В рубриката ни СПОРТЪТ И ГРАДЪТ продължаваме традицията, да ви срещаме с професионални спортисти, за които спортът е призвание, професия и начин на живот. Наш партньор са солети Хрус-Хрус и тяхната здравословна серия Fitness Mania - апетитни солети от пълнозърнесто брашно, насочени към хората, за които качеството на храната е от също толкова голямо значение, колкото и ежедневния спорт.
Той е млад, инициативен и винаги позитивен. Обича да тренира и има собствена философия за живота, която се опитва да предава на всеки, който е готов да я сподели.
Той е автор на книгата "Яж шоколад и отслабвай" и събира капачки за благотворителност. Понякога времето не му стига за всичко, което иска да свърши, но това не го отчайва, защото, и без това, е свършил достатъчно.
Лазар Радков завършва специалност "Наука за храненето" в Хамбург, Германия, въпреки че заминава с първоначалната идея да стане инженер. Решава да се върне в България през 2007 г. и малко по-късно създава проекта Live to lift, който постепенно се развива и през тази година ще навърши 10 г.
Какво е Live to lift и защо ви запознаваме с Лазар?
Първо и преди всичко, Live to lift е начин на мислене, който отразява разбиранията на Лазар за тренировките, храненето, ценностите, света и всичко останало. Ценности, които се споделят до голяма степен както от неговите колеги, така и от клиентите на организацията.
Мисията им е да помогнат на хората сами да си помогнат, да влязат в по-добра форма, да изглеждат по-добре, да се чувстват по-добре и ако имат някакви болки, да се възстановят от тях и да спре да ги боли.
Live to lift не е обикновеният фитнес клуб, който познавате. За да влезете, или по-точно за да ви приемат, трябва да покриете широк набор от условия. В началото всички попълват една много подробна анкета, след това има консултация, двигателен тест. И дори след всички тези стъпки пътищата ви може да не се срещнат.
"Не работим с всички хора и на всяка цена. Работим само с хората, които малко или много изповядват нашите ценности и на които виждаме, че можем да им дадем. Ако дойде човек, на когото виждаме, че не можем да му дадем и виждаме, че той е готов да работи и срещу здравето си, не се съгласяваме да работим с него.
Първо - той не може да вземе оптималното от нас, ние ще си скъсаме нервите и ще си изгубим взаимно времето. А ние ценим времето си. Надяваме се и хората да го правят. Затова филтрираме на 95% хората, с които работим. Затова имаме анкета, имаме консултация, имаме двигателен тест", обяснява Радков.
В началото, разбира се, е трудно. Лазар се връща от Германия и се опитва да прокара наученото, както и своите разбирания, у нас. Пише за някои от най-големите фитнес издания за разликата между фитнес инструктора и персоналния треньор, как ролята на персоналния треньор не приключва с "направи 10 повторения тук, 20 повторения там, 15 минути на пътеката и си готов" и какво всъщност означава да станеш и да си наемеш персонален треньор.
"Треньорът трябва да е психолог преди всичко, да има уменията на психолог, но не трябва да се прави на психолог.
Не трябва да се опитва да решава проблемите на хората, защото половината тренировка преминава в приказаки. Всички треньори сами сме си ги подбрали и обучили. Установили сме, че хора със спортно образувание по-скоро не могат да паснат при нас. Нашият модел е силно ориентиран към здравето и към хората.
Търсим дълбочина в това, което правим. Всички подходи "Направи го или умри", "Squad till you puke", войнишките прийоми, 90-арските постери по фитнесите не са за нас. При нас здравето е на първо място. Това е една от причините да не работим със спортисти и професионални състезатели от много време. Те понякога поставят постиженията пред здравето, а за нас това е недопустимо.
За нас здравето е първо, след това са целите. Работим предимно с обикновени хора, с начинаещи, с хора с контузии", обяснява Лазар.
В момента Live to lift разполага с около 10-ина души екип. В началото Радков създава проекта, заедно с още двама човека, които след известно време се отказват. Сега го ръководи сам и с помощта на вече обучените треньори.
"30 е новото 50. Ако едно време болежките започват след 50 години, сега започват след 30. Предимно работим с обикновени хора, с хора с контузии или с хора, които са проблвали да тренират, но не са постигнали нищо. Това ни е 99% от контингента. Това са хората, които като им помогнеш да подобрят здравето и кондицията си, те изпитват най-голямо подобрение в качеството си на живот.
Ние не просто помагаме на хората да отслабват, въпреки че някои свалят много килограми, не просто да качат сила. Нашата цел е да им предадем нашия начин на мислене. Защото когато научиш един човек да се грижи за себе си, как да се грижи за тялото си, за здравето си, техниката как се изпълняват упражненията е много малък компонент от цялата картина.
Разбира се, че е важно, но когато нямаш правилната настройка, не можеш да постигнеш нищо сериозно. Затова и се получава йо-йо ефектът при много хора, които искат да отслабнат. Защото в някакъв период спазват някаква диета, но никой не ги е научил какво трябва да правят, за да могат да продължат да бъдат в добра форма и след това.
Никой не им е помогнал да изградят навици, с които се постигат дългосрочните резултати. Защото режимът, който те е довел от 100 до 80 кг, не е същият, който да те доведе от 80 до 60 кг, например. Трябва промяна."
Как се учи тялото на тази промяна?
"Учи се с проби и грешки. Ние се опитваме да прескочим повечето проби и грешки, да спестим време и да насочим клиентите си какво да наблюдават и на какво да обръщат внимание. Първоначално с всички хора изграждаме едни определени хранителни навици. Наблягаме много на обучението, защото обучиш ли един човек, след това е много по-лесно да работиш с него. Изградил ли си една основа, тя ти се отплаща дългосрочно.
Имахме едно момиче, което имаше здравословни проблеми, беше и със свръхтегло. Успя да свали 50 килограма и сега е инструктор на групови тренировки и е в топ форма. Целта ни е като излязат от залата да имат повече енергия, а не да са смазани.
Какъв е смисълът на тренировката, ако след нея си смазан и нямаш сили да си вършиш работата, да обърнеш внимание на семейството си, нямаш енергия за децата си, за мъжа си или жена си? Ако тренировките, колкото и позитивни да са за тялото ти, водят до това, че ти нямаш време за нищо останало през деня, това не подобрява качеството ти на живот. Здравето и качеството ти на живот винаги са на първо място - това са нашите приоритети."
Т.е., да разбирам, че вашата цел е не просто по-добри постижения в залата, а повишаване качестово на живот, като цяло?
"Точно така. Или казано по друг начин - позитивизъм. Във всички аспекти - физически, психически и социален. Социалният е много важен, защото много хора го пропускат. Мерят си всяко хранене, смятат си всяка калория, храненето им е по конец, тренировките им са по конец, сънят им е по конец.
Това са хубави неща, ако си професионален състезател или си си поставил някаква цел за месец, два или три. Но ако това е начинът, по който ти живееш от години, в един момент започва да удря по социалния ти живот.
Единствената ти среда е фитнесът, единствените ти приятели са от фитнеса, и то само тези, които се хранят като теб и тренират като теб. Това е ОК, но е ограничаващо. Фитнесът, храненто, режимите не трябва да са в центъра. Ти трябва да си в центъра. А те просто трябва да подобряват твоето благоденствие."
Как се справяте с клиентите, които искат бърз прогрес и с тези, които вече са постигнали нещо, но идва периодът на застой?
"Много добър въпрос. Трябва да е ясно, че прогресът при всеки начинаещ е голям и бърз. Но всеки удря някакво "плато". Голяма грешка е да си помислиш, че със същите усилия, които си полагал в началото, ще можеш и да продължиш да прогресираш. Други пък "се емват" и се контузват. Ако нещо работи за теб, продължаваш да го правиш. Рано или късно прогресът ще спре. Има "плато".
Като си стигнал определен прогрес, тялото има нужда от време, за да се адаптира към промените - дали да повиши плътността на костите, дали да заздрави някакви връзки, сухожилия, защото тежи по-малко или повече вече. Тялото има нужда да подсили някакви структури, за да стане прогресът перманентен. И тук хората се отчайват или започват да правят глупости. "Платото" е най-хубавото нещо. Удариш ли го, инвестирай времето в това да подобриш техниката си на упражнение, да повишиш силата си, издръжливостта си. Промени малко тренировките, пробвай дали нещо, което не си правил, няма да има ефект. Стой колкото можеш по-дълго в "платото". Можеш да си починеш. Можеш да си укрепиш основата. Това е като при строеж на къща. Укрепиш ли си първия етаж, толкова повече ще можеш да строиш над него."
Какъв е най-простичкият съвет, който даваш на всеки? Ясно е, че няма меродавни неща, които да работят при всички, но все пак...
"Една от най-честите грешки, които правят много хора, е да се напрягат докато тренират. Да правят физиономии, да стискат зъби и очи, а през това време главата им се пълни с кръв. Пробвайте да отпуснете лицето си и всички мускули, които не участват в изпълнението на упражнението.
Успокойте дишането и ще видите колко по-лесно ще ви стане. Мозъкът ни има лимит колко импулса може да приеме и да изпраща едновременно. Затова ако се стягате и напрягате някъде, където не трябва, няма да може да се стегнете и напрегнете, където трябва. Откъдето и ще имате по-слаби резултати, а може и да се контузите."
Разкажи ми за инициативата "30 за 30"?
"Опитваме се да мотивираме 1 000 000 българи да се движат. Но няма значение дали са един милион, 100 000, 1000 или 100. Дори 100 да сме мотивирали да се движат, техните животи вече са променени. 30 за 30 е супер елементарна кауза. Влизаш на 30za30.com, записваш се, на мейла получаваш един супер простичък наръчник със съвети за физическа активност за всеки ден.
Може да е и по пет минути на ден. Ако човек инвестира дори пет минути всеки ден да се пораздвижи малко, да направи дори гимнастика, да се поразтегне, да клекне два-три пъти, след един месец ще си е изградил навик да се движи всеки ден.
И като вече има този изграден навик, ще отиде някъде, ще си потърси групова тренировка, да се запише във фитнес, ще има желание да походи малко по-дълго, да ходи пеша до работа. Уикендът ще поиска да отиде на разходка в планината, да поиграе футбол или баскетбол с приятели, да поплува."
Обясни ми как можеш да ядеш шоколад и да отслабваш?
"Написах "Яж шоколад и отслабвай", защото ми писна да чета за вредни храни. Как тази храна е вредна, онази храна е вредна, третата е почти отровна. Ама как така сега шоколад? Не! Само тъмен шоколад трябва да се яде. Иначе от другия се умира. Ядеш един джънк фууд - една смърт. Други пък казват, че захарта е вредна. Да, ако ядеш само захар... Ама ти ако ядеш само масло, само моркови; само киноа да ядеш, пак няма да ти се отрази добре. Много е важно какво правиш след тази храна - дали тренираш, или си седиш на задника. Дали тази храна я ядеш в 10 или 20% от времето, а през останалото имаш зеленчуци, плодове, ядки, балансирано хранене. Дали пиеш вода, дали спиш добре. Много са факторите.
Ти можеш да ядеш и по 200 грама захар на ден и ако си Майкъл Фелпс, да гориш по 7000 калории на ден. Да имаш време да се възстановяваш, да ти правят масажи, да ходиш на процедури, да плуваш по два-три часа. Няма как да ги минеш само на моркови и целина."
След като е завършил в тази сфера, има достатъчно опит в професията, а вече е и автор на книга, Лазар Радков има идея да премине и към следващата стъпка - образованието.
С екипа му имат план да се опитат да създадат подобна специалност на тази, която е завършил в Хамбург - "Наука за храненето", в някой университет, но поне засега по-честият отговор, който може да чуете от него в тази насока е: "Дай да не си говорим за образованието в България."
Освен всичко, Лазар събира капачки за бъдеще. През миналата година над 2000 души уважиха поканата му да дарят излишните си пластмасови капачки пред националния стадион "Васил Левски". Инициативата му през 2017 година събра над 8 тона капачки, които са предадени за рециклиране, а с парите бе закупен кувьоз за болницата в Червен бряг.
През тази година инициативата отново ще се състои, а капачките отново ще се приемат пред националния стадион на 14 април.
Ако и вие имате ненужни капачки у дома или в офиса, може да ги предадете. Внимавайте обаче, защото може и да ви накарат да клякате, тъй като идеята на Лазар тази година е да обедини кампаниите "Капачки за бъдеще" и "30 за 30".
Пет клека - нищо не са. Но и една капачка нищо не е. А всъщност и двете са толкова много. Защото все отнякъде трябва да започнем. И най-добре, от самите нас и още от днес.
