Отсечката Силистра-Алфатар е дълга само 20 километра, но по нея има 24 паметници на загинали. Затова новината, че България отново е начело в статистиката за брой на жертвите по пътя в ЕС, не е изненада.
Но освен черните класации и скърбящите роднини, напук на усилията нещата да се променят, ситуацията се влошава. Напразни са и призивите за справедливост на близките на пометените жертви на пешеходни пътеки, които създават групи във Facebook. В държавата, където министър-председателят призовава хората да не се избиват по пътищата, молебените и кампаниите имат ефект кръгла нула.
Причините са много - лошите пътища, старите коли и др., но една от основните е, че голяма част от шофьорите просто не могат да карат. Те не се съобразяват с обстановката на пътя, не гледат в огледалата, не могат да преценят ситуацията, своите способности и възможностите на автомобила, който управляват.
"Проблемните" шофьори са бедствие и в града, и на магистралата. Явно 31 часа кормуване не са достатъчни или част от изпитващите се оказват твърде благосклонни към бъдещите водачи.
Просто тръгнете по магистралата или се опитайте да пресечете на натоварено кръстовище. Има нови пътища, по които колите се тресат, и новопостроени кръстовища, на които за два месеца има пет ПТП-та като това между северната тангента на София и пътя за Мрамор.
Ясно е, че не може да се разчита на съвестта на хората, защото някои нямат такава. Що за наказание трябва да се наложи на онзи, който бърза да се прибере на село и връхлита с над 200 км/ч в аварийната лента на магистралата, премазвайки невинен човек? А на онзи, който му е дал книжката?
За да няма догодина нов паметник в отсечката Силистра-Алфатар, са нужни общи усилия за спасяване на пробитата система - от купените шофьорски книжки до 20-те лева, пробутани на катаджията "за кафе". Защото в крайна сметка, всеки седнал зад волана се превръща в безнаказан потенциален убиец на себе си и на околните. А "поправка" след смъртта няма.
