„Над заводи и мини, сред поля и градини, ти летиш като сокол, Комсомол!" се пееше навремето в пропагандния марш.
Само че бивш комунист и комсомолец няма. Просто се преобразуват в друга форма - първо в назначен капиталист, после - в кандидат-президент, борец за светлото бъдеще на Евразийска България.
След като прелетяха над родните заводи и ваканционно селище "Русалка" и "Градина", семейство Баневи бавно и безславно се опитват да влязат в продуктовата ниша на единствения успешен бизнес в България - политиката.
За широката публика те са ексцентричната побългарена версия на западния хайлайф. Предприятията, фалирали под техен надзор, са просто подробност от пейзажа - муха на ревера.
Фамилия Баневи са онези, които платиха на Джо Кокър да пее на сватбата им. В жълтата хроника няма място за неуспешни бизнес истории, провалени инвестиции и съкратени работници след полета на комсомолския сокол.
„Проблемът не е в мениджмънта, а по веригата" - това е дежурният отговор на всеки въпрос по темата с провалената приватизация.
Семейство Баневи са усетили накъде духа вятъра на популизма - ЕС са виновни, демократите разсипаха родината, а всеки честен частник е репресиран. Едва ли очаквате по-голямо въображение от сина на най-младия активен борец срещу фашизма и капитализма.
Иронията на съдбата ги удари по възможно най-интересния начин - докато Николай Банев обявяваше кандидатура си за президент, защото вече му е писнало некомпетентни хора да забогатяват от политиката, фамилията му излезе от Panama Papers.
Ситуцията се обърна в „Говорит Москва" - от ръководството на Евразийски клуб - България бе подет рефрена за „поредната международна конспирация", която пак целяла отклонение от „важните проблеми на човечеството".
Права е госпожа Банева, че това касае целия свят при положение, че са намесени политици и наркотрафиканти, но касае и България, ако в тези документи и фирми излязат имената на бизнесмени от съмнителния преход.
След като някои прави заявка за сериозно политическо присъствие и промяна на системата, той няма право да има скрита собственост, която може да е индикатор за бъдеща корупция.
Ако се казва „А", трябва да бъде казано и „Я".
Оттук нататък въпросът е колко други бизнесмени с апетит към политиката или политици с интерес в бизнеса ще бъдат изкарани от разследванията на #PanamaPapers.
За едно нещо обаче Николай Банев е прав.
Не е лъжа, че почти всяко правителство търси сметка от бизнеса, който не е свързан с него.
Дали ще са кражбите на фирми през съда, „златните" обществени поръчки или фактът, че корупцията започва от шофьорските книжки и стига до магистралното строителство - ефектът е един и същ. Това е само видимата част на „стабилността", която пречи на развитието на нормален бизнес.
Както се казва - дори спрелият часовник показва точно време два пъти на ден.
Не знаем дали политическата активност на Баневи е плод на клет патриотизъм или на тъжната реалност, че трябваше да слязат от самолета и да се качат на Майбах.
Но колкото и да се стараят да копират Хилари и Бил Клинтън, някак все го докарват до фарсова адаптация на „Къща от карти"/House Of Cards.
