Когато на 9 май, Деня на Европа, френският президент Еманюел Макрон заговори за идеята си за нова "Европейска политическа общност", това хвана мнозина неподготвени.
Не защото Макрон, който съвсем наскоро влезе във втория си президентски мандат във Франция, не е известен с амбицията си да остави своята следа в политиката на Европа, а защото тази идея дойде до някаква степен изненадващо.
По принцип, както отбелязва Politico, когато в предишни пъти той е говорил за промяна на политиката на континента, от Елисейския дворец разпространяват информационни бюлетини, които да дадат повече информация за визиите на президента по дадената идея - била тя обща армия на ЕС, или някаква форма на Европа на две скорости.
Сегашното хрумване обаче мина без подобно информационно придружаване, макар тя да не е по-малка по мащабите си, нито по-откачена от досегашните предложения на Макрон.
В речта си на 9 май френският лидер изглеждаше оживен в желанието си да изнамери решение за разкъсаната от война Украйна, която пледира отчаяно за бързо членство в ЕС през месеците след началото на руската инвазия.
Проблемът е, че макар и съпричастни с каузата на Киев, много европейски лидери са категорични - украинците не трябва да си правят илюзии, че ще влязат ЕС още утре. Нещо, което самият Макрон изтъкна тогава.
"Дори утре да им предоставим статут на кандидат за членство в нашия Европейски съюз... всички знаем отлично, че процесът, позволяващ им да се присъединят, ще отнеме няколко години. Всъщност, вероятно няколко десетилетия", коментира той, като допълни, че за да се направи изключение за Украйна, ЕС ще трябва да понижи стандартите си за членство и съответно - да преосмисли напълно идеята за единството на "нашата Европа".
Според него обаче също така Киев "чрез своята битка и своята смелост, днес вече е член на сърцето на нашата Европа, на нашето семейство, на нашия съюз" - фактор, който определя нуждата от нов съюз, който да обедини тази разширена Европа, в която не влизат само членките на ЕС, но и страни като Украйна, Молдова, Грузия, държавите от Западните Балкани, а също така и отцепилата се с Брекзит Великобритания.
Идеята на френския президент може да се събере в едно кратко обобщение - в сегашната сложна политическа ситуация, ЕС трябва да засили колаборацията си с онези държави от Европа, които не са част от общността, за да може да се противодейства на агресивната и експанзионистка политика на Русия.
Същевременно с това обаче не може да се предостави членство в ЕС на всички тези държави, без те наистина да отговарят на изискванията, тъй като това може да създаде големи проблеми в бъдеще (както доказа разширяването на ЕС в Източна Европа до този момент).
Или казано с други думи, за европейските лидери като Макрон Европа има нужда от нов съюз, който хем да привлече държави като Украйна, Северна Македония, Сърбия, Молдова и т.н. в орбитата си, хем да не им дава пълни права като членове на Общността.
Все пак в Западна Европа недоволството от ЕС открай време е придобило ясна форма, която негодува срещу всичките мигранти от бившия соц блок, от предоставянето на пазари с много по-евтина работна ръка и най-общо казано от подбиването на цените, което източноевропейците извършват съзнателно или несъзнателно.
Има го и културното различие, което вече си проличава в рамките на сегашния Европейски съюз между Източна и Западна Европа на чисто идейна и идеологическа база.
Страни като Полша и Унгария, които макар и икономически да са напълно интегрирани в единния пазар на ЕС, продължават да бъдат разглеждани като "големите бунтовници" срещу Брюксел и решенията за бъдещето на Европа. Има ги и проблемите с върховенството на закона, които се наблюдават в тези две държави, но също така в Словения, Словакия, България, Румъния.
И абсолютно нищо не гарантира, че ситуацията ще е по-различна с европейската адаптация на Украйна, Сърбия или Молдова, щом страни с вече близо 20 години и отгоре стаж като членки на Обединена Европа продължават да изживяват такива проблеми.
Много държави в Западна Европа знаят, че колкото и идеологически да подкрепят каузата на Киев във войната с Русия, приемът на страната в ЕС ще означава съвсем други проблеми.
Затова и Макрон задава въпроса как тогава да се извърши тази асоциация на Украйна и държавите като нея с ЕС, без обаче те да бъдат обезкуражени и без да бъдат запратени право в лапите на Москва. И френският президент предлага най-простото възможно (за него) решение - да се направи нов Европейски съюз.
Нещо като "ЕС+" - обща платформа, която да събира както членове на общността, така и такива, които не са, но искат да заложат посоката си към Брюксел.
Макрон не е първият, който говори за подобно решение. Месец преди него бившият италиански премиер Енрико Лета, който в момента оглавява Демократическата партия на Италия, предложи създаването на "Европейска конфедерация".
За разлика от френския президент, бившият италиански премиер действително предоставя някаква рецепта, по която това обединение на европейските държави може да се случи. Според него тази конфедерация трябва да включи кандидатките за членство в ЕС в едно "споделено икономическо пространство", но също така да заложи "ангажименти за обща отбрана".
С други думи, неговият проект обединява елементи от ЕС и НАТО, но не толкова икономически и социално интегрирани и не толкова категорични в общата си защита.
Разбира се, това са все още само първоначални идеи, които евентуално тепърва ще бъдат развивани, но те показват основната слабост на подобна организация от типа "Европейски съюз, който не е Европейския съюз".
Те разчитат на това, че държавите като Сърбия, Северна Македония, Албания, Украйна, Молдова, Грузия, ще приемат да бъдат третирани като втора категория европейски страни - европейски, но не толкова, колкото онези в ЕС.
В този потенциален ЕС за бедни тези държави ще имат някаква възможност за по-добра търговия с Европа, но не и гарантираното право на свободно преминаване на хора. Няма да имат този достъп до така ключовите европейски субсидии, няма да могат да имат равния достъп до всички онези положителни икономически стимули, на които например може да се радва България.
И ако на първо време въпросните държави приемат сделката, то тя ще започне да се руши, веднага щом цялостната обстановка започне да се руши. Явното неравенство неминуемо поражда недоволство и завист. И така в Белград и Кишинев ще се питат с какво толкова пък ги превъзхождат Букурещ и София, та на тях им е разрешено повече.
Създаването на подобна организация може сега да изглежда като добро решение за гасене на пожари и потвърждаване на съюзи, но за в бъдеще би било причината за нови дипломатически конфликти.
Засега обаче идеята среща най-много бегло одобрение от останалите европейски лидери като германския канцлер Олаф Шолц, чийто коментар по темата описа възможността за подобна организация като "много интересно предложение за справяне с голямото предизвикателство, пред което сме изправени".
Балансът на привилегии със задължения за държавите, които не са членки на ЕС, определено е ключов въпрос в сегашната ситуация, в която Европа не може да си позволи да губи съюзници на Изток, бутайки ги към Кремъл.
Въпросът е, че за да бъде решен той, трябва много повече влагане на енергия и мисъл от просто хрумка на френския президент от типа "и вълкът сит, и агнето цяло", защото такива решения в международната политика твърде рядко не свършват с гръмки провали.
