Местните избори догодина може на мнозина да им се виждат безкрайно далеч - все пак у нас правителства и парламенти се сменят в рамките на няколко месеца, а за последните президентски избори научихме кои ще са кандидати в рамките на около 35-40 дни преди самия вот.
И все пак, отвъд извратените разбирания у нас за политика и избори, в една нормална ситуация партиите вече би трябвало да се готвят усилено за предстоящата кампания, да преценяват кандидати, да готвят стратегии и т.н.
Изглежда една партия вече е в режим на подготовка. "Спаси София" все още не е предприела всички законови стъпки, но потенциалният ѝ бъдещ лидер и действащ общински съветник Борис Бонев вече показва амбиции за кметския стол в столицата.
В свое интервю за Nova по повод обявяването на новата местна партия той коментира, че ще е безотговорно след 17 години управление на ГЕРБ в столицата да не се стигне до обединение на "демократичните сили" - "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и "Спаси София".
Възможно ли е подобно нещо? Ако да - на каква цена? Или все пак е по-вероятно тези три формации да не постигнат крайно съгласие и да влязат в надпревара помежду си, изяждайки възможностите си за победа?
Последният сценарий видяхме и на предишните местни избори в София. Мнозина определящи се като десни избиратели обвиняват Бонев за това, че е разделил "демократичния" вот и е довел до това Мая Манолова да отиде на балотаж срещу действащия кмет Йорданка Фандъкова от ГЕРБ.
Тогава лицето на "Спаси София" се класира четвърти с 47 936 гласа спрямо 54 330 гласа за кандидата на ДБ Борислав Игнатов. Градските демократи още преди началото на кампанията бяха готови за обединение със "Спаси София", но с настояването Борис Бонев да се яви като кандидат на тяхната формация - нещо, което по това време беше неприемливо за гражданската организация. Оттам настояваха ДБ просто да подкрепи Бонев като независим.
За "Демократична България", която се гордее със силната си база от поддръжници в София, обаче подобен сценарий, в който нямат свой собствен кандидат за столичен кмет, беше също толкова неприемлив. Така, в крайна сметка, се стигна до двамата кандидати, които се бореха за идентичен електорат.
Чисто математически сборът от гласовете за Бонев и Игнатов не би стигнал за класиране на второто място на вота от 2019-та, но така или иначе изборите никога не са въпрос на механично събиране на гласоподаватели и никога няма да разберем какво е щяло да бъде иначе.
Въпросът е, че сега ситуацията политически е коренно различна от тази, която имахме покрай местните избори преди три години.
Тогава БСП все още беше втора политическа сила, а Корнелия Нинова не се беше изпокарала с половината си партия, докато ДБ претендираха да са единствения избор в полето на градски, проевропейски и прогресивно настроените избиратели.
Днес БСП вече са пета сила, а разривът в софийските им структури се усеща силно след наложеното наказание над Калоян Прагов. Междувременно "Продължаваме промяната" е новият голям играч, който претендира да бъде в това градско, проевропейско и прогресивно пространство, като се заиграва с левите идеи.
За кратко ДБ бяха в коалиция с БСП и светът не свърши от този факт, макар избирателите на двете формации едва ли лесно преглъщат идеята за това.
Колкото до ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, множеството калпави ремонти из столицата през последните години поставиха нещата по начин, който отваря възможност да им бъде взет контрола върху столицата.
Самата Фандъкова почти по всяка вероятност няма да се кандидатира отново за кмет, а от партията все още не посочват кой ще бъде кандидатът им за вота, макар че може да се спекулира по въпроса, когато погледнем все по-честите медийни появи на председателя на Столичния общински съвет (СОС) Георги Георгиев.
Коалиция на ниво листи за общински съветници при едно обединение между ДБ, ПП и "Спаси София" изглежда като нещо невъзможно - там по-скоро всяка от партиите ще играе за себе си, а след вота ще се опитат да формират мнозинство в СОС.
Как стоят обаче нещата по въпроса с единна кандидатура за кмет? Поне на този етап еднозначен отговор не може да бъде даден.
Едва ли Борис Бонев, когато говори за обединение, има предвид друг кандидат за кмет на София извън себе си. Той и екипът му имат самочувствието на хора, които живеят за проблемите на София, изградили са солидна експертна база и трудно биха се съгласили да бъдат изместени от двете по-големи формации.
Опитът до момента трябва да е научил и "Спаси София", и "Демократична България", че разцепването на вота крие огромен риск от това да останат без кандидат на балотажа.
Същевременно с това ДБ трудно могат да бъдат убедени да не издигат свой кандидат в града, който приемат за свой бастион.
Първото явяване на местен вот на "Продължаваме промяната" също оставя доста неизвестни. Като нова партия хората на Кирил Петков и Асен Василев трябва да направят достатъчно силно впечатление, а кандидат за кмет на столицата е логичен ход. Нещо повече - добрият резултат на ПП на парламентарните избори за София може да ги накара да мислят, че имат своя шанс и за кметското място, ако играят сами.
Въпросът тогава е какво биха могли да предложат "Спаси София" на ДБ и ПП, за да дадат те подкрепата си за потенциалната кандидатура на Бонев за кмет, извън утехата, че така той ще има шанса да бие ГЕРБ?
Отговорът се крие в районните кметове. Ако на това ниво може да се постигне сделка - трите формации си разпределят софийските райони, за да играят заедно на изборите, без да се конкурират, подобен съюз може и да се получи.
Ключът е всички те да разберат, че сами не могат да постигнат целта си и да спечелят София. В такъв случай се изисква повече прагматизъм и по-малко его. Дали това е случаят с ПП, ДБ и "Спаси София", тепърва ще се види.
Едно обаче е сигурно - ако Борис Бонев иска да е категоричен, че той ще бъде изборът за обща кандидатура за кмет на столицата, трябва още отсега да започне да изгражда подходящ имидж за това.
Към момента неговите противници чисто имиджово вече са успели да го превърнат в дразнещ образ с грандомански идеи, които толкова много дразнят по-консервативните избиратели. С напредване на кампанията машините за черен пиар ще продължат да работят в тази посока.
Но все пак щом "червената" Мая Манолова, родом от Кюстендил, успя да стигне на някакви 20 хил. гласа разлика от победата, шансовете за една градска, прогресивна коалиция остават високи.
Но най-вероятно преди това имаме да минем през още 1-2 парламентарни вота, които да обърнат всичко нагоре с краката. Така че все още има да изтече много вода, преди партиите да се прехвърлят на вълна местен вот.
