Дидие Дрогба, Франк Лампард, Петър Чех, Рикардо Карвальо, Микаел Есиен, Джо Коул, Ашли Коул, Михаел Балак, Джон Оби Микел, Бранислав Иванович и сега Джон Тери.
След малко повече от месец и последният представител на най-великата формация на Челси в историята ще напусне "Стамфорд Бридж" завинаги. Ще си тръгне от стадиона в западен Лондон като най-великия от всички - с 14 големи трофея за 22 години вярна служба и над 700 мача със синята фланелка.
Тери има повече титли от целия отбор на Арсенал и е бранителят с най-много голове в ерата на Висшата лига. Също така е последният защитник, печелил наградата за Играч на сезона.
Но най-важното е, че през цялото време той беше сърцето и душата на Челси.
Тери беше постоянна величина в отбор, в който идваха и си отиваха играчи за по 20-30, та дори и за 50 млн. паунда. Треньорите се сменяха като носни кърпички - 14 ако трябва да бъдем точни - и всеки от тях се убеждаваше какъв лидер и футболист притежава.
Тери беше характерът, който поведе Челси към върха и в Англия, и в Европа, а клубът от западен Лондон ще продължи да бъде сериозен фактор в обозримото бъдеще до голяма степен заради неговите усилия и наследството, което оставя.
Джон Тери е символът на най-успешната страница от историята на Челси и в клуба едва ли си представят колко ще им липсва, когато си тръгне за последен път от "Стамфорд Бридж".
Мениджърът Антонио Конте бе решил, че няма да разчита на ветерана, но държеше да остане в състава през първата му година, за да се запази шампионският манталитет в съблекалнята.
Защитникът не получи достатъчно възможности да прави това, което умее най-добре, но промяната в тактическата схема и играта с трима централни бранители наложиха да бъде закотвен на пейката.
Но дори и да не играеше, Тери продължи да бъде еталон и да установява стандартите, както неизменно го правеше в продължение на повече от две десетилетия.
Незаменими няма, но Челси едва ли скоро ще има такъв герой като него.
