Ловец отишъл в гората, а насреща му - мечка. Стреля той с пушката, но не уцелва. Стреля пак - същото. Накрая му свършили патроните, а мечката се приближава. Ловецът хвърлил пушката и казал:
- Абе, мен какво ме интересува? Аз съм за гъби.
От 10 дни Георги Първанов се опитва да обясни внезапното забогатяване на 27-годишния си син, делови партньор с доскорошната президентска секретарка, и все не му се получава.
Детето-чудо Ивайло Първанов - мениджър на единствената в света софтуерна фирма без сайт (но на печалба) - заби в земята целия имотен сектор с петзвездния си СПА-комплекс.
Да беше компромат - не е; сделката е вписана в Търговския регистър и е публично достояние.
Ако питате Георги Първанов - то не било хотел, а били акции.
Ако питате Румен Петков - не било лукс, а било борч. Било "внушение".
Ако питате нас - не била мечка, а били гъби.
По стара българска традиция Сметната палата вдига рамене, защото е "просто регистратор", а НАП профилактира медиите.
На всички съкооператори - цървули, а на председателя на ТКЗС-то - четириетажен хотел. Нека оди бос.
Не е лесно да си Първанов. Цял живот "социалист в кръвта", интелигент от работническо-селски произход, покорен слуга на народа и неговата държавна сигурност.
До вчера собственик на 60 квадрата в "Красна поляна" и Голф за 1000 лв, а днес - в неудобен разкрач по национална телевизия.
Признатият грях е половин грях, нали? Е, признаваме си, че винаги тайно сме смятали Георги Първанов за една идея по-интелигентен играч, отколкото се оказа в действителност.
Да даваш акъл по антикорупционната реформа, докато се мъчиш да обясниш защо имотната ти декларация не отговаря на истината - не е много любезно.
Христо Бисеров поне нямаше претенции.
Ама какви претенции пък да има Първанов. Той просто си прави "Голям шлем", само че на своята сметка. Надяваше се той да го върнат обратно на бял кон в БСПто, ама там и те....чукундури, никой не се сеща да го покани.
Хубавото е, че бакиите им лъсват рано или късно. Лошото е, че винаги се измъкват сухи от помията и никога не си получават заслуженото.
Случващото се с малкия Бардоква е прекрасна илюстрация на начина на разсъждение на Гоце и подобните му. За тях има много измерения на морала. За тях той е един, и им позволява да правят всичко на ползу джобу, а цялата останала паплач е длъжна прави, каквото прави, то да е на ползу народу. И всичко, което може по второто направление, да се обсеби от облагодетелствалите се по първо направление. Това е алфата и омегата на Гоцевата философия.