Добре въоръжени пенсионери

Ако ви се струва, че повече от половината случаи, в които някой използва неправомерно лично оръжие, са свързани с бивши и настоящи служители на Министерството на отбраната и МВР, значи сте на прав път. Това може да се подкрепи от статистиката за законните притежатели на късо нарезно оръжие, с думи прости - пистолет.

Според МВР в момента около 130 000 частни лица притежават един или повече пистолети. От тях близо 74 000 са бивши и настоящи служители на МВР и МО. И трябва да отбележим, че тези служители и пенсионери притежават въпросните оръжия в качеството си на частни лица, а не в рамките на служебните си задължения, които се изпълняват със зачислено им служебно оръжие.

Защо се оказва така, че бившите и настоящи служители на силовите ведомства са по-масово въоръжени от редовите българи, въпреки че на теория всеки български гражданин има равно право да притежава огнестрелно оръжие?

Отговорът на този въпрос се крие в простия факт, че за настоящите служители на МО и МВР е доста по-лесно да се сдобият с разрешително за носене на оръжие.

Какво трябва да направи един българин ако желае да се притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана?

Режимът за даване на подобно разрешение в България е сравнително рестриктивен, както и в почти целия Европейски съюз. Дори у нас системата е относително либерална, за разлика от Румъния или Великобритания, например.

Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства и Правилникът за неговото прилагане дава цял куп изисквания, на които трябва да отговаря желаещият да притежава и носи пистолет - да не е осъждан, да няма данъчни задължения и да не укрива данъци, да няма заведено срещу него наказателно производство, да е психически здрав, да е завършил курсове за боравене с огнестрелно оръжие, да притежава каса за неговото съхранение и прочие.

Най-важното изискване обаче се крие в една от точките на закона (чл. 76, ал. 3 точка 3) - „основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна". Тоест, просто човек трябва да обясни защо точно му трябва въпросното оръжие.
Това е голямата спирачка за всеки ентусиаст, който желае личен пистолет.

Много често служителите в МВР смятат, че причините не са достатъчно „основателни" и отказват да издадат разрешително за носене на оръжие, дори кандидатът да отговаря на всички условия.

Как стоят нещата за служителите на МВР, МО и ДАНС? Много по-просто. Формално законът не прави разлика между гражданите на България, но правилника му за приложение прави.

В неговия чл. 41 се изреждат отново условията за даване на разрешение за притежание и носене на оръжие, включително и „искане, в което се обосновава необходимостта от издаването му". В чл. 42 отделно се разглеждат държавните служители от МВР, ДАНС и кадровите военнослужещи от МО.

Условията са същите, но не съвсем.

За тази категория служители разрешение за притежание и носене на лично оръжие се издава „въз основа на представено искане, към което прилагат служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или кадрови военнослужещи". Да, обосновката тук не е необходима и макар формално искането да може да бъде отхвърлено, това почти никога не се случва.

Така за полицаи и военни е безкрайно по-лесно да се сдобият с разрешение за притежание и носене на оръжие в сравнение с редовите граждани. И това добре се вижда от статистиката на МВР, която показва, че повече от половината притежатели на законно късо нарезно оръжие са бивши и настоящи служители на силовите ведомства.

Какво се случва с разрешението, когато полицаят или военният се пенсионира? Нищо, защото въпреки олекотения режим, по който то е придобито, разрешителното се води на индивида - той го носи със себе си и след напускането на системата.

Има и още един начин, по който военните и полицаите се сдобиват с пистолет. Чрез награда.

Награждаването с лично оръжие се смята за една от сериозните заглуги в структурите на МВР и МО. Макар че в последните години системата за награждаване е позатегната (допреди десетилетие, годишно МО и МВР раздаваха над 100 подобни награди годишно), всяка година десетки служители на двете силови ведомства се сдобиват с поименно лично оръжие.

Законът казва, че на всеки пет години разрешението за притежаване и носене на късо нарезно оръжие трябва да бъде преиздадено. Формално това значи, че отново трябва да се доказва необходимостта от притежание на въпросното оръжие.

За действащите служители на МВР, ДАНС и МО, това отново не е нужно.

Но какво става с пенсионираните полицаи и военни? На теория трябва да се преценява дали това оръжие е необходимо на притежателя му. На практика бившите военни и полицаи са практически имунизирани от отнемане на разрешителните, макар и това много рядко да се случва. Ако оръжието е дадено като награда, то по неписано правило, разрешителното за притежанието му е доживотно.

Честна ли е системата?

Определено не, особено от гледна точка на редовия гражданин, който не само че трябва да прилага всякакви словестни еквилибристики и задействане на мислими и немислими връзки в местното РПУ, за да се сдобие с разрешително за оръжие, но и на всеки пет години трябва да минава през същото.

На този фон, служителите на МВР, ДАНС и МО са по-равни от гражданите на България.

Въпросът с режима на притежание на огнестрелно оръжие е сложен. Мнозина искат той да се олекоти, докато други са на мнение, че системата не трябва да се разхлабва, както и че дори може да се затегне. За добро или лошо, режимът за притежание на огнестрелно оръжие у нас е рестриктивен.

Основната слабост на българската система обаче е голямата доза на субективност, която допуска. Няколко безименни служители в местното РПУ решават имаш ли нужда от пистолет или не, и то на база на неписани и неясни за широката общественост критерии. А тази процедура се повтаря на всеки пет години. Не само че системата е субективна, но и дава възможност за корупция в немалки размери. Отчиташ се и получаваш законно оръжие.

На този фон полицаите и военните получават оръжие в качеството им на частни лица, едва ли не по право.

И не само че докато са в системата не е нужно да обясняват за какво им е това оръжие, но практически те запазват тази си привилегия и след пенсионирането си.

Винаги, когато дойде новина, че пенсиониран военен или полицай е застрелял някой със законния си пистолет, едно от нещата, които трябва да минава през главите ни е на какво основание този човек притежава оръжие?

Дали по необходимост (колкото и субективно да е това) или просто по инерция, защото някога е бил „колега"?

#4 1951 22.07.2015 в 02:10:44

Появиха се милиционерите да си бранят правата. Абе, тюфлеци, не разбирате ли, че не може да сте по-равни от народа, който ви храни?! Или ще си минавате по каналния ред за кно или всички ще минават по вашата порно процедура.

#5 1951 22.07.2015 в 02:24:18

И още нещо. Имам кно от повече от 10 години. Като го взех режима беше по-лек. Даваха по-лесно... Като влезе ЦЦ в МВР-то и почнаха да курс към разоръжаване на народонаселението. Като наближи да си подновявам разрешителното и сън не мигвам, защото не знам дали няма да ме ударят. Имам колеги, които изгоряха. Имат кно от 20 години и хоп - нямате вече основание да притежавате. Какво се промени от преди три години, когато си вадил последното разрешително? Нищо. Даже и глоба за колан нямаш. Ама ето на, нямаш вече необходимост и казва косаджията... А тя каква е работата. На шефа на РПУ-то му дърпат ушите, че дал много разрешителни, да вземе да ги понамали. И няма да почне да изземва патлаците на младите милиционери-пенсионери, щото до оня ден заедно са били в далаверите, няма да изземва разрешителните на разни 80-годишни полковници от бна, дето не си знаят вече името, ами подкарват ей такива, като мене. Изрядните балъци без връзки и без служба в службите... Смотана държава!

#9 тъп 22.07.2015 в 13:27:41

очевидно пописващите са доста млади, не им предагам мъдрост - да пази бойко, а само информирам: "онази" власт (преди 1989), имаше официална политика извън големите градове да разчита на пенсионирани военни и милиционери. угояваше ги в пряк и преносен смисъл, и естествено ги въоръжаваше. те бяха кметове, партийни секретари, шефове на ткзс и местни милиционери. имаше и добра страна - респектираха лумпените, особено мургавите. ех, какви времена бяха

#10 1951 22.07.2015 в 14:11:11

Много милиционери в тоя сайт, бе. Да следите коментарите ли сте назначени или обичате да сте в интелектуална среда

#14 Танас 22.07.2015 в 22:35:40

Досега не съм чул и видел масово багерист като се пенсионира да му подарят или закупи багер.

#15 theo 22.07.2015 в 23:18:16

Арно думаш, Танасе! Или пък, гинеколог като се пенсионира, да му подарят... тъй де, обекта на работата му. Ма то пък за кво ли му е, на пенсионна възраст...

Новините

Най-четените