Започва финалната глава от най-дългото индивидуално съперничество във футболната история.
По крайно неочаквано стечение на обстоятелствата, Кристиано Роналдо и Лионел Меси смениха отборите си през това лято и вече ще ги гледаме с екипите на Манчестър Юнайтед и Пари Сен Жермен в заключителните години от кариерата им.
Вероятно повечето от нас са уморени да говорят за двамата в комплект, макар че все още съществуват онези футболни фенове, които не могат да похвалят единия без да добавят нещо лошо за другия.
Но встрани от целия шум в социалните мрежи, Меси и Роналдо са двама от най-великите във футболната история. Рядко им се случва да сменят клубовете си, затова да го направят в едно и също лято, и то за обща трансферна сума от петнайсетина милиона евро, звучи направо нереално.
Така или иначе, това се случи и сега на дневен ред е един нелек за асимилиране въпрос: доколко новите им отбори наистина се нуждаят от тях от спортно-техническа гледна точка.
Изминалият уикенд беше последният ни шанс да видим Манчестър Юнайтед преди завръщането на Роналдо и ПСЖ в по-голямата част от мача без Меси (тъй като той се появи игра около 25 минути преди края).
Очаква се Кристиано да направи повторен дебют с червения екип на Юнайтед на "Олд Трафорд" срещу Нюкасъл на 11 септември, докато Меси би трябвало да е неизменен титуляр при Маурисио Почетино оттук нататък.
Но неделните мачове създадоха впечатление, че двете суперзвезди няма да преобразят своите тимове, а просто ще им дадат още малко повече мощ в предни позиции.
Срещу Уулвърхемптън футболистите на Оле Гунар Солскяер бяха надиграни тактически в големи периоди от мача, но Мейсън Грийнууд блесна с гол от нищото и донесе успеха.
Манчестър Юнайтед имаше изобилие от опции в атака и преди да си върне Роналдо, а едва 19-годишният Грийнууд се оформя като надежден голмайстор с голямо бъдеще.
В схемата на Солскяер има само три места за Грийнууд, Единсон Кавани, Маркъс Рашфорд, Антони Марсиал и лятната покупка Джейдън Санчо, а към тях добавяме и Роналдо.
Вярно е, че за Кавани винаги се е предвиждало да е колкото План А, толкова и План Б, Рашфорд е контузен, Марсиал и без това не може да се утвърди като титуляр, а Санчо все още се адаптира към новата среда.
Но ситуацията става още по-заплетена заради присъствието на Пол Погба, който направи 5 асистенции в първите два мача, когато играеше отляво - а срещу Уулвс изобщо не беше убедителен обратно в центъра на полузащитата.
Всеизвестно е, че проблемите на Юнайтед са по-скоро в халфовата линия, а Солскяер не се доверява особено на Погба в ролята му на халф и планираше този сезон да го използва по-скоро в атака.
Сега обаче Роналдо ще вземе едно от местата за нападателите и това може да доведе до още фрустриращи изяви на Погба като полузащитник преди очакваното му преминаване в ПСЖ следващото лято.
Парижани пък са на друга вълна. Един аржентински магьосник с невероятен ляв крак навлезе от десния фланг към центъра и достави прекрасна асистенция за първия гол на Килиан Мбапе срещу Реймс.
Само че по същото време Меси гледаше от пейката, а човекът с изкусното подаване беше сънародникът му Анхел Ди Мария - същият човек, който миналия месец донесе трофея от Копа Америка с победния гол във финала срещу Бразилия.
Ди Мария си остава недооценен футболист, който вече дълги години осигурява не само подобни проблясъци, но и енергия, баланс и дисциплина в дефанзивен план, както рамо до рамо с Роналдо в Реал Мадрид, така и с Меси в Аржентина.
Формата на Ди Мария му отрежда заслужено титулярно място, но за Почетино ще е трудно да побере в един състав него, Меси, Неймар и Мбапе дори в някои мачове от Лига 1. В големите сблъсъци от Шампионската лига такъв състав изглежда съвсем невъзможен.
И това е големият проблем на ПСЖ. Защото задачата на Роналдо отчасти е да помага в мачове като този срещу Уулвърхемптън и да донесе първа титла на Юнайтед от 2013 г. насам. Докато в Париж титлата едва ли ще е проблем, а с Меси в състава очакванията са за завладяване на европейския връх и нищо по-малко.
Затова целият сезон на Пари Сен Жермен зависи от няколкото елиминационни мача в Шампионската лига, изиграни между февруари и май. Как се представя отборът срещу Реймс през август няма никакво значение за това дали сезонът ще бъде считан за успешен или не.
Все пак някои проблеми на отбора лъснаха в неделя, когато парижани бяха изненадващо посредствени в придвижването на топката през халфовата линия, а новото попълнение Джорджиньо Вайналдум беше твърде незабележим.
Затова Меси, пуснат да играе централно, може да разреши този неочакван проблем благодарение на плеймейкърските си качества.
Килиан Мбапе не осъществи желания трансфер в Реал Мадрид и задължителното му присъствие в състава също може да се окаже проблем срещу силни противници в евротурнирите - ПСЖ и преди е страдал, защото триото в атака не работи достатъчно без топка.
С годините Неймар става все по-вял в защита, Мбапе също не показва мотивация да гони противниците, а Меси вече е на 34 и пази силите си за включванията в атака.
Впрочем Роналдо носи със себе си същия проблем при завръщането във Висшата лига.
От него не може да се очаква да пресира противниците и да им отнема топката, статистиките на Меси подсказват същото.
Двете суперзвезди са привикнали да играят в отбори, където други вършат тази работа вместо тях и където топката се владее предимно от техния тим.
Но пред ПСЖ и Манчестър Юнайтед стои казусът да разрешат тактическите проблеми, които ще произлязат от присъствието на Меси и Роналдо и от твърде скромния им принос, когато топката е в противника.
Разбира се, нито един от тях не беше привлечен изцяло по футболни причини. Миналото на Роналдо на "Олд Трафорд" и опасността да премине в градския съперник Манчестър Сити мотивираха Юнайтед да направи сделката, докато Меси е съществен за марката ПСЖ и затова възможността да облече екипа на отбора нямаше как да бъде пропусната.
Но в класата на Роналдо и Меси съмнения не може да има. 13 години след първия случай, когато завзеха челните две места за "Златната топка", те остават ненадминати в съвременния футбол.
Важното е да ги оценяваме, докато все още са на терена, без задължително да ги сравняваме непрекъснато.
А доколко новите им отбори се нуждаят от тях ще покажат бъдещите двубои, в които двамата ще имат предостатъчно шансове да покажат какво могат.
Отсега обаче е сигурно, че Оле Гунар Солскяер и Маурисио Почетино ще имат тактически главоболия с Роналдо и Меси, а същевременно от тях се очакват трофеи - и никакви оправдания няма да важат.
