Всички работещи у нас са наясно, че имат право на отпуск и на болничен. По-малко са тези, които имат представа кой медицински специалист колко болнични може да издаде.
Колко от наетите обаче знаят, че имат право на медицински прегледи, осигурени от работодателя? Или с каква честота? За други права мнозина работещи може би дори не подозират.
Тук ще обясним какви са медицинските права на работещите и какво е длъжен да осигури работодателят - не само по отношение на лечението, но и на профилактиката на заболяванията.
Да започнем с това, че под здраве Световната здравна организация разбира "състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост".
Ако ползваме това определение, за да опишем как нормативната уредба у нас защитава здравните права на работещите, това ще обхване цялото трудово законодателство - например правото на платен отпуск също има отношение към здравето, както и безопасността на работното място.
Затова ще се съсредоточим само върху осигуряването на здравословни условия на труд и защитата в случай на възникнало заболяване.
Прегледи
По закон всички работници подлежат на периодични медицински прегледи, които се осигуряват от работодателите. При работещите от 18- до 40-годишна възраст това трябва да става веднъж на всеки 5 години, а за хора над 40 г. - един път на 3 години.
Задължителна част от прегледа е анамнеза и определяне на рисковете от поява на хронични болести, измерване на тегло и ръст, на кръвното налягане, ЕКГ и на урина.
Това е общата за повечето видове труд задължителна част, като естествено за работа с вредности изискванията са повече.
Ако на работното място няма медицинска служба, работодателят трябва да сключи договор с лечебно заведение, където да се проведат прегледите.
Според различните рискове от съответния вид работа - например работа с монитори в офисите, службата по трудова медицина предлага вида на медицинските специалисти, които да прегледат работниците и нужните конкретни изследвания, обясняват от Главна инспекция по труда (ГИТ).
Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.
Работодателите са длъжни да осигурят и консултации от служба по трудова медицина. Тяхната задача е да наблюдават и оценяват здравното състояние във връзка с условията на труд на работниците, както и да консултират компаниите за осигуряването и поддържането на здравословни условия на труд.
Правото на профилактични прегледи е гарантирано от наредба от далечната 1987 г. и от години и работодателите, и личните лекари обясняват, че има дублиране. Профилактичните прегледи от джипито се полагат и по линия на здравното осигуряване. Нещо повече - те са задължение на пациентите.
Така работещите трябва да ходят на едни и същи прегледи два пъти, а работодателите плащат за това два пъти - един път с медицинското обслужване, което са длъжни да осигурят и втори път - плащайки част от здравните вноски на наетите.
Обикновено при профилактичните прегледи на работещите на компютър е включен преглед и от специалист по очни болести. Това е така, защото това също е задължение на работодателя.
То е регламентирано в друга наредба - за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.
Тя гласи, че фирмата е длъжна да осигури преглед при офталмолог на наетите преди започване на работа с видеодисплеи, един път на три години за работниците под 40 г. и ежегодно за тези над тази възраст.
Консултация трябва да има и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи, а ако при тези прегледи специалистът по очни болести предпише очила, работодателят трябва да ги осигури за своя сметка.
В случай, че се чудите дали вие работите с видеодисплей, това според наредбата е "екран за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето ѝ".
Отпуск за кръводаряване
Всички работещи имат право и на отпуск при кръводаряване.
Това са два дни извън регламентирания годишен отпуск и се полагат само в деня на донорството и на следващия. Те са част от т.нар. отпуск по семейни причини и работодателят не може да откаже да освободи служителя за тези 2 дни, а работещият е добре да го уведоми предварително.
Проблемът тук е, че законът не предвижда изрично този отпуск да бъде платен.
През тези 2 дни се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор за отрасъла, или по споразумение между наетия и фирмата, което обикновено е посочено като клауза в трудовия му договор, а може да бъде сключено и по-късно.
Ако обаче във вашия отрасъл няма сключен колективен договор или нямате подобна клауза в индивидуалния си договор, то тези два дни няма да бъдат платени.
Болничните - какво знаем и не знаем за тях
На болничен има право всеки при следните случаи: при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, гледане на болен член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за лечение.
Колко болничен е нужен се преценява от съответния медицински специалист и той издава болничния лист. Тук обаче има ограничения.
Правилото - според наредбата за медицинската експертиза - е, че лекуващият лекар или зъболекар може да издаде болничен за до 14 непрекъснати календарни дни и общо 40 дни за една година.
Болничен може да издаде и център за спешна помощ, но до 3 дни.
Ако работещият има нужда от по-дълъг отпуск по болест, той се явява през лекарска консултативна комисия (ЛКК), която може да удължи болничния с още 30 непрекъснати дни. ЛКК има право да издаде до 180 дни болнични в рамките на една календарна година.
В случай на прием в болница лекуващият лекар там издава болничния за до 14 дни, а ако се налага лечение и у дома след изписването, това отново се решава от ЛКК - за срок до 30 дни.
Доколко тези права на работещите се спазват?
Контролът за спазването на правото за медицински преглед е от инспекцията по труда.
За първите 6 месеца на тази година при проверките на ГИТ са открити общо над 7600 нарушения, свързани с хигиената на труда. От тях 644 са за неизвършени профилактични прегледи. За сравнение, доста повече - 932, са случаите, когато е липсвал първоначален преглед преди постъпване на работа, който се плаща от самия работник.
За фирмите, които не спазват тази част от трудовото законодателство, глобата е от 1500 до 15 000 лв.
Ако работещите смятат, че правата им са нарушени, могат да подават сигнали или да се обръщат за консултация към Главна инспекция по труда, съветват оттам.
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain, tbi bank.
