Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мартина - за роботите, които ни учат как да правим кексчета

Как срещата с технологичния свят промени живота й Снимка: Мирослава Дерменджиева
Как срещата с технологичния свят промени живота й

Те са красиви, умни, успешни и работят в реалност, различна от нашата - в света на компютрите. Те са нашите smart girls до мъжете на технологиите, които заедно с умните телевизори на Samsung успяхме да открием и уговорим да разкажат за тайните на виртуалната реалност. Те са цветни, ясни и впечатляващи като новия модел на телевизори Samsung.

Четвъртият посланик и представител на женската мощ в проекта на Webcafe и Samsung е Мартина Колева. Завършва висшето си образование в Ню Йорк и Хага и от близо 4 години е проджект мениджър, в момента в Athlon - дигитална агенция, която създава софтуерни и хардуерни решения за международни компании. Мартина е инициатор и сред най-активните организатори на безплатните работилници и клубове за обучение на жени и деца в програмирането, част от глобалните инициативи Rails Girls и CoderDojo в България. Освен това търси нетрадиционни връзки между активизъм, изкуство и технологиите във Fine Acts и креативно вдъхновение заедно с CreativeMornings Sofia.

Мартина е не просто една от най-активните и креативни smart girl у нас, но и доказва, че не е трудно да носиш много дини под една мишница. Освен всички инициативи, с които се занимава в свободното си време, тя превежда и първата книга на Linda Liukas - "Здравей, Руби: Приключения в програмирането", която Егмонт издава преди около две години. Какво знае за любимите герои на Samsung - роботчетата Android и тяхното дружелюбие и готовност за помощ разказва за Webcafe.


Мартина Колева е от онези фини млади дами, които обикновено ни изненадват с невероятни умения в различни области, като една от тях е IT сферата. И макар да не се нарича програмист, казва, че именно срещата й с технологичния свят променя живота й.

Родена е в София и като малка често няма достъп до компютъра, защото обикновено по-големия й брат побеждава в надпреварата кой да седне първи пред екрана. Едва когато заминава да учи в САЩ, а след това в Хага започват нейните по-топли отношения с технологиите, които стигат до днес, когато организира обучения по програмиране за жени с Rails Girls Sofia и за деца с CoderDojo Bulgaria и Здравей, Руби.

"По програмирането ме запали Rails Girls Sofia. През 2014 година бях участник във второто издание на работилниците и точно там усетих, че всички ограничения, които съм си поставяла, свързани с технологиите, са били базирани на предразсъдъци, с които съм отраснала и в които дори не съм се съмнявала. След като събитието приключи, посветих около година на програмирането и посещавах безплатните учебни групи на Rails Girls Sofia, където за период от няколко месеца създадох уебсайт, който и в момента е жив и изпълнява функциите си. След това преживяване и уменията, които натрупах за близо една година, реших да сменя посоката и в последните 3-4 години съм проектов мениджър в различни софтуерни компании."

Така започва една история за технологиите, която отвежда Мартина до едни от най-смислените дейности, с които един млад човек може да се занимава - изкореняване на предразсъдъци и създаване на нови възможности за развитие.

"В технологичната сфера съществува дисбаланс и въпреки, че България е една от държавите с най-много жени в IT сферата, съм много щастлива, че Rails Girls съществува и спомага този промяна да се случва в глобален мащаб. До преди 10 години 80-90% от програмистите и хората в IT сферата са били мъже. За да се балансира съотношението, стереотипите и предразсъдъците, които повечето момичета чуват от техните родители и приятели - че за да си програмист трябва да си много добър математик, че тази дейност не се удава на жени и не може ей така да започнеш да програмираш на 25-30 години, трябва да се изкоренят. Когато тези думи идват от близки хора, често ги приемаме за истина и не ги подлагаме на съмнение, а това е и причината ние сами да се спираме и ограничаваме своето развитие в тази сфера."

По думите й все повече жени имат интерес към програмирането. В последните две години броят на участничките в работилницата е нараснал от 50 на 100.

"За повечето издания на работилницата имаме три пъти повече кандидати отколкото свободни места. Това много ни радва и ни стимулира да създаваме още възможности и да мислим как да подобрим формата на работилниците. За всички момичета, които не са успели да се запишат на двудневната работилница или за тези които искат да развият уменията си след края на работилницата, организираме безплатните учебни групи, които се случват два пъти седмично.”

Научила за събитието случайно и кандидатствала от любопитство, Rails Girls Sofia променя живота на Мартина из основи.

"Инструкторът ми беше много внимателен и чрез метафори направи много сложни концепции разбираеми за мен. Преди Rails Girls Sofia, програмирането изглеждаше като нещо много сложно и невъзможно да бъде разбрано от мен. Но след няколко часа по време на работилницата ми стана ясно, че както с повечето неща, това което е необходимо за да станеш добър е да отделиш време, да положиш усилия, да си упорит и да не се отказваш, когато стане напечено. Не станах програмист, но участието ми в работилницата ми помогна да разбера, че няма причина, която да ме спира да се науча да програмирам, а на учебните групи си го доказах и успях да направя собствен уеб сайт. Беше удовлетворяващо за мен и дори сега, когато нещо ми се вижда невъзможно или много трудно, го отварям и си припомням, че мога да се справя с всичко. Често си го наглеждам", смее се Марти.

Така програмирането й носи увереност и насока за кариерното развитие. Преди това се е занимавала с дигитален маркетинг и след срещата й с малко код, усеща, че има нужда да се преориентира кариерно и да се ангажира с инициативи, които ще променят перспективата и на други хора.

"След участието на второто издание на Rails Girls Sofia, освен че нагласата ми се промени и се “зарибих” по технологиите, изпитах силно желание да съм част от инициативата, която помага на повече момичета и жени да излязат от зоната си на комфорт и да променят гледната си точка относно технологиите. След организирането на няколко издания на работилницата, някак естествено дойде и идеята с част от организационния екип да създадем нещо подобно и за деца. Проучихме какви инициативи има глобално и CoderDojo беше тази, която най-много резонираше с визията ни. Това са безплатни клубове по програмиране за деца от 7 до 14 години. Всичко започна преди около три години, а в момента има над 2000 деца, които са минали през една или няколко работилници и над 35 клуба в 17 града в България. Главните двигатели на инициативата са отново жени -  Адриана Панайотова и Весела Симова."

Всъщност името CoderDojo идва от Coder - човек, който се занимава с програмиране, и Dojo - клуб или кръг, взаимстван от източните бойни изкуства.

Децата, които посещават работилниците задават невероятни въпроси и са изключително любопитни, казва Мартина. Някои от тях са като нинджи, които борят проблемите с код, според други Интернет е огромен и много бърз кон направен от кабели, а други смятат, че когато има вирус "компютърът е болен, много му се спи и не му се работи въобще".

"Това са малките чудатости и вдъхновения, с които се срещнах на "Здравей, Руби" работилниците за най-малките приключенци в програмирането. Тези работилници бяха продължение на превода на книгата “Hello Ruby” на Linda Liukas, която е една от основателките на Rails Girls. Книгата е изключително полезна и направена с много мисъл и любов. Освен, че бях много впечатлена от нея, главната причина да преведа книгата на български бяха моментите, в които по-малките братя и сестри на CoderDojo нинджите искаха да се включат в игрите и задачите, които бяхме подготвили. Програмата и материалите не бяха замислени за деца под 7 години и нуждата за материали подходящи за по-малки деца даде първоначалния импулс да преведа книгата, защото освен история, която запознава децата с герои от уеб света, в нея има и упражнения, които ги учат да решават проблеми и да мислят аналитично.”

Така от това интервю разбирам и запомням, че Руби е език за програмиране, а така се казва и главната героиня от книгата. Тя среща лисицата на Firefox, роботчетата на Android,  Джанго - приятел на Руби, който има за домашен любимец питон или Пайтън, друг език за програмиране.

"Героите са описани така, че да характеризират технологията зад която стоят. Роботчетата на Android са много приятелски настроени и обичат да споделят всичко, както знаем от Samsung - винаги готови да помогнат. Именно те помагат на Руби да разбере, че писането на рецепта за кексчета ти помага да направиш много кексчета и веднъж намериш ли добра рецепта, можеш да направиш стотици кексчета, или можеш да смениш някои съставки и да направиш много различни видове кексчета. Това е много добра метафора за добре написан код за някоя функционалност, който след това може да се репликира и да се използва за други неща или да се добави нещо към него, което да промени функционалността така, че да изпълнява други нужди."

Вече няколко години Мартина е посветила времето си и доброволно се занимава с инициативи за програмиране и работа с технологии, но успява да съчетае познанията си и с други сфери.

Тя е част от екипа на Fine Acts Labs - формат, който събира активисти, хора на изкуството и хора на технологиите, за да могат с общи усилия и с разнообразните им умения и перспектива да борят социални проблеми, с които се сблъскваме в момента.

Дотук от Мартина чуваме само имена на жени, които са се отдали на това да създават разнообразни възможности за развитие в България. Според нея, до голяма степен, успехът на всички тези инициативи се дължи на качества като любопитство, смелост, търпение, отговорност и упоритост - качества характерни за жените, с които тя работи.

"Малките действия са това, което води до промяна, а не големите думи. Изкореняването на стереотипи и създаването на възможности за развитие се неща, които се случват, когато се предизвикаме и експериментираме без страх. Ако има едно нещо, което допринася за собственото развитие, а и това на едно общество, то е винаги да подхождаме с любопитство и смелост към всяко предизвикателство.”

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Най-четените