в студиа в Калифорния, Тексас, Великобритания, а отскоро и Германия. „Знам какво казват хората, „Те сигурно харчат всички пари за Ферарита. Но ние наистина работим по играта! Имаме четири студиа!", подчертава Робъртс.
От дете неговата мечта е да види „ултимативната научнофантастична игра" и да се почувства като Люк Скайуокър от „Междузвездни войни". А опитът му в жанра е солиден, като той е създател на революционната игрална поредица Wing Commander.
25 години след създаването на Wing Commander Крис Робъртс се труди върху най-амбициозния проект в своя живот. Средностатистическият вложител в Star Citizen е дарил $96 долара, но от Cloud Imperium (както се казва компанията на Робъртс) постоянно ги стимулират да даряват още и още като им предлагат срещу това бонуси и предмети вътре в самата игра. Броячът на официалния сайт постоянно отчита каква е точната събрана сума, достъпни са и данните по месец, седмица, ден. Това е колкото в услуга на феновете, толкова и като демонстрация на гордост от страна на Робъртс и екипа му.
„Говорили сме да махнем брояча", призна преди време директорът по комуникациите Дейвид Суофърд, „Но се допитахме до феновете и на тях им харесва да виждат цифрата".
Освен бонусите за определени дарени суми, Cloud Imperium продават и виртуални предмети за играта, от които също събират пари. Цените на тези предмети могат да стигнат десетки хиляди долари, но не липсват желаещи да ги купуват.
В общия случай геймърите си набавят по-мощни космически кораби, на които да се радват в ранната версия на Star Ctitizen и които ще използват и когато излезе готовата игра. За маниаците колекционери това е невероятна мотивация да продължават да влагат още и още в начинанието.
Например 39-годишният IT експерт Улф Найт е инвестирал над $22 хил. в Star Citizen и си купува всеки нов космически кораб, предложен от разработчиците.
Той отбелязва за себе си, че е женен мъж, спокоен за финансовото си състояние и без притеснения влага средства във виртуални предмети, докато чака играта да стане готова някъде в неопределеното бъдеще. В началото на краудфъндинг кампанията целта беше играта да е готова през ноември 2014 г., но оттогава проектът се разшири до невиждани мащаби за гейм индустрията.
Сега обещанията на екипа са да пусне играта в края на 2015 г. - като не е ясно дали това ще бъде пълната версия с напълно разгърнат свят или просто първи игрален вариант на все още разработващ се продукт. Не е ясно и дали от Cloud Imperium ще успеят да спазят срока.
Но това не е проблем за всички онези, които вярват напълно в играта и нямат търпение да създадат своя герой в нея и да се потопят в безкрайни космически приключения.
За да разберем мащабите на лудостта, отново можем да погледнем към примера с Улф Найт. Първият игрови сегмент, който той имаше шанса да изпробва, му даде просто един хангар. Нищо повече от гараж, където геймърите паркират своите космически кораби и могат да седнат в кокпита им, но не и да излязат в открития космос.
Хангарът на Улф Найт, показан гордо от него в YouTube видео, е украсен със специални декорации, предлагани като бонуси към неговите дарения. Той се разхожда около космическия си кораб и се радва на плакати, поставка за трофеи, шкаф за напитки, джубокс и аквариум, който един ден ще може да напълни със създания от цялата галактика.
„Имам километрична опашка от хора, които са ме молили да им дам една обиколка", казва той. Засега обаче играта не позволява на геймърите да влизат в чуждите хангари.
Колко показателно за модела, който следва Star Citizen!
Геймърите получават невижданата досега възможност да проследят отблизо процеса по сътворяването на една игра, постоянно да получават различни тийзъри, които гъделичкат нетърпението им, и може би най-важното: редовно да отправят критики, които наистина биват взимани под внимание от разработчиците.
Екипът на Робъртс приема отзиви от безпрецедентен брой хора, които чувстват, че имат пръст в създаването на играта. Самият Крис Робъртс вярва, че успехът е дошъл заради правилно маркетиране към модерния тип клиент, който не се притеснява да финансира видеоигра по интернет.
Вместо постепенно да дава на феновете късчета новини около играта, Cloud Imperium постоянно ги залива с всичко, случващо се около Star Citizen, и отговаря на всякакви техни отзиви. Това е прозрачно и директно общуване с аудиторията, и целта му е да покаже, че съветите и критиките наистина имат значение и крайният резултат ще бъде не играта, която иска лично Крис Робъртс, а тази, която желаят феновете.
Оказва се, че те дори не се нуждаят от функциониращ виртуален свят, за да бъдат напълно отдадени на проекта. Вложителите гледат многото рекламни клипове, четат написаното за света на играта, разглеждат си корабите в хангара и си представят какво ще правят с тях, когато „ултимативната научнофантастична игра" най-сетне излезе.
Явно Крис Робъртс вече е успял да изгради своята мечтана вселена - поне в главите на феновете. А това може би е по-ценното.
