Мине се не мине, из села, местности и градове изникват фолклорни събори, песни се пеят, чевермета се въртят и всичко се предлага опаковано като „патриотизъм". Няма лошо, много е хубаво да се пазят традиции, макар че понякога начините това да се случва са, меко казано, спорни.
Министър, който редовно се появява с калпак и новоушити цървули, не е патриотизъм. Нито е патриотично певици, облечени в имитация на народни носии да пеят преработен на кръчмарски фолклор, в който автентичното творчество и високите постижения на музиката са толкова далечни, колкото е родопска крава от сирене с растителни мазнини.
Предлагаме ви лесен наръчник за патриотизъм с повече практическа насоченост и по-малко изяви в стил „Бай Ганьо". Ако ви влече да ходите на фолклорни събори - продължавайте, но не спирайте грижата за род и родина до едно уикенд посещение. С изпълнение на поне част от идеите в него можем да направим България едно доста по-добро място за живеене, пазейки духовното и културно наследство.
Вместо до двореца в Равадиново или подобна измислена бутафория, разходете се до някоя от старите български столици. Прочетете за историята им, разгледайте запазените останки, направете сравнение с други европейски народи от онова време.
- Запазените крепости са рядкост, но ако се поинтересувате, ще разберете, че много от тях не са разрушени от Османската империя заради непокорните българи, както мнозина вярват. Просто камъните са откарани за нови строежи, най-често от самите българи. Многозначителен урок.
- Спрете телевизора и разкажете на децата си за българи, които са направили нещо значително. Разкажете им за Христо Ботев, Васил Левски, за Раковски и Захари Стоянов не като безгрешните революционери от портретите, а като за обикновени хора, които с труд, старание и усилия са постигнали нещо значително.
Разкажете им за Панчо Владигеров и Владимир Димитров - Майстора, за Валери Петров и Елиас Канети. Разкажете им за доц. Йорданка Глухчева от БАН, за Боян Петров или за някой от десетките хора, които стават съвременни герои, превръщайки света наоколо в по-добро място.
- Идете на разходка в природен парк. Опознайте местната флора и фауна, вижте какво многообразие от видове има и помогнете, за да бъде запазено.
- Изхвърляйте си боклука само на определените места. Не мятайте фасове, бутилки и опаковки през прозореца на колата, докато мрънкате колко е зле в България.
- Когато отидете в чужда държава се огледайте какво ви харесва там. Опитайте се да го пренесете и тук.
- Ако имате финансова възможност, купете сграда-паметник на културата и я съхранете. Помогнете за опазването на огромното наследство от архитектурни образци на най-известните европейски школи в София, Русе, Видин, Пловдив, Свищов, Варна, Шумен... Не си мислете, че българската архитектура започва и свършва с възрожденските къщи. Сецесионовите и необарокови къщи на Лом, Кюстендил, Габрово също са част от българското наследство.
- Пишете грамотно. Четете. И българска, и чужда литература. Сравнявайте, обсъждайте, търсете.
- Отидете на опера, на изложба, на концерт. България е благословена с огромно музикално наследство, което се простира от средновековните псалми, през оригинално народно творчество, чак до джаз и велики оперни изпълнители. Слушайте ги. Купете си билет и техен диск и им помогнете да продължат. В сравнение със Западна Европа тук културата не е скъпо удоволствие - може да отидете на театър и концерт срещу няколко лева, заедно с безброй възможности за безплатно посещение на музеи и галерии.
- Уважавайте околните, дръжте се на публично място така, както бихте искали да се държат с вас. Шофирайте внимателно и оставете агресията. Ако толкова ви влече, запишете се на силов спорт.
- Работете. В доброто старо време възрожденците, на които толкова се възхищаваме, са създавали стоки, търгували са и са обработвали земята. Патриотично е да работиш, а не да мрънкаш колко е зле всичко и да обвиняваш конспирацията за личния неуспех.
- Избирайте качествени български стоки, когато имате възможност. Така ще стимулирате добрите производители и ще помогнете на икономиката. Да помагаш за стопанското развитие също е патриотично.
- Отделяйте си поне малко време за доброволчество. Ако искате чистете градинката до вас, или помагайте на Българска хранителна банка, подарете учебници за деца в нужда, станете приемен родител, помагайте на бездомните животни.
- Не давайте подкупи. Това е разруха на държавността.
- Носете си новите дрехи. Преносно. Буквално - грижете се за външния си вид. Странно е как хиляди българи се възхищават на хайдутите, тръгнали на бесилото с чисти бели ризи, но приемат за огромно изпитание те самите да ходят чисти и спретнати.
Не приемайте патриотизма като почит към обичаите от XIX век, които лоши чужденци и съвременния морал искат да разрушат. Светът се променя постоянно, историята не се повтаря, а традициите, над които патриоти си късат везаните ризи, някога са били нещо ново и непознато.
Патриотизъм е да се грижиш за средата, в която живееш с мисъл какво ще има утре след теб. Останалото е поза.
Ама кое за Левски да разкажем- което сме учили по история или тва дето го преподава емил джасим по тед?
Цървули не съм обувал, а се смятам за патриот. И какво от това, че някакъв министър обул цървули или някаква мискинка се пременила в мини рокла с шевици? Прави ли това цървулите и шевиците непатриотични, а патриотизма на носещите ги фалшив? Чел съм старинно предание, че първият чешки княз, забравих му името, наредил да окачат цървулите му в двореца, за да не забравя откъде е тръгнал. Също, че царете от второто българско царство се коронясвали с кесийка пръст на шията, за да не забравят, че са от пръст и на пръст ще станат. Цървулите, шевиците, пафтите и др. са необходим аксесоар при провеждане мероприятия свързани с фолклора и корените ни. Никой не ги носи на рабгота, по улиците или по механите. раздразнението на някои модерни елементи мирише на раздразнението на кфн Ганев, бай Ганювия внук, че му напомнят кой е бил дядо му. Отделен въпрос е, че тънкостите на носиите вече са известни на малък брой специалисти, и се бъркат масово. Но те дразнят само въпросните специалисти, широката публика ги възприема като автентичен фолклор. И какво ни предлага авторката вместо цървулите? Един куп благи наставления, валидни за всички времена и всички народи, без значение дали прадедите им са носили цървули, сандали или ботуши. И които не са отричат с обуването на цървули. И два фалшиви тона в иначе хармоничния материал. За разрушените български замъци. Барелефи, може би по-ценни от акропола има вградени в много здания из цяла Гърция. Гърците не са имали хабер за тяхната ценност, докато не дошли замаяните по класика европейци да им ги изкупуват за жълти центове. И не е само в Гърция. По цял свят живите градят с наследството от мъртвите. От мраморите в Плиска и Преслав турците са пекли вар. А мостът Александър 111 в Париж е изграден от камъните на бастилията. Тя не е била разрушена от въстаналия народ, а купена и демонтирана от един предприемач. И при цялото ми уважение към Канети, единствената му връзка с България е, че е роден в Русе. Можеше да се роди и в Бомбай. Нито е писал не български, нито се е смятал за българин. Става за поддържане на патриотизма не почеве от Джон атанасов.
Много хубав текст, но се съмнявам дали ще стигне точно до хората, които трябва да го прочетат и поне малко да се замислят. Авторът би трябвало да го постне във фейса (ако вече не го е направил), там ще получи по-голяма популярност и може да има някакъв ефект. Това е източникът, който поне масово се чете, за книги не знам.