Това беше трети мач за Роберто Манчини начело на „адзурите“ и 53-годишният специалист вече има всеки един възможен резултат във визитката си като национален селекционер след победата с 2:1 над Саудитска Арабия, загубата с 1:3 от Франция и снощното равенство.
Тимът на Италия преминава във фаза на подмяна на поколенията. „Скуадрата“ бе напусната от легенди като Джанлуиджи Буфон, Джорджо Киелини и Даниеле де Роси след фиаското срещу Швеция на баражите за Мондиал 2018.
Манчини направи цели 10 промени от пътуването до Ница преди три дни, оставяйки единствено полузащитника на Наполи – Жоржиньо, в стартовия състав от загубата срещу „петлите“.
Лоренцо Инсинье се превърна в първия играч на „сините“ в историята с капитанската лента на Италия на ръката си навръх 27-ия си рожден ден. И въпреки че нито един от двата отбора не се бе класирал за Мондиал 2018, това все пак се смяташе за престижна контрола.
За Роналд Куман това също бе трети мач начело на националния отбор. За разлика от Манчини, бившият мениджър на Евертън, все още няма загуба след победата с 3:0 над Португалия и равенството 1:1 със Словакия.
Италия доминираше през първото полувреме и дори гол на Андреа Белоти бе отменен поради засада при доста тънка ситуация. В началото на втората част отново Белоти имаше шанс да се разпише, но негов удар бе избит от гол линията от Яспер Силесен.
Пропускът бе отлично олицетворение на сезона, който нападателят на Торино имаше с едва 10 гола на сметката си в Серия А.
През миналото лято, след 26-те попадения, които наниза в Калчото, имаше много спекулации около бъдещето му, но не и сега. Цената му от около 100 милиона евро е прекалено висока за формата, която показва, и нападателят, най-вероятно, ще остане още един сезон при „биковете“.
В 67-ата минута, все пак, домакините откриха чрез Симоне Дзадза, който зарадва феновете на „Алианц Стейдиъм“ и празнува на стадиона на бившия си тим Ювентус. Само 120 секунди по-късно обаче Италия остана с човек по-малко Доменико Кришито бе изгонен с директен червен картон за груб фаул срещу Райън Бабел.
Холандците видяха възможността да запазят непобедения си статут под ръководството на Куман и Нейтън Аке изравни в самия край с глава, оставен напълно непокрит в наказателното поле.
И двамата селекционери направиха много промени, както подобава на приятелска среща, като Матиа Перин, Даниеле Ругани, Алесио Романьоли и Брайън Кристанте запазиха местата си в пълните 90 минути за Италия, а за Холандия до края останаха Яспер Силесен, Върджил ван Дайк, Жоржиньо Вайналдум и Мемфис Депай.
Това бе последен мач за сезона за звездите на двата отбора и, разбираемо, никой не се хвърли на 100 процента. Въпросителните обаче и пред „адзури“, и пред „лалета“ за бъдещето остават.
Роберто Манчини трябва да напипа правилния състав – да реши кой ще бъде титулярният му вратар и наследник на Буфон – Джанлуиджи Донарума или Матиа Перин, който пази срещу Холандия. Колко шансове ще получи Марио Балотели и какъв точно стил на игра ще практикува Италия?
Същото важи и за „оранжевите“, и Роналд Куман. Холандия разполага с, може би, най-слабото си поколение от години насам. Вече ги няма ветераните Робин ван Перси, Ариен Робен и Уесли Снайдер, но в състава разполагат, както с вече утвърдили се футболисти като Силесен, Ван Дайк, Вайналдум и Депай, така и с няколко добри млади таланти в лицето на Матийс де Лигт и Джъстин Клуйверт.
Розовите краски за бъдещето и пред двата отбора засега липсват и промяната няма да дойде веднага. Но с треньори като Манчини и Куман и историята на своя страна, предпоставките за завръщане на по-добрите времена са налице.
Без съмнение - един ден двата отбора отново ще са сред водещите европейски сили във футбола, но и в Торино се видя, че в отсъствието им от Мондиала няма нищо случайно.
