Патриотизмът е като алкохола - в малки дози може да е дори полезен, а човекът, който го е приел, е весел и любвеобвилен. Но когато се прекали с него, както и с алкохола, човек става агресивен, параноичен и често на другия ден го боли глава. Това важи в пълна степен както за индивидите, така и за цели народи.
Тези дни се навършиха 30 години от грозно наречения Възродителен процес - онзи акт на насилствено преименуване на българските турци, който, за съжаление, отстрани за дълго време възможността българският национализъм да е граждански, основан на равенството пред закона, споделянето на общи права и свободи, на общи отговорности, но и на един споделян икономически просперитет.
До началото на предното десетилетие българското общество сякаш се опитваше да компенсира този срамен акт, но все по-често се появяват хора, които твъдят, че са "патриоти" и всеки несъгласен е обявен за родоотстъпник.
Всеки, който заявява твърда позиция против Русия, ксенофобските изказвания, расистките позиции е обявен за НЕбългарин, независимо дали носи българско самосъзнание и говори чист български език.
Всеки, който изрази несъгласие с крайнолевите или крайнодесните възгледи на някоя от т.нар. патриотични партии, мигом е обявен за "чужд агент", "турско мекере" и "безродник".
В последните няколко години любовта към България се оказа отвлечена от политически партии и техните представители, които си присвоиха правото да говорят вместо "народа" и да формират неговата представа за това какво означава да обичаш своята Родина.
Патриотизмът беше отвлечен и е държан за заложник от прости политически сметки, които редовно "сервират" на ДПС, когато е необходимо втърдяване на електората на последните, а след това Движението за права и свободи връща жеста с безпардонни изказвания тогава, когато псевдопатриотичните партии се нуждаят на свой ред от консолидиране на техните потенциални избиратели.
Нерядко патриотизмът се бърка терминологично с национализма, и то най-вече с неговите проявления в държавния национализъм - където гражданските права не са особено важни, и още повече в етническия национализъм - където предполагаемата кръвна връзка е от най-голямо значение.
Българската нация трудно може да бъде смятана за някаква форма на "кръвнородствено съ-общество"
В самия неин генезис, в самото начало на българската история, ако можем да приемем за такова кубратовата Велика стара България, племето на българите (наричани "прабългари", макар във всички исторически извори да са именно "българи") дори при Кубрат са преобладаващото като численост племе в един военно-племенен съюз, който се състои от различни племена.
Българо-славянската държава и славянската автономия до Покръстването
Още повече е невъзможно да смятаме българската идентичност като основана на кръвнородствената връзка в нейния средновековен контекст, имайки предвид че в създадената от Аспарух средновековна славяните имат политическа, религиозна и езикова автономия. Едва през ІХ-ти век стъпките към уеднаквяване (унификация) на двата народа - славяни и прабългари - стават съвсем целенасочени при кановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян.
При управлението на княз Борис са премахнати и последните пречки пред създаването на средновековната българска идентичност, която съвместява славянския език с християнската култура и (пра)българската държавна традиция. Така се ражда онази идея за принадлежност към "българския род", която се характеризира с възможността човек да се моли на Бога си на своя собствен език, в случая наричан църковно-славянски, но приеман много повече именно като старобългарски, основан на славянския диалект на българите от т.нар. южна българска група.
Заслугата на Симеон и Асеневци
Цар Симеон има особена заслуга за утвърждаването на средновековната българска идентичност, дори може да се каже, че тя се "изковава" именно по негово време. Симеон не само създава предпоставките за създаването на независима от Константинопол българска и самостойна църква, което по това време е белег за истинска независимост, но и насърчава произвеждането на книжовна култура, която е по същество огромна.
От тази книжовна култура, която е както преводна (богослужебни книги и изобщо религиозна литература), така и съвсем автентично българска. Именно културата и езикът са хоросанът, който окончателно успява да спои двата народа на славяни и прабългари, като едните дават езика, а другите етнонима (т.е. наименованието на народа).
Тази идентичност е същата, върху която братята Асеневци успяват да построят своята борба за независимост от Византия, след 167 години чужда политическа власт. Интересен е фактът, че според анализа на родовото име на братята Белгун е възможно Асеневци да са били по-скоро с кумански произход.
Подобна теза може да намери своето потвърждение и във факта, че всеки път, когато Асеневци се обръщат за помощ към куманите, я получават, че съпругата на Калоян е куманска принцеса. И дори да са били с кумански произход, те не само нямат проблем да обявят възстановяването на българското царство, ами дори веднага завладяват старата столица Преслав, за да демонстрират приемственост.
Съвременната българска идентичност
Това е именно онази идентичност, която възрожденските даскали и борци за независима българска църква ще трябва реално да създадат отново в хода на борбата за новобългарска просвета и независима българска църква.
Едва след като вече се развива активно движението за независима цъкрва, Г.С. Раковски стига до извода, че е необходимо възстановяване на българската държавност чрез отхвърляне на османската власт, макар сам да вярва до един момент във възможността да съществува дуалистична османо-българска монархия.
Българските революционери от епохата на Възраждането не веднъж подчертават, че всички, които се подчиняват на законите на Свободна България, биха имали право да се нарекат българи. През първите 30 години след Освобождението България влиза във война само със Сърбия, и то едва след като е нападната.
Това са именно годините на най-голям икономически възход на новоосвободената българска държава. След това знаем добре, че при Балканските войни, а след това и при Първата световна война българската държава търпи т.нар. Първа и Втора национална катастрофа.
През тези първи три десетилетия на Третата българска държава върховенството на закона успява да произведе очаквания ефект и лишава от смисъл значително етническите и религиозните различия. Това е една от причините в България да намерят убежище хиляди арменци, бягащи от геноцида в Османската империя през 1915 г. - българското общество е гостоприемно и отворено към всеки, който спазва законите на Царство България.
Вероятно тази особеност на обществото ни довежда до спасяването на българските евреи през Втората световна война, макар да не успява да спаси тези в новоприсъединените територии.
В момента привържениците на партийно-похитения патриотизъм разчитат само и единствено на славното минало, тъй като очевидно за тях сблъсъкът между славното минало и настоящия факт, че България е най-бедната страна в ЕС, вероятно и най-корумпираната, е равностоен на сблъсъка между засилил се влак и бетонна стена.
Имаме нужда от патриотизъм, който умее да интегрира в представата за общност всички етнически групи в нашата страна. А този патриотизъм, освен на безспорното славно минало, може да се основава и на икономическа сигурност, и на доверие в правораздавателните институции.
*Емил Джасим е учител по история и програмен директор в Център за образователни инициативи
По тази тема има и по-добри материали. Например, това: "Съвременният български патриотизъм" http://blog-modernity.blogspot.com/2010/04/blog-post_14.html Както и това: "Силата на българския негативизъм" http://blog-modernity.blogspot.com/2011_01_01_archive.html
Прочетох първия коментар и искам да добавя малко за споменатите в него факти. 1. Левски не е осъден и обесен не заради своята конспиративна дейност, а за убийство на дете по време на грабеж. Убитото момче се казва Стойчо Гергинов от село Лесидрен, слуга в къщата на Димитър Халачев от Ловеч. Точно тази къща е била обект на грабеж от Левски и негов съучастник, Вутьо Ветьов от Видраре. Момчето е убито защото преди да стане слуга в къщата на Халачев, той е бил слуга в къщата на комитетския деец Иван Драсов. Познавал е Левски лично и е бил заклан за да не остане жив свидетел. По-подробно това може да се прочете в книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд". Самото убийство е подробно описано и протоколирано при разпита на Вутьо Ветьов. Книгата е достъпна за сваляне в интернет на http://p2pbg.com/index.php?page=torrents&category=6 2. Баташкото клане не е извършено от турци, а от българи-мухамедани. Турци дори наблизо не е имало, камо ли турски войски. В Батак не е имало никакво въстание, а причината за извършване на клането не е официално известна и до днес. Полезно е да се знаят фактите.
Прадядото на Путин има пръст в Баташкото клане Български тюрколози, които са виждали част от архивите в Турция, разказаха пред „Торнадо”, че има сведения, според които провокацията за война между християни и мюсюлмани идва от страна на Русия. Според тях руски агенти са успели да настроят околните мюсюлмански села срещу Батак. Манипулаторите заблудили местното население – най-вече от близкото село Барутин, че батачани кроят план да изколят всички българи мохамедани в околията през Априлското въстание. Руското предупреждение (може би подплатено и с няколко кесии жълтици) веднага мобилизирало българите помаци от селата, които под ръководството на местния военен наместник Ахмед ага Барутанлията тръгват на своеобразен кръстоносен поход. В Русия отлично знаели, че предрешеният край на Батак ще отекне в света и цяла Западна Европа. Именно това бил печелившият коз на руснаците, който щял да им даде причина да обявят така чаканата поредна война на Османската империя.
Нащенският „национализъм” е от една страна демагогия и път към парламента за пишман политици, а от друга - на хора, на които им е крив целия свят или на комплексарска история на озлобени от собствените си неуспехи наши сънародници, които предъвкват едни и същи истории и чоплят рани със сто и кусур години давност, за да има виновни за хала им. Нищожното влияние, което имат „патриотичните” партии, са показател за това, доколко този национализъм има корени в България Съвсем друг е „национализмът”, който е на дневен ред в Европа, а и у нас. Това е осъзнаване на хватката на наднационалните компании и на неолибералната демокрация като върховна власт, която свежда до нещо формално държавността и суверенитета на отделните държави. Искането за повече намеса на държавата в тъмните и разоряващи местната икономика „сделки” на чуждите за страната компании (няма да изброявам тези в България, не е необходимо, смятам), не е някаква комунистическа приумица, а истински патриотизъм, защита на жизненоважни интереси на държавата. Ето малко „литература по въпроса": https://alterinformation.wordpress.com/2014/08/03/949918505622/
До автора.Патриотизмът е като алкохола–в малки дози е положителен–като прекали е агресия.А аз ще допълня,че който не го е вкусил няма понятие от патриотизъм.От цялата статия разбрах едно,че за да има въздействие трябва да има цитирано отношение на автора към даден въпрос и след това да се опиянява от своето превъзходство над редовите читатели на сайта.По простичко и кратко даскале/извинявам се за фамилиярноста/ нека всички да разберем и вземем отношение.А Вие от елитаако се смятате за такива се разберете помежду си. В заключение чета в "Бай Ганьо харесва това".Детенце и мама се чудят защо трябва да сме за българин в някакъв конкурс когато италианеца е толкова сладък.Ами отговора е:Може да е сладък но гордост е за тебе детенце да се наричаш българче.Това е моето верую.Между другото моля сайта да призовава авторите на статиите да вземат отношение по коментарите и да провеждат диалог.Според мен сайта има функция освен да информира и да образова.Извинявам се ако съм прозвучал менторски.С уважение към аудиторията.
Като се вземе предвид,че на Емил Джасим корените са му от Сирия,много любопитно ми звучат думите му.... ''Имаме нужда от патриотизъм, който умее да интегрира в представата за общност всички етнически групи в нашата страна.'' И като я ""цъфнаха и вързаха''Сирия и я разбомбиха като за световно,тръгнаха да ''интегрират''България.Интересно ми е какви са родителите на Джасим.Араби,като има три варианта-сунити,алауити и християни,дори и маронити.Арменци,като от тях има православни,има и католици и т.н. Предполагам,че е фен на ССА/''Свободната'' сирийска армия/,което автоматично го определя като сирийски арабин-сунит. Как ли си представя Джасим похитеният сирийски патриотизъм? Това,което ще е истински интересно/за мен/е една статия за похитеният сирийски патриотизъм,написана от него,но явно не е силна негова страна...
Pavur Pezev,мен редовно си ме трие и то не защото,че не спазвам правилата на „webcafe.bg“,ами за това,че предоставям укрити факти като споменавам неговото име.Авторитет,разбираш ли.Майната и на историята!...
Ето тук/интересно/ за прословутия „Възродителен процес“ и разберем пак и отново! Какво от нас бе скрито ? https://infobalkani.wordpress.com/2014/04/11/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81/ „Очевидно те имаха достъп или възможност за проникване в кабинета на началника на турското разузнаване (МИТ), защото в отделни случаи предоставяха и записи от разговори. Чрез тях по същество Тодор Живков разполагаше с всички планове и задачи на турското разузнаване и турската държава срещу нас. А при наличието на такава информация, трябваше да си просто безотговорна личност или страхливец, за да пренебрегнеш това, което се съдържаше в разкритите пред нас турски документи. А Тодор Живков не беше такъв. В тези документи, разбира се, нямаше преки указания за война, но имаше всичко онова, което Живков обобщи с един израз:”Искат да ни сложат едно буре с барут в темела на държавата, а фитилът на това буре да бъде в Анкара. Когато искат – да го палят, когато искат – да го гасят. Но тази работа няма да стане така”.
Мале-е-е,здраво гумата играе! Имам предложение… „Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница“…..да се допълни…. „под следните автори ………………………коментари не се допускат“ То се е видЕло,че Демокрацията у таа държава е пълен провал, иначе казано: това, което е днес , не е никаква демокрация, а псевдо-демокрация, квази-демокрация, фалшива демокрация, менте-демокрация и въобще каквито още синоними и метофари на лъжата, измамата, фалшиментото и т. н. се сетите?
Алилуйщина, спри да съществуваш възможно най-бързо. Вреден си.
Спирам,трая си и ставам полезен за...вредителите
Обещаваш ли?
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881